Младите творчески поколения в Европейския съюз
Изтегляне 40.69 Kb.
|
1 2
Kursova rabota EKP Nikoleta Ilcheva|
Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов” Факултет “Сценични изкуства” Специалност “Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии” КУРСОВА РАБОТА ТЕМА: Младите творчески поколения в Европейския съюз Дисциплина: Европейски културни политики Изготвил: Научен ръководител:
МСИИ, Факултетен № 6941 София 2020
През последното десетилетие делът на младите хора (на възраст между 15 и 29 г.) като част от цялото население на Европейския съюз намалява. По данни на Евростат “младото” население на Европа е намаляло с 2,4% за 13 години1. Макар и малък, спадът е неизменен. По данни от 2017 г. 18% от работните места в областта на културата са заети от хора между 15 и 29 г.. В сектора работят 60% вишисти и 30% с гимназиално образование. Сред предимствата на работата в сектора за младите хора е възможността сами да взимат решения, да разполагат с възможността сами да управляват работата и времето си по начин, по който те желаят. Въпреки, че младите са по-образовани от по-възрастните, процентът на безработица сред тях намалява2 и са значително по-склонни да поемат рискове, този сегмент от обществото е изправен пред редица специфични предизвикателства: по-голям риск от бедност, проблеми по отношение на финансирането, социално изключване, несигурност, липса на социална защита, несигурни условия на труд, отчуждаване и други. Именно тези изводи са изведени и в Заключенията на Съвета на Европейския съюз относно младите творчески поколения. Цялостната политика на Европейския съюз по отношение на младите хора е свързана с повишаване и развитие на техните творческите умения. Заложеното в различните степени на формално образование не винаги е достатъчно добре обвързано с разширяването на достъпа до култура за младите хора и тяхното творческо начало. Формалната образователна система по-скоро съдейства на учащите за придобиване на съответните образователни степени, посредством полагане на изпити. В повечето случаи обаче това не допринася много за възпитаването на творческия процес и креативното мислене у младите. Затова са необходими допълнителни инициативи за насърчаване на тези процеси, с цел младите да могат да посрещат предизвикателствата на съвременния свят адекватно. През 2002 г. в Обединеното кралство стартира програма за творческо учене, наречена “Творческо сътрудничество”. Тя се базира на изследване, че децата излизат от училищното образование с 50% по-малко креативни, отколкото преди да влязат в системата. Тези стряскащи резултати са причина между 2002 и 2011 г. в училищните дисциплини в страната да бъдат включени повече изкуства и култура. Това се случва чрез сътрудничество и включване на артисти и хора, вещи в развитието на духа и културните ценности, в учебните занятия. Инициативата цели преодоляване на липсата на достатъчно добра насока за развитието на творческите способности у учениците, чрез изграждане на партньорства за устойчиво обучение между училища, творчески и културни организации и отделни личности. През 2011 г. програмата е спряна поради липса на финансиране и подкрепа от страна на властите. Младите хора са различни. Те притежават разнообразни мнения, имат различни интереси, преследват различни цели. Би следвало действията за насърчаване на развитие по всички тези направления да са гъвкави, да дават възможност всеки един млад човек да намира собствен път както на индивидуално, така и на професионални ниво. Целите на Заключенията са основно насочени в два аспекта. Единият е това как младите могат да бъдат подпомогнати да развиват творческите си способности и чрез натрупаните умения и компетенции да посрещат предизвикателствата, да творят, да се изразяват, да работят и т.н. Другата посока на Заключенията отвежда към процеса на дигитализация и как младите участват в него. Политиката на Европейския съюз, свързана с младите и културата, има за задача на първо място да помогне на тези млади хора да осъзнаят творческия си потенциал и да разчитат на него по пътя на своето лично и професионално развитие. Поставя се сериозен акцент между творчеството и традиционното образование и връзката между двете. Макар много хора да смятат това образование за остаряло, то е важно и необходимо, заради широката рамка от обща култура, която дава. Още повече, връзката между култура и образование трябва да се насърчава като начин за осигуряване на достъп до култура и език, сътрудничество, придобиване на нови необходими компетентности, включително и по отношение на възможностите които дигитализацията предлага. Тази връзка трябва да се превърне в център на образователната система, за да се насърчават творческото изразяване, критичното мислене, активното участие в културни дейности и т.