I. Дунавска равнина
-
Географско положение, граници, морфохидрография
А) Географско положение, граници
Обхваща по-голямата част от северна България
а) на запад е ограничена от устието на река Тимок
б) на изток е ограничена от Черно Море
в) на север граничи с река Дунав
г) на юг граничи с Предбалкана. Границата е с условен характер и минава по северните подножия на ридовете Връшка чука, Венеца, Широка планина, Маркова могила, Деветашко плато, Търновски възвишения. Преславска долина
Б) Деление и морфохидрография
а) западна част – териториален обхват от р. Тимок до р. Вит
морфохидрографски особености:
-
равнинно-платовиден релеф
-
най-малка надморска височина
-
особености на хидрографската мрежа:
- североизточна посока на главните речни долини
- асиметрични речни долини (стръмни десни и полегати леви склонове)
- каньоновидни речни долини на запад от р. Лом
б) средна част – териториален обхват от р. Вит до р. Янтра
морфохидрографски особености:
-
хълмист релеф, разчленен от речни долини
-
преходно черти в релефа: льосови плата, асиметрични речни долини, възвишения и плата, речни меандри
-
най-изразителни форми – Плевенски възвишения, Павликенски възвишения, Свищовско плато, базалтови могили
в) източна част – териториален обхват от р. Янтра до Черно море
морфохидрографски особености:
-
платовидно – хълмист релеф
-
най-голяма надморска височина
-
разчлененост на релефа
-
особености на хидрографската мрежа:
-
суходолия, най-типични за добруджанското плато
-
каньоновидни речни долини
-
ветрилообразна форма на речната мрежа
-
голяма част от реките губят водите си поради добре развития карст
-
най-изразителни форми – Поповски, разградски и Самуиловски височини, Шуменско, Добруджанско и Провадийско плато, Долнокамчийско понижение
2. Геоложки строеж и морфоложко развитие
А) Релеф
а) преобладава равнинно-хълмист и платовиден релеф
б) надморска височина – 100-250м., като на юг към Предбалкана се увеличава до 300-400 м.
в) най-висока точка – в. Търнов дял (502м.) в шуменското плато
Б) Полезни изкопаеми
а) въглища – черни въглища – Добруджански басейн
б) нефт и природен газ – Горни и Долни Дъбник (Плевенско)
в) рудни полезни изкопаеми – уран, манган
г) нерудни полезни изкопаеми
-
каолин – Ветово, Сеново, Каолиново
-
гипс – с. Кошава
3. Природни условия и ресурси
А) Климат
а) Дунавската равнина се намира в умереноконтиненталната кл. област
б) валежи - количеството на валежите е между 500-650 мм, като намалява от запад на изток и от юг на север
в) ветрове – характерни са по-силните ветрове ссъс скорост 3-4м/с.
Б) Води – хидроложките особенисти са обусловени от умереноконтиненталния климат, равнинно-хълмистия характер на релефа, широкото разпространение на водопропускливи скали.
а) реки – реките са транзитни. Част от тях имат карстово подхранване. В най-източните и най-западните части на Дунавската равнина максимумът на оттока настъпва по-рано в сравнение с по-голямата част от равнината – през март. Реките, вливащи се в Дунав водят началото си от Предбалкана и Стара планина. Изключение прави р. Искър. Речната мрежа е по-гъста в западните и средните части.
б) езера – крайречните езера в областта с изключение на езерото Сребърна са пресушени.
В) Почви, растителноси и животински свят
а) почви – най-разпространени са черноземите – подходящи са за отглеждане на зърнени култури и слънчоглед.
б) растителност
-
естествената растителност заема ограничени пространства – територии, неизползвани за земеделие, обикновено по вододелните била
-
поради намаляването на валежите от запад на изток средноевропейските листопадни гори се заменят с лесостепна и степна растителност
-
по остатъчната растителност, представена от цер, благун, бряст, габър, липа, върба, топола се съди за естествената растителност в миналото.
