Не плачи, майко, не тъжи,
|
повелителни глаголни форми:
настоятелно искане;
категорично желание;
съсредоточава вниманието върху проблема;
|
синовна загриженост
ясно съзнание за това, което ще причини на близките си, избирайки пътя на борбата
|
че станах азе хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
|
спирално повторение (хайдутин – хайдутин)
реторично обръщение;
градация (хайдутин - бунтовник)
|
заявява ясно решението си;
определя много точно себе си (бунтовник)
|
та тебе клета оставих
| | |
за първо чедо да жалиш!
| | |
Но кълни, майко, проклинай
|
реторично обръщение;
градация
|
мотивира решението си
посочва една от причините, които са го подтикнали към това решение.
|
таз турска черна прокуда,
|
алитерация (р)
епитети
метафоричен епитет (черна прокуда)
метонимия (робство – прокуда)
| |
дето нас млади пропъди –
|
инверсия
олицетворение (пропъди)
|
трагично прекъснатата връзка с родното;
невъзможност да остане в родното;
драмата на голяма част от поколението (нас млади пропъди)
|
по тази тежка чужбина -
|
метафоричен епитет (тежка чужбина)
|
носталгия по родината;
чуждото (чужбина) – враждебно пространство, в което винаги си чужденец
|
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
| |
усещане за бездомност, отчуждение, неудовлетвореност, болка, тъга
|
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
|
реторично обръщение
реторично възклицание
епитети (тиха бяла Дунава)
контраст (черна прокуда – бяла Дунава)
|
дълбоко разбиране за това, което причинява на близките си;
пълна яснота за това, което го очаква по пътя, който е избрал;
един осъзнат избор.
|
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
|
реторичен въпрос
реторично обръщение
реторично възклицание
епитети в инверсия
постоянни епитети (сърце мъжко, юнашко)
|
предопределеност на избора – героят е длъжен да постъпи по този начин, защото е възпитан да бъде горд, смел, свободолюбив.
|
та сърце, майко, не трае
да гледа
|
реторично обръщение
анжамбман (не трае / да гледа)
олицетворение (сърце да гледа)
синекдоха (сърце да гледа)
|
изборът е предопределен от сърцето – най-същностната, най-съкровената част от човека, онази, която винаги точно откликва на случващото се
|
турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
|
метонимия (турчин - поробителите)
анжамбман (бесней / над бащино ми огнище)
синекдоха (бащино ми огнище – родният дом)
|
робството засяга и поругава всичко най-скъпо за героя;
|
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
|
(първо мляко засукал)
(черни си очи вдигнеше)
(в скръбно ги лице впиеше)
постоянен епитет (либе хубаво)
етимологична фигура (черни чернеят за мене)
апосиопеза
|
робството слага своя отпечатък върху всички близки на героя
героят дълбоко страда и болката му е още по-нетърпима при мисълта за робската участ на любимите хора;
всичко това още повече го задължава да не се примирява с робството.
|
Ах, мале - майко юнашка!
|
реторично възклицание
реторично обръщение:
|
вътрешната драма на всеки един от героите:
дете – младеж – мъж;
примирение с робството – бягство от робството – борба с робството;
синовен дълг – патриотичен дълг;
родител – съмишленик - съратник
|
Прости ме и веч прощавай!
|
повелителни глаголни форми
|
връщане към двата основни мотива:
|
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
|
инверсии
метафора
епитети
|
изборът е уточнен.
героят е наясно защо и срещу какво се бори, как ще постигне целите си.
|
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
| |
важно е уточнението в името на какво и на кого се води борбата;
това е истинската мотивация за героя;
това трябва да накара и майката да го разбере.
|
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
|
апосиопеза
фразеологизъм
реторично обръщение;
инверсия;
|
неизвестност;
ясно съзнание, че борбата е трудна, изисква усилия и жертви;
няма колебание, съмнение.
|
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
|
реторично обръщение;
метафора, олицетворение;
повелителни глаголни форми;
инверсия
контраст
|
посрещането на бунтовниците – празник:
куршум пропей над село
момци вече наскачат
незавръщането
радост – скръб
|
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе"
|
инверсии;
реторично обръщение;
повелителни глаголни форми;
|
различните възприятия за саможертвата на героя:
признателност;
болка;
неразбиране.
|
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
|
реторично обръщение;
повелителни глаголни форми;
инверсии;
градация (падна, загина)
епитети
алегория (глава да скланя)
|
образът на героя в съзнанието на най-близките;
паметта за него и за неговото дело
основните тематични мотиви са повторени отново:
робството
непримиримостта
борбата
саможертвата
болката от прекъснатата връзка с близките
|
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
|
повелителни глаголни форми;
реторично обръщение;
спирално повторение;
градация (да помнят, да търсят)
епитет
контраст – (бяло – черно)
|
робство – свобода;
примирение – борба;
памет – забрава;
живот – смърт;
смърт – безсмъртие.
идеята за пълното себераздаване в борбата за освобождение на родината.
|
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
|
реторично обръщение;
спирално повторение;
метафора, парадокс;
апосиопеза
| |
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
|
реторично обръщение;
повелителни глаголни форми;
анжамбман;
епитет в инверсия, постоянен епитет (песен юнашка);
апосиопеза
|
като памет за важното и славното в живота на общността;
като послание към следващите поколения;
като пример за подражание.
героичната смърт, саможертвата;
|
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
|
контраст (тъжно – весело);
постоянен епитет (либе хубаво);
инверсии;
апосиопеза
|
представата за това, което ще се случи, когато близките на героя разберат за смъртта му е много ясна, детайлна, наситена с много емоции;
героят знае как близките му ще преживеят загубата, съпреживява болката им, дълбоко се вълнува;
въпреки това вниманието му не е съсредоточено самоцелно върху този момент;
|
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
|
реторично обръщение;
инверсии;
антитеза (любят – мразят)
апосиопеза
|
като отношение към реалността;
като идеали, цели, средства:
непримирение с робството;
борба за свобода и справедливост;
саможертва за близките, народа и родината;
приемствеността – единствената възможност мечтаната победа да се случи;
приемствеността, която спасява героя от забрава и осмисля неговата саможертва.
|
Ако ли, |
