Есе (essai - от фр. език) в превод означава “опит”.
В някои от рчениците, определението е: Резултат от опит; първите писмени екстове на някого, който прави опити да пише в рамките на определен жанр.
Есето е писмен текст, но въпреки характерната за жанра свобода, то не е сбор от несвързани изречения и притежава всички характеристики на писмения текст.
Това, което отличава есето, е свободната форма, субективната гледна точка, непретендираща за изчерпателност, и равнопоставеността на използваните аргументи, независимо дали те са резултат от сериозно научно изследване, или са почерпани от житейския опит на автора.
могат да открият съдържащия се в зададената тема проблем;
способни са да заемат определена позиция по отношение на този проблем;
могат да изразят тази позиция като ясно и точно формулирана теза;
способни са да защитят тази теза по един разумен начин като представят достатъчно на брой убедителни аргументи;
могат въз основа на всичко товада създадат един смислен, свързан, аргументативен текст, в който да покажат, че владеят правилата и възможностите на българския книжовен език.
Структурно-композиционен модел на академичното есе
Академичното есе съдържа увод, изложение и заключение.
Уводът представя специфичния аспект на темата, който ще бъде разгледан в есето, и заявява основната идея на есето, формулирана в тезата. Добрият увод запознава читателя с реда на изложението.
Тезата е основна, водеща, главна мисъл на есето, която изразява и разкрива целта на есето. Трябва да бъде кратка и ясно формулирана, да бъде добре осмислена и определяща вярната посока на есеистичното изложение.
Изисквания към тезата:
Изисквания към тезата:
Трябва да бъде единна и еднопосочна. Не се допускат противоречиви идеи в едно изречение.
Не трябва да бъде във вид на въпрос с отворен край.
Трябва да заявява една-единствена водеща цел.
Трябва да бъде формулирана като положително твърдение.
Трябва да бъде интересна за читателя, да внушава доверие чрез изразената в нея авторова позиция.
Може да бъде драматична, интригуваща, предизвикателна, но най-съществено и важно е да бъде защитима.
Възможни подходи за начало на есето са:
Реторичен въпрос.
Използване на конкретен факт.
Въведение чрез общо съждение.
Директно уточняване на темата.
Въведение чрез повествование.
Цитат.
Сравнение.
Акцент върху дума или израз.
Диалог.
Статистически данни.
Лично наблюдение.
Използване на афоризми, максими, правила, сентенции.
Изложението се състои от поредица от абзаци, всеки един от които има за цел да потвърди, обоснове или обясни заявената теза.
Доказателствата се събират от различни източници. Следва да се разграничават факти от мнение, да се оценява силата на аргумента, да се преценява дали той е достоверен, дали е силен или слаб, дали има връзка с тезата и дали ще подпомогне процеса на доказване.
Модели за организация на изложението са:
Модели за организация на изложението са:
Хронологичен ред.
Пространствен ред.
Причина и следствие.
Сравнение и противопоставяне (открояват се сходствата и различията).
Въпроси и отговори (посочва се същността на проблема, след което се предлагат едно или няколко решения).
От общото към частното и обратно.
Възходяща или низходяща градация на аргументите.
Основното е извеждането на аргументи (подтези, микротези) в тематични изречения, оформени в образци, включващи значими и разнообразни доказателства. Избягват се прекалено общите констатации. Чуждите идеи трябва да са ясно разграничени от собствените, които са логически съгласувани помежду си.
Заключението резюмира основните идеи или прави обобщение. То може да предложи изводи, да даде препоръки за решаване на проблема или да представи прогноза.
Заключението е обобщение на основните аргументи, с които е защитена тезата на есето и трябва да убеди, че съчинението е пълно, цялостно и завършено.
Препоръчително е да не се повтарят основните изводи, изречения или извадки от изложението, а да се покажат умения за обобщаване.
Разграничават се няколко вида академични есета:
Разграничават се няколко вида академични есета:
Описателно есе, в което се представят познанията за предмета.
Обяснително есе, в което се очертават и извеждат логическите връзки.
Аналитично есе, в което предметът се описва, като се подразделя на съставни части.
Дефинитивно есе, в което се разглеждат различни интерпретации на термини.
Сравнително есе, в което се сравняват различни тези, становища, точки, т.е. посочва се дали са сходни или различни.
Оценяващо есе, в което се оценяват качествата на различни точки, параграфи.
Аргументативно есе, в което се представят доказателства с цел доказване на теза.
