М о т и в и за присъда №20/13. 05. 2009 г по нохд №413 по описа за 2008 г на софийски окръжен съд

ПОДСЪДИМИЯТ Р. Ж. А. е ОБВИНЕН от СОФИЙСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА в извършването на 12.02.2007 г. при условията на опасен рецидив на блудствени действия спрямо 11-годишната тогава В. В. Г. чрез събличането й и чрез опипването й в половата област – престъпление по чл. 149, ал. 5 – т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 – б. „а” и б. „б” от НК, наказуемо с ЛС от 5 години до 20 години.

Във връзка с подсъдимия пострадалата неколкократно ходила в находяща се в местността „С.” край село Л. вила, собственост на неразпитваната по делото Г. Д..

За тези свързани с подсъдимия посещения на пострадалата във вилата в РУ на МВР – С. се получили сигнали. Във връзка с един от тях на 12.02.2007 г. свидетелите Н. И. и Т. Т. – полицаи в РУ на МВР – С. посетили вилата (листове 105 гръб - 106 от НОХД вр. л. 4 от дознанието). Преди да влязат, свидетелите чули пъшкане, а след влизането им видели в леглото подсъдимия и пострадалата – голи и всеки с ръка на половия орган на другия; подсъдимият бил в ерекция; телевизорът бил включен на порно-програма. Възприетите - и възпроизведени в съдебното следствие – от тези свидетели факти (двама души голи в леглото, всеки докосвайки половия орган на другия при налична ерекция на мъжа) се характеризират с простота и яснота. Поради това не е смущаващо (както твърди защитникът) съвпадението между показанията на двамата полицаи, а обратното - това съответствие, наред с индивидуалната характеристика на показанията на всеки свидетел (последователни, житейски съответни, вътрешно непротиворечиви и цялостно – убедителни) подсилва извода за тяхната достоверност.

Към датата на разпита на пострадалата пред съдия от РС-С. – 12.02.2007 г. (листове 19-20 от дознанието), на подсъдимия все още не е било предявено обвинение на досъдебното производство; такова е предявено на 13.02.2007 г. – по чл. 149, ал. 1 от НК, което престъпление е подсъдно на РС; фактът за предходно осъждане на подсъдимия е удостоверен по дознанието на 13.02.2007 г. (листове 30-31 от дознанието); значението му за правната квалификация на деянието реално е било отчетено - макар и със закъснение - чрез предявяване на 11.10.2007 г. по дознанието на обвинението, което е повдигнато и пред СОС – по ал. 5 на чл. 149 от НК, подсъдно на окръжен съд като първа инстанция (листове 46-47 от дознанието). Предвид това няма процесуално нарушение чрез първоначалния разпит на пострадалата пред съдия именно от РС; това направи допустимо и четенето на част от тези показания в съдебното следствие (листове 104-105 от НОХД вр. листове 19-20 от дознанието).

Пострадалата твърди, че на 12.02.2007 г. подсъдимият я съблякъл (л. 104 гръб от НОХД).
Към 12.02.2007 г. пострадалата е била на 11 години; външният й вид съответства на календарната възраст (абзацът „Соматично и неврологично:…” на л. 88 от дознанието – КСППЕ на пострадалата).

По пострадалата не са установени следи от насилие, включително – в половата област (СМЕ – листове 26 от дознанието); самата пострадала твърди, че в отношенията й с подсъдимия не са били използвани насилие или заплахи.

И пострадалата, и подсъдимият са вменяеми (СППЕ – листове от дознанието: 51-53; 86-89 за пострадалата).
Към 12.02.2007 г. са били изтекли повече от 5 години от изтърпяването през 1985 г. на наказанието 2 г. и 6 м. ЛС, наложено на подсъдимия за тежко умишлено престъпление (чл. 252, ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1 от НК) по дело на Военен съд – В.; към 12.02.2007 г. не са били изтекли 5 години от изтърпяването на наказанието 7 години ЛС, наложено на подсъдимия за тежко умишлено престъпление (чл. 152 от НК) по дело на РС-София (листове 125-126 вр. 129 от НОХД); в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване от изтърпяването на наказанието по делото на РС-С. (от 25.04.2002 г. до 03.06.2003 г.) подсъдимият не е извършвал друго престъпление, включително – това, предмет на настоящото дело.
Предвид гореизложените несъмнено установени по делото факти, съдът направи следните фактически и правни изводи:

На 12.02.2007 г. подсъдимият е извършил спрямо пострадалата действия (чрез събличането й гола и опипването й в половата област, извършвани на фона на излъчваната от телевизора порно-програма), предназначени да възбудят и удовлетворят половото му желание; възбуждането на такова желание било реално постигнато (налице са свидетелски показания за ерекция на подсъдимия). Самите действия по естеството си като пряко свързани с половите области и на подсъдимия, и на пострадалата, налагат извод за извършването им от подсъдимия именно с пряка цел, представляваща възбуждането на полово желание и удовлетворяването му. Поради доказаност на нарочната цел е доказано и прякото умишлено извършване на гореописаните фактически действия, тъй като специалната цел логически предполага доказаност на прекия умисъл. В допълнителна подкрепа на значението на фактическите действия от подсъдимия спрямо половата област на пострадалата е и доказаният факт на излъчването на порно-програма от работещия в стаята телевизор.