н. Целта на разглеждания документ е да бъде намерено мястото на младите като активни участници именно в културно-творческия живот, особено в сферата на културни индустрии, които неизменно са свързани с новите технологии. Това е важно, поради факта, че младите са много по-смели, необременени, много по-лесно се разделят с остарели модели, които дори понякога възпират творческото развитие, по-отворени са към иновации, както и към нови видове изкуство. Един от важните изводи в заключенията е да се потърсят начини за инвестиране в човешкия капитал, представляван от младото поколение, с цел бърза адаптация към променящата се социална и технологична среда. Трябва активно да се търсят начини младите поколения да бъдат включвани в процеса по създаване, потребяване, иницииране на култура, изкуства, наука. Те могат да бъдат създатели, потребители, предприемачи, стига да имат необходимите условия за това. А това може да се случва посредством стажове, обучения, инициативи в целия Европейски съюз. Документът насочва още и към нуждата от засилване на междусекторния подход. По-широкото взаимодействието между сектора на културата с други сектори ще допринесе за създаването на иновативни продукти и услуги. Именно новото вълнува младите. Това означава те да бъдат ангажирани по такъв начин, който да ги заинтересова, ангажира и привлече към дадена, интересна за тях дейност. Един от тези начини това да се случи е чрез дигиталните технологии. До голяма степен дигитализацията предполага нови форми на творчество, които младите търсят и за които са по-отворени. Те също така са значително по-запознати и по-наясно с техниката, като това има дава възможност да я използват пълноценно, смислено и адекватно и по този начин да допълват и развиват творческото си начало. Според заключенията, развитието на творческите способност, както и развитието им в областта на медийната грамотност, би следвало да доведе до създаване и подсигуряването на нови работни места, да изиграе роля при икономическия растеж и цялостното социално развитие на младите хора в XXI век. Новите технологии несъмнено играят важна роля за развитие на творчеството. Те правят културата по-достъпна, а производственият процес се изменя, разкривайки нови хоризонти пред творците. Създават условия за доста по-широко наблюдение и изследване на развитието на изкуствата, както около нас, така и на другия край на света. Технологиите дават възможност за популяризиране на изкуствата и културата и това е от особена полза за младите, които са основните потребяващи и ползващи дигитални устройства. Винаги обаче трябва да се има предвид, че е необходимо да остане по нещо, което да предизвиква любопитството на хората и те наистина физически да посетят дадената организация, а не да заложат изцяло на потребление онлайн. Това поражда все повече страх у творците, които работят по традиционен начин. За тях употребата на технологии ще отдалечи хората от културните организации. Все пак живият досег до изкуствата не може да бъде заменен от нищо. Качеството на предлаганите онлайн продукти, услуги и произведения също е от значение. Естествено е хората да изберат по-качествения продукт, като базират преценката си на имиджа, разпознаваемостта, името на организацията. Това обаче може да доведе до творчески порив у артистите, особено младите, които са по-отворени към предизвикателствата на съвременния свят, да създават по-качествена продукция и то насочена към специфични целеви групи. Друг важен момент е фактът, че въпреки вероятността част от традиционните публики да бъдат изгубени при преминаване към онлайн дейност, ще се появят други, които досега не са били ангажирани и биха могли да бъдат привлечени както посредством технологиите, така и на живо. Със сигурност широката употреба на дигитални технологии сред младите има и негативни ефекти - отдалечаване, отчуждаване и други - и винаги ще има хора, върху които тези средства ще окажат влияние по един или друг начин. Решението на този проблем обаче се корени в това как младите откликват, отразяват и превръщат тези заплахи във възможности. Те трябва да бъдат канализирани, за да бъдат полезни за младите и да бъдат използвани за насърчаване на диалог по важни теми, за осъществяване на сътрудничества, както на индивидуално, така и на институционално ниво. Важно е чрез технологиите да се търсят начини за достиган до младите (особено от застрашените групи) и да се търси осъществяване на диалог за решаване на проблеми, които съпътстват младите поколения, особено когато те стартират професионалния си път или искат да предприемат дадена инициатива и да развият собствена бизнес идея. Младите живеят в свят, който е изключително свързан помежду си. Едно от нещата, които привлича тези хора към случващото се в дадена сфера е именно употребата на нови технологии. Младите винаги ще се насочват на там, където има иновация, където се случва нещо ново, различно и интересно за тях. Да, в една по-ранна възраст този ефект на вглъбяването в мобилните устройства например и игнорирането на външния свят е осезаем проблем за някои общества, но с израстването си все повече млади хора стават по-осъзнати, целенасочено и внимателно контролират начина, по който използват своите дигитални устройства. Тази тенденция си пролича и по време на събитията от последните месеци и масовата социална изолация. Макар и от дистанция, но благодарение на дигиталните технологии, хората останаха свързани помежду си, докато стояха по домовете си. Имаха възможност да се обучават, да участват в културни дейности, да останат свързани помежду си. В този смисъл дигитализацията по-скоро разширява хоризонтите и трябва да бъде подкрепяна и адаптирана към нуждите на младите поколения. В заключение, може да се каже, че културата е важен фактор за иновация. Този процес стимулира творчеството, развива потенциалните таланти, обогатява уменията и опита на младите и дава възможност за обмяна на идеи. Чрез културата и изкуството, благодарение на артистите и творческите организации, обикновените хора се превръщат в по-вдъхновени личности, а младите поколения в частност - по-успешни, по-реализирани и с богат набор от компетенции хора. Изтегляне 40.69 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2