Медицински науки

Създадена е сред първите съюзни секции (1947 г.) и напълно обособена действа от 1949 г. с първи председател проф. Асен Хаджиолов (до 1967 г.). За ранното й развитие значителни са заслугите на д-р Г. Узунов. През годините секцията сменя на няколко пъти названието си, като в началото на 50-те години към нея трябвало да се числят и естествените науки (секция по естествени науки, хуманна медицина и стоматология), по-късно (от 1959 г.) повече от три десетилетия е известна като секция по хуманна медицина и стоматология или само медицина и стоматология. Създадена на основа медицинското ядро първостроители на СНРБ, секцията много бързо намира свой собствен облик, развива акценти на дейност, които отрано я открояват сред другите секции. Тя получава популярност в значителен обществен кръг извън съюза. От нейните среди произлизат редица инициативи за развитието на съюза, а периодът след промените от 1989/90 г. минава изцяло под знака на нейното присъствие в ръководството на организацията – двамата председатели на СУБ от 1990 г. насетне са нейни членове.

В ранното си развитие тя, както и всички останали секции, отделя основно внимание на лекционната работа. Организират се лекции в І медицинска аудитория на ул. “Дунав”; нейни представители като лектори посещават големи центрове в провинцията; участват в националната лекторска група, а по-късно са сред основните лектори на Дружеството за разпространение на научни знания “Г. Кирков”.

В самото начало на 60-те години секцията инициира създаването на Народен университет по медицина и стоматология, превърнал се в едно от явленията на тогавашния столичен интелектуален живот. В продължение на повече от 20 години (от 1962 г.) той се провежда съвсем редовно. Лекционната му година трае девет месеца, с лекции два пъти седмично (във вторник и четвъртък) във Втора медицинска аудитория. Лекциите обхващат широк тематичен кръг от областта на медицината, стоматологията и фармацията; те се подготвят академично, засягат разнообразни аспекти, свързани със здравеопазването, постиженията на медицинската наука и практика и др., и се изнасят от признати авторитети сред учените и популяризаторите. Несъмнен е приносът на Народния университет за популяризирането на медицински знания, за запознаване със съвременни тенденции в профилактиката и т.н. Секцията осъществява в български условия наложила се в чужбина практика (не само в СССР, откъдето идеята е заимствана, но и другаде).

През 1967 г. във връзка с 50-годишнината от Октомврийската революция е организиран цикъл от 17 лекции “Постижения на съветската медицина”, с които се популяризират научни открития и новости в терапията.

Още в първата половина на 60-те години секцията организира своя печатна трибуна: периодичното издание “Медицински архив” (от 1964 г.), 10 броя годишно, което от 1982 г. официално става неин орган. Пак в същото десетилетие са поставени основите на сътрудничество с БАН и с други научни звена, както и с лекарски групи или отделни лекари – изявени общественици. Тази активност има за резултат обособяването на лекарски ядра, които стават инициатори (и основатели) на някои от провинциалните поделения на СНРБ – клоновете. Към 1969 г. се поддържа редовен контакт с обособени лекарски групи в 9 града в страната. За обособяването на секции по медицина и стоматология към отделни клонове секцията в София има значителен принос.

В дневния ред на секцията в една или друга степен десетилетия наред присъстват и идеологически аспекти. С времето те стават поводи за прояви с преимуществено медицинска насоченост. В 1969 г. – против буржоазната идеологическа диверсия, в 1977 г. – по повод 60 години на Октомврийската революция, в 1970 г. – за 110-годишнината от рождението на Ленин.

Към началото на 80-те години в работата на секцията изпъква участието й в организиране/съорганизиране на регионални, национални и с международно участие прояви не само в столицата и в МДУ, но и в различни окръжни центрове. Чрез тясното си взаимодействие с отделни медицински секции на клоновете, както и със Съюза на научните медицински дружества, тя фактически има присъствие в почти всички медицински научни прояви в страната. Немалко е значението на нейната активност за усвояване и поддържане на делови взаимоотношения с балкански медицински среди (от Румъния, Гърция, Турция, Югославия).