Предвид изложеното съдът намери за несъмнено доказани блудствени действия от подсъдимия спрямо пострадалата.

Съдът намери за несъмнено доказан и фактът на осъзнаване от страна на подсъдимия на действителната възраст на пострадалата както предвид външното и лесно възприемаемо съответствие между календарната й възраст и външния й вид, така и предвид неколкократните срещи между пострадалата и подсъдимия, представляващи среда за отношения, при които има яснота и относно възрастта на двамата познаващи се.

Не реабилитацията по осъждането на подсъдимия с присъдата на Военен съд – В., а изтеклото време от изтърпяването на наказанието по тази присъда до деянието по настоящото дело (при всички случаи – повече от 5 години, въпреки липсата на данни за продължителността на условния срок при условното предсрочно освобождаване на 25.04.1985 г. предвид разстоянието между тази година и годината на деянието – 1985 – 2007) е пречка за отчитане на това осъждане като обстоятелство за определяне на престъплението по настоящото дело като извършено при условията на опасен рецидив. Осъждането на подсъдимия обаче с присъдата на РС-С. е за тежко умишлено престъпление (по чл. 152, ал. 1 от НК), на ЛС за повече от 1 година (7 години ЛС), изтърпявано ефективно (от 11.09.1997 г. до 25.04.2002 г.), с условно предсрочно освобождаване с изпитателен срок от 25.04.2002 г. до 03.06.2003 г., в който срок подсъдимият не е вършил друго престъпление; в продължението на 5-те години от който срок (03.06.2003 г. – 03.06.2008 г.) обаче е извършил престъплението по настоящото дело (12.02.2007 г.). Предвид изложеното извършеното от подсъдимия блудство по делото е квалифицирано по б. „а” от чл. 29, ал. 1 от НК, не е квалифицирано и по б. „б” на чл. 29, ал. 1 от НК и не следва да се привежда в изпълнение неизтърпеният остатък от наказанието ЛС по присъдата на РС-С. (чл. 70, ал. 7 от НК).

Предвид изложеното подсъдимият бе признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 149, ал. 5 – т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1- б. „а” от НК; бе оневинен по обвинението за квалифициране на престъплението по чл. 149 от НК като извършено и при условията на б. „б” от чл. 29, ал. 1 от НК; не бе постановено с присъдата поисканото от прокурора в съдебните прения изтърпяване и на неизтърпяната част (1 година, 1 месец и 8 дни) от наказанието 7 г. ЛС, наложено с присъдата на РС-С. от 1998 г.

В законово предвидените граници на ЛС за такова престъпление – от 5 до 20 години ЛС, за определяне на конкретното наказание съдът отчете наличието на и относителната тежест в обща съвкупност на следните влияещи на отговорността обстоятелства:

Подсъдимият е бил на 45 години към деянието, а пострадалата – 11 годишна.

Не следва да се отчита като влияещо на конкретния размер на наказанието осъждането на подсъдимия с присъдата на ВС-В. – поради реабилитацията му; не следва да се отчита и осъждането му с присъдата на РС-С. – поради отчитането й чрез квалифициране на деянието по настоящото дело именно по т. 3 от чл. 149, ал. 5 от НК (чл. 85 от НК; чл. 56 от НК).

Към деянието пострадалата е бягала често от социалните домове, където е била настанявана; не са налице трайни, нито пък – дълбоки, вредни отражения върху психиката й от станалото с подсъдимия; принципно пострадалата има много свободно поведение, без морални задръжки (листове 59-60 от дознанието).

Предвид изложеното съдът намери конкретната възраст на пострадалата – сравнително ниска в диапазона до 14 години – за отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, и не намери наличие на други отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това съдът намери, че следва да определи продължителността на наказанието ЛС по настоящото дело близко до, но под средата между минимума (5 г.) и средата (12,5 г.), а именно – 8 години ЛС.

Предвид осъждането на подсъдимия по настоящото дело за престъпление, представляващо опасен рецидив, той е рецидивист по смисъла на чл. 158, ал. 1, б. „б” от ЗИН; предвид това първоначалният режим на изтърпяване на наказанието бе определен съобразно чл. 47, ал. 1 – б. „б” от ЗИН – „строг”.

(К. Г.)