в) животински свят – срещат се над 200 вида птици (яребица, пъдпъдък, дива гъска, гургулица)
4. Стопанска оценка – Равнинно-хълмистият и платовиден релеф в съчетание с умереноконтиненталния климат и черноземните почви са предпоставка за развитие на многоотраслово растениевъдство, за специализация на областта в зърнопроизводство, зеленчукопроизводство и лозарство.
А) В нея се намира житницата на България – Добруджа.
Б) На границата с предбалкана е развито овощарството.
В) Водите на р. Дунав се използват за добив на електроенергия, за напояване и като евтин воден път.
II. Старопланинска област
1. Географско положение, граници, морфохидрография
А) Географско положение, граници
Има средно положение и условно разделя България на 2 части – северна и южна. Простира се от р. Тимок на запад до черно море на изток.
Б) Деление и морфохидрография
а) предбалкан (северна по-ниска част)
-
западна част – от долината на р. Тимок до долината на горното течение на р. Малък Искър. Морфохидрографски особености:
-
малка надморска височина – под 1000м.
-
посока на ридовете – северозапад - югоизток
-
разширява се в източна посока
-
разположението на главните речни долини е напречно на планинските ридове
-
средна част – от р. Малък Искър до долината на р. Стара. Морфохидрографски особености:
- Най-голяма надморска височина
- връх Васильов (1490) във Васильовска планина
- посока на ридовете - запад – изток
-
източна част – от долината на р. Стара до Черно море. Морфохидрографски особености:
- с най-малка надморска височина – под 100м.
- стеснява се в източна посока
- преобладаваща посока на ридовете запад – изток (с изключение на западните ридове Антоновски, Сланник, Лиса)
б) Стара планина (главната верига, заемаща южните части)
-
западна част - от Белоградчишкия проход до златишкия проход. Морфохидрографски особености:
- основна посока на билото – северозапад – югоизток
- най-висок връх е Миджур (2168) в Чипровско – Берковския дол
- разширяване на веригата на изток от Козница до Мургашкия и етрополския дял
-
средна част – от Златишкия проход до прохода Вратник. Морфохидрографски особености:
- най-тясна и най-висока част
- най-висок е Троянско-Калоферският дял с връх Ботев (2376)
- силно разчленен на отделни дялове, отделени помежду си от седловини
- силно разчленен релеф (много стръмни склонове, високи, остри била)
- основна посока на билото - запад – изток
-
източна част – от прохода Вратник до Черно море. Морфохидрографски особености:
- най-малка надморска височина
- преобладаваща посока на билото – запад – изток
- разделя се на няколко клона – южен, който е по-нисък и северен, по който е главното било.
2. Геоложки строеж и морфоложко развитие
А) Релеф
Релефът на областта е предопределен от гънковия строеж на земната кора и от геоложкото и развитие. През мезозоя тя е била дъно на воден басейн, чиито седиментни скали през неогена са обхванати от нагъвателни движения. Те са моделирали гънковите форми на Старапланина и предбалкана
а) Предбалкан – характер на релефа
-
изветрително-денудационни форми
-
ерозионни форми – речни долини и речни тераси
-
карстови форми – пещери на р. Тимок до долината на горното течение на р. Искър
- преобладават подземните карстови форми
-
ерозионни форми – речни долини и речни тераси
- инверсен релеф (позитивни форми в синклинали)
- силно развити ерозионни форми (проломите на р. Камчия)
б) Стара планина - характер на релефа
- изветрително-денудационни форми – сипеи и сипейни покривки
- карстови форми (класически повърхностен карст; Магарешниците; Понор; Врачанска планина)
- ерозионни форми – Искърски пролом, водопади
- Ритлите край Лютиброд в Искърския пролом
- ерозионни форми – водопади (Райското пръскало-най-високият водопад)
- изветрително-денудационни форми – сипеи и сипейни покривки
- денудационно-гравитационни форми - срутища
- изветрително-денудационни форми - сипеи и сипейни покривки
- ерозионни форми – речни долини
Б) Полезни изкопаеми
а) въглища - черни въглища – Елено-Твърдишкия балкан (около 80% от запасите)
б) руди на чевни метали – железни руди – Кремиковци и Мартиново
3. Природни условия и ресурси
A) Климат
а) обхваща планинската, умереноконтиненталната и преходноконтиненталната климатична област
б) често явление са температурните инверсии през зимата (в Севлиевската котловина е измерен минимум от -35,4°)
в) годишната сума на валежите се увеличава в посока към главната старопланинска верига – от 590 мм при станция Ловеч до 1160 мм при станция Петрохан и 140мм при х.Амбарица
г) преобладават западните ветрове. Често проявление по северните склонове има и фьонът
д) в най-източните части се наблюдава преходност в климатичните елементи. На височина под 1000м за северните и под 1500м за южните склонове на западна и средна Стара планина климатът е умереноконтинентален
Б) Води
а) голямото количество на валежите и водорегулиращата роля на горите благоприятстват образуването на подземни води
-
карстови извори (западна Стара планина и западен и северен Предбалкан)
-
минерални извори (Вършец, Шипково, Вонеща вода, Върбица) – използват се за балнеолечение
б) Стара планина е оказала голямо влияние върху формирането на основното направление на реките. По билото и минава главният вододел на България
В) Почви, растителноси и животински свят
а) почви
-
най-разпространени са сивите горски почви
-
проблем за предбалкана е почвената ерозия поради голямата обезлесеност в някои райони
-
в долините на реките има алувиално-ливадни почви
-
в Стара планина почвите са височинно зонирани
б) растителен свят
-
предимно дървесна растителност – широколистна (благун, цер, габър, бук, липа) и храстова (дрян, глог, шипка). Също има и тревна растителност – естествени ливади
-
растителността е височинно зонирана
- до 800м са разпространени дъбовите и габъровите гори
- по най-високите части на планината са иглолистните гори (смърч), а по билото и – високопланинските ливади.
-
в областта има много защитени природни обект, резервати и природни паркове (“Джендема”, “Стара река”, “Стенето”, “Боатин”, “Царичина”)
в) животински свят
-
предбалкана обитават глиганът, благородният елен, сърната, орелът, совата, гургулицата, дроздът и др.
-
във високите части на планината се срещат дивата коза, усойницата, орелът и др.
4. Стопанска оценка
А) Природните условия и ресурси са предпоставка за развитие на пасищното животновъдство, дърводобивната, дървообработващата и миннодобивната промишленост.
Б) В ниските части на предбалкана се отглеждат зърнени култури, лозя, а в по-високите – фуражни култури и овощия.
В) Високите части на Стара планина са пречка за развитие на транспорта. През нея са прокарани само 3 жп линии, въпреки че нуждите са по-големи.
Г) Със своя релеф, високопланински климат, естествена растителност и изградена материална база Стара планина благоприятства развитието на летния и зимния туризъм.
III. Задбалкански котловини. Софийско поле
1. Географско положение, граници, морфохидрография
А) Географско положение, граници
а) простират се в посока запад - изток
б) разположени между Стара планина на север и Средногорие на юг
Б) Деление и морфохидрография
а) ниските южни склонове до 800 м н.в. - оградни части на котловините
б) Поради в разлики в проявлението на природните компоненти, различна надморска височина, ортографска затвореност - разделение на компонентите на 2 групи:
високи (западни) - Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска. Котловинните им дъна имат надморска височина между 540 и 800 м.
ниски (източни) - Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска. Котловинните им дъна имат надморска височина между 100 и 400 м.
в) Равнинен релеф на дъната - котловините се наричат полета.
г) Софийска котловина (най-голямата по размери)
елипсовидна форма с дълга ос на простиране северозапад - югоизток.
на северозапад до Сливнишките височини, на югоизток - до Ихтиманска средна гора, на североизток - до Западна Стара планина, на югозапад - до Витошкото средногорие
дъното на котловината (площ 1200 км2) с наклон на североизток. Равнинен релеф с надморска височина от 550 до 625 м.
продължителната езерна фаза (абразионните тераси в подножията на оградните планини на височина до 750 м) - причина за отлагането на дебели пластове, предимно от пясъци и глини.
висока сеизмичност, обусловена от разломния характер на котловината - свързаност с многобройните минерални извори в и около София.
д) преобладаващи ерозионно - акумулативни форми на релефа - речни тераси и наносни конуси, добре изразени по витошкото и старопланинското подножие
2. Геоложки строеж и морфоложко развитие
А) Релеф
а) задбалканските котловини - образувани в резултат на разломни движения на земната кора през неогена и хлътване на ивицата между Стара планина и Средна гора. Това определя и високата сеизмичност на Задбалканските котловини.
б) най-ясно изразените форми на релефа - ерозионно-акумулативните: заливни и надзаливни речни тераси, наносни конуси в оградените подножия на планините, на места - остатъци от абразионни тераси.
Б) Полезни изкопаеми
а) въглища: лигнитни - Софийска котловина
3. Природни условия и ресурси
А) Климат
а) Задбалканските котловини - в две климатични области:
- умереноконтинентална (Западните котловини)
- преходноконтинентална (Източните котловини)
б) влияние на надлъжното простиране на котловините за формирането на климата - непосредственото съседство с верижно простиращите се планини, различията в надморската височина и затвореността
в) характерна по-висока средна юлска температура (между 22-23°), по-висока средна януарска температура (от -1° до 1,5°), по-ниски стойности на годишната температурна амплитуда (до 21-21,5°)
г) валежни суми: между 550-600 мм с тенденция за изравняване на сезонните валежни суми
Б) Води
а) подземни (богатство на подземни води при котловините)
Софийска, Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловина - голямо участие в подземните води на грунтовите и минералните води
грунтовите води - формирани в наносните конуси на старопланинското подножие в Софийската котловина.
б) реки
транзитно протичащи през котловините различни по големина реки
формиране на речния режим извън котловините - по южните склонове на Стара планина и северните склонове на Средногорието (запазване на особеностите и в котловините)
реките, извиращи от високите части на Стара планина и Витоша - пролетен максимален отток (април-май) и снежно-дъждовен режим
Средногорските реки и тези, извиращи от по-малка надморска височина - по-ранен пролетен максимален отток (март-април)
малките реки в източните котловини формиране на режима от течните валежи => следва годишен ход
В) Почви и растителност
а) почви
в западните котловини - главно смолници, а в източните - канелените горски почви
по заливните тераси на реките - широко разпространение на алувиално-ливадните почви
б) Растителност
по склоновете на високите западни котловини - бук и габър
на изток - дъбът и тревната растителност
край реките - влаголюбиви гори
4. Стопанаска оценка
А) Благоприятните природни условия - предпоставка за стопанската усвоеност на котловините още от древността
Б)Индустриализирането на селищата през последните 50 години -концентрация на промишлени мощности и население в тях
Б)Най-остър - екологичният проблем
чести температурни инверсии - причина понякога за образуване на смог (Софийската котловина - най-вече)
промишлени води - замърсяване на реките
IV. Средногорие. Витоша, Средна гора
1. Географско положение, граници, морфохидрография
А) Географско положение, граници – Средногорие е система от планински вериги с почти паралелно направление. От запад на изток в нея се включват планините Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора (Ихтиманска, Същинска и Сърнена гора), Бакаджици и хисарски възвишения.
Б) Деление и морфохидрография
а) Отделните части на Средногорие имат морфохидрографски различия, поради което то се разделя на три части: западна, централна и източна
б) най-масивен характер и най-добро орографско изложение има Витоша. Най-голяма площ има Средна гора
2. Геоложки строеж и морфоложко развитие
А) Релеф
а) образуването на планините от Средногорието е подобно на образуването на Стара планина и Предбалкана. Нагъвателните движения, обхванали седи-ментните скали на Средногорския воден басейн са започнали значително по- рано–през мезозоя. Под скалите застиват магмени тела с различна големина.
б) Витоша
-
Такова магмено тяло е и Витоша. Тя има куполообразна форма. Разломена е от концентрично и радиално разположени разломи. Витоша продължава да се издига и сега със скорост 2 мм годишно.
-
По северния склон на планината, във вулканичните скали се намира “каменното море”, образувано в резултат на мразово изветряне.
-
Изветрителни форми са и каменните реки Морените.
-
Разпространени са сипеите и сипейните покривки, твърдиците – Копитото, Комините,Ушите, Лъвчето и др.
в) Средна гора
-
Средна гора е разположена успоредно на Стара планина между долините на р. Искър и р. Тунджа
-
въз основа на морфографси различия тя се разделя на 3 части: Ихтиманска, Същинска и Сърнена.
-
Най-висок дял е Същинска средна гора с най-висок връх Богдан (1604)
г) Голямото вертикално разчленение на Средногорието обуславя развитието на денудационно-гравитационни форми – главно срутища.
д) Ерозионните форми са представени от проломи, всечени меандри, речни тераси, а акумулативните – от наносни конуси в подножията.
е) Неколкократните издигания през неогена са образували денудационни заравнености, най-обширна от които е Витошкото плато (1700-1800м).
Б) Полезни изкопаеми
а) медна руда: Медет – Асарел (Панагюрско)
2. Геоложки строеж и морфоложко развитие
А) Релеф
а) климатичните условия са в зависимост от различията в надморската височина, разчленеността, експозицията на склоновете
б) почти цялата област попада в умереноконтиненталната климатична област – до 1000 м. н.в. за северните склонове и до 1500м. н.в. за южните
в) в Сърнена гора, Бакаджиците и Хисарските възвишения климатът е преходноконтинентален. Типичен планински климат има Витоша
г) на юг и на изток средните зимни температури се повишават, а броят на дните със снежна покривка намалява.
д) с увеличаване на надморската височина нараства количеството на твърдите валежи
е) често явление в котловините на Средногорие през зимата са температур-ните инверсии. В Ихтиман са измерени едни от най-ниските температури
ж) ветровете са предимно западни. Фьонът е характерен за северните склонове на Витоша
Б) Води
а) Реките, протичащи през Средногорие, образуват проломи – Урвичкият на р. Искър между Плана и Лозенска планина, на р. Тополница между Ихтиманска и същинска Средна гора.
б) диференциацията на климатичните условия обуславя и различията в режима на реките.
-
Витошките високопланински реки са с ясно изразен пролетен максимум на оттока поради интензивното снеготопене
-
в западните и в централните части на Средногорие реките са с раннопролетен максимум на отока, обусловен от малкото снегозадържане
-
в Сърнена гора и най-източните части на областта реките са с типичен дъждовен режим и той следи хода на валежите. Част от малките реки имат временен отток, а в обезлесени и ерозирали водосбори показват и краткотрайно поройно оттичане.
-
летните прииждания на реките причиняват наводнения
в) наносните конуси в планинските подножия са богати на грунтови води. В южните склонове на Витоша има карстови води, а в цялата област широко са разпространени привързаните към разломните линии минерални извори
В) Почви, растителноси и животински свят
а) почви
-
в Средна гора преобладават плитките кафяви горски почви
б) растителност
-
в най-ниския височинен пояс е разпространен дъбът.
-
с увеличаване на надморската височина, при по-влажен и по-студен климат се е развила буковата растителност.
-
Над нея върху тъмнокафяви горски почви е иглолистната растителност – ела, смърч, бяла мура.
в) животински свят
-
планините в Средногорие се обитават от представители на европейската провинция на палеоарктичната зоогеографска област – сърна, дива свиня, блягороден елен, лисица, вълк, мечка
-
Витоша е обявена за народен парк. Там са резерватите “Торфено бранище” и “Бистришко бранище”
4. Стопанска оценка
А) Природният потенциал на Средногорие се използва изцяло.
Б) В ниските планини се развиват животновъдството и горското стопанство. Котловинните дъна са стопански усвоени. Там са неголемите аграрни и промишлени селища като Ихтиман, Панагюрище, Стрелча и др.
В) силно негативно въздействие върху природата оказва рудодобивът при Медет и Асарел, където почвите, растителният и животинският свят са се-риозно пострадали и се налагат рекултивационни и защитни мероприятия.
V. Краище
1. Географско положение, граници, морфохидрография
А) Географско положение, граници
а) Краище е сравнително малка природногеографска подобласт от Краищенско-Средногорската област.
б)На юг граничи с Осогово, на север и на изток – със Западното Средногорие, на запад е ограничена от държавната ни граница с Република Македония и СР Югославия
Б) Морфохидрографски особености
а) Краище е със сложен релеф – мозайка от планински и котловинни редици със северозападно-югоизточно простиране
б) изключение правят само най-южните котловини, които имат посока на разположението запад-изток
2. Геоложки строеж и морфоложко развитие
А) Релеф
а) релефът на краището е отражение на мозаичния строеж на земната кора – по разломните линии са потънали блоковете на котловинните редици, а в съседство са се издигнали блоковете на планинските редици
б) мозаичният характер на краището е дал отражение върху релефа и най-вече върху конфигурацията на съвременната речна мрежа и формирането на проломи по течението на р. Струма
в) в подножията на планините са образувани наносни конуси, а в дъната на котловините – заливни речни тераси
г) в резултата нба неколкократни издигания и и периоди на затишие са образувани денудационни заравнености и речни тераси
д) варовиковите скали обуславят широкото разпространение на карстови форми – кари, ували, валози, въртопи, в Голо бърдо, Земенска, Конявска планина.
Б) Полезни изкопаеми
а) горивно-енергийни
-
лигнитни въглища – Самоковска котловина, Кюстендилско
-
кафяви въглища – Пернишко и Бобовдолско
б) рудни - наносно злато (Трън)
в) нерудни
-
варовик – Радомир, Земен
-
слюда – Дупница
-
барит – Трънско
3. Природни условия и ресурси
А) Климат
а) тип
-
умереноконтинентален – Трънско, Брезнишко, Радомирско, Пернишко
-
преходноконтинентален – Земенска и Конявска планина, Голо бърдо и ниските котловини, Кюстендилска котловина
б) температура
-
Средна януарска температура: – 2 до – 4 градуса, планините – до –6
-
средна юлска – 15-25 градуса
в) валежи – годишно 800 мм
г) Ветрове – западни и северозападни, фъони – Пернишка, Радомирска и Брезнишка котловина
Б) Води – областта се отводнява от изцяло от р. Струма и нейните притоци, Самоковска котловина – р.Искър, Долнобаканска котловина – р. Марица
В) Почви, растителност и животински свят
а) почви – разнообразие на хидроклиматични условия
-
смолници – дъната на Пернишка, Радомирска и Трънска котловина
-
алувиално-ливадни – в/у речните тераси
-
канелени горски – в останалите котловини, в нископланинските и хълмистите райони
-
кафяви горски – по-високите планински части
-
рендзини – Голо бърдо
б) растителност – мозаично разположение на растителната покривка
-
липса на естествена растителност в котловините – стопанска усвоеност
-
покрай реките – върба, топола
-
сухите места на реките – дъб и полски бряст
-
планинските склонове – храсти от люляк, келяв габър
в) животински свят – дива свиня, сърна, лисица, заек, невестулка, кос, полска чучулига, дрозд, горска ушата сова, пепелянки
4. Стопанско значение - развитие на енергетиката и металургията
VI. Горнотракийска низина
1. Географско положение, граници, морфохидрография
А) Географско положение, граници
а) Горнотракийската низина е част от тракийско-странджанската област.
б) разположена е на изток от Краище, между Средногорието на север и родопите на юг.
в) северната и граница е по-неясна, докато южната е добре очертана от северното подножие на Родопите.
Б) Деление и морфохидрография
а) Горнотракийската низина е най-голямата и най-добре изразената низина в България. Тя е наклонена в посока изток – югоизток.
б) през цялата низина в посока северозапад – юггоизток протича р. Марица
в) низинният релеф на места е разнообразен от вътрешни възвишения, като Бесапарските ридове, Овчите хълмове, Пловдивските тепета, Татаревските височини
в) Чирпанските възвишения разделят низината на две части: Пазарджишко-Пловдиско и Старозагорско поле.
2. Геоложки строеж и морфоложко развитие
А) Релеф
а) Горнотракийската низина е образувана по начин, сходен с образуването на Задбалканските котловини. През неогена между Средна гора и Родопите се извършват разломни движения, в резултат на което територията хлътва. Това е причина и за висока сеизмичност на Горнотракийската низина
б) релефът е слабо разчленен – низинно-равнинен. Това обуславя и преобладаването на алувиално-акумулативните форми – заливни речни тераси, наносни конуси в подножието на Родопите и Средногорието и меандри по р. Марица.
в) билото на Бесапарските ридове е окарстено. Във възвишенията са запазени и остатъци от денудационни заравнености.
Б) Полезни изкопаеми
а) въглища – лигнитни въглища – Марица-изток, Марица-запад, Елховски басейн
3. Природни условия и ресурси
А) Климат
а) климатът на горнотракийската низина е преходноконтинентален
б) специфична климатична особеност на областта е засилването на вторичния есенно-зимен максимум на валежите от запад на изток и от север на юг
в) средните температури се повишават от северозапад на югоизток. Особено чести са състоянията на температурните инверсии в Пловдивско-Пазарджишкото поле. С голяма честота на проявление там са южните ветрове.
Б) Води
a) през низината преминават транзитно Марица и долните течения на притоците и, а в източните части – Съзлийка и десните и притоци
б) преходноконтиненталният климат формира преходните черти в режима на речния отток
в) в източните части влиянието на Средиземно море е по-осезателно поради отвореността на низината на юг
г) режимът на оттока има изразени средиземноморски елементи. Максимумът на оттока на р. Марица е пролетен, но в източна посока се увеличаа и зимният отток.
д) областта е богата на подземни води. В най-южната част на низината, в подножието на Родопите има големи карстови извори
В) Почви, растителност и животински свят
а) почви
-
почвената покривка е представена предимно от смолници, а по долините на реките – от алувиално-ливадни почви
-
в северозападните части на Пловдивско-Пазарджишкото поле са разпространени канелените горски почви
-
в съчетание с изкуственото напояване продуктивността на почвите е фактор за интензивно растениевъдство
б) растителност и животински свят
-
горнотракийската низина е усвоена стопански и във флористично и във фаунистично отношение е доста бедна.
-
в нея са най-старото дърво в България – дъбът в с. Гранит, както и защитената местност “Черната гора” край Чирпан
-
типични за областта са някои влечуги, птици и гризачи, като гущери, тракийска скалия, яребица, колхидски фазан, воден плъх и др.
4. Стопанска оценка
А) Благоприятните природни условия са предпоставка за развитие на интензивно земеделие.
Б) Низинно-равнинният релеф, преходноконтиненталният климат и плодородните почви дават възможност да се отглеждат зеленчуци, зърнени култури, ориз, памук и други по-топлолюбиви култури.
В) Проблем за областта са малкото количество на валежите и засушаванията, които налагат изкуствено няпояване.
VII.Осоговско-беласишки планини и долината на р. Струма
1. Географско положение, граници, деление и морфохидрография
А) Географско положение, граници
a) част от Рило-Родопската област – най-северна периферия
б) разположена е на север от Краище
в) на изток до Рила и Пирин
г) на юг и запад преминава територията на Македония и Гърция
Б) Деление и морфохидрография
а) обхваща поредица от средновисоки и и високи планини:
-
Осоговска
-
Влакино-Беласишка
-
Струмска
б) поредица от средновисоки и високи планини – Осоговска, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица
в) близо 40% от планините – в средновисокоия планински пояс
г) северните и източните склонове – добре очертани, стръмно спускащи се към долината на р. Струма
д) долините на реките Бистрица, Новоселска, Елешница, Лебница набраздяват планините
2.Геоложки строеж и геоморфоложко развитие
А) Релеф – обусловен от блоково-разломния строеж на земната кора
а)планините – блокове, отделени един от друг от разломни линии
б)съвременна речна мрежа – разломните линии
в) добре очертани речни тераси, по р.Струма – проломите
Б) Полезни изкопаеми
а)горивно-енергийни
кафяви въглища (Симитлийска котловина)
б)рудни
оловно-цинкова руда – Осоговска планина
в)нерудни