Традиционни за секцията през 70-те и 80-те години стават събранията, на които се изнася информация от участници в научни форуми в чужбина – както за българското участие, така и за самата научна проява, за медицински новости и т.н. Характерно е и вниманието към авангардни методи на лечение, последни новости от областта на фармацията, медицинската техника и др. То намира отражение не само в плановете на секционните събрания, но и в специализираната рубрика в сп. “Научен живот”, посветена на новости от световната медицина. Още в началото на 80-те години секцията се ориентира и към интердисциплинарната проблематика, принос за което има председателят през тези години проф. д-р Иван Георгиев.

Като цяло към средата на 80-те години секцията се намира във фаза на изключителна активност. Тя обхваща буквално елита на българската медицинска наука, а чрез взаимодействието си с медицинските секции и ядра от отделните клонове приобщава специалистите от областта на медицината, стоматологията, а и фармацията към своята разнообразна и интензивна научна програма. По същото време (1984 г.) численият й брой надхвърля 750 души, с което секцията става най-голямото столично звено на съюза.

Огромният потенциал на секцията проличава и в условията на трансформации и преход след 1989 г. Независимо от силното си числено свиване тя остава втора по брой на членовете в съюза (169 отчетени членове към 1999/2000 г.) и първа по броя на хабилитираните лица. След кратък период на адаптиране към бурно протичащите изменения в научната сфера и здравеопазването секцията извежда нови приоритети и продължава активния си организационен живот. От различните прояви, организирани, инициирани или съорганизирани от секцията след 1995 г., заслужава да се отбележат следните: първата и втората научна конференция по проблеми на органната трансплантация в България (1995, 2003 г.), Международната научна конференция (с участието на учени от Република Македония) по проблемите на еко-медицинското научно сътрудничество от Балканския регион (1999 г.), научната конференция по проблемите на медицинската наука (научни школи и насоки през ХХІ век).

През втората половина на 90-те години дейността на секцията се динамизира. Постепенно се увеличава броят на организираните сбирки. Често те обхващат по няколко теми или аспекти от тема или пък се провеждат под формата на свободни дискусии. Върху насочеността и характера на проявите отпечатък слага личността на председателя на секцията проф. Ал. Монов (от 1994 г.). Стремежът е да се работи със собствена обстойна програма, като секционният дневен ред да се осъществява под формата на медицински интердисциплинарен университет. Това предполага експозе по определени теми в рамките на секционната лектория, обсъждането им под формата на кръгла маса и обобщаване резултатите на научни конференции. Общо, според отчети на секцията за десетина години (1994-2004 г.), са разгледани над 40 интердисциплинарни теми.

Като илюстрация за подхода, който се прилага в секцията, могат да се приведат два примера от 2001 г. Първият е за научен форум за съвременното лечение на захарната болест и нейните усложнения, на който са изнесени 5 експозета, очертаващи основните тенденции на лечение и профилактика. Те са съчетани с промоции на ново медицинско списание. Вторият е за конференция с кръгла маса “Проблеми на българската медицинска наука в началото на ХХІ век”. Застъпени са пет основни тематични кръга, между които еко-антропогенна медицина и управленски проблеми в медицинските науки.

Сред темите на лектории и обсъждания могат да се посочат такива като антропологична екология – ново интердисциплинарно научно направление; еко-генетични проблеми в съвременната психология при човека; еко-медицински проблеми на приоритетни церебрални и психически увреждания; съвременната лекарствена болест; проблеми на трансплантацията на органи; философски аспекти на медицинската наука; авангардни доктрини и технологии и развитието на медицинските науки и здравеопазването в България; масов травматизъм и оцеляване на човека при критични ситуации и др.

Стремежът е поставяните на дневен ред проблеми да бъдат обсъждани и дискутирани от кръг професионалисти, за да се изработва компетентно, професионално становище по тях. В духа на тази професионализация е призван да работи и подготвяният към секцията Академичен клуб на откривателите и изобретателите.

Секцията разполага със собствено издание – тримесечното списание “Медицинска наука” (официална промоция януари 2001 г.). В края на същата година е основан “Академичен колегиум на младия медик”, в който членуват студенти медици от последните два семестъра, както и млади лекари със статут на асоциирани членове на съюза. През първите две години от съществуването на Колегиума са изнесени експозета по 15 теми от 9 водещи учени медици и от 6 студенти и млади лекари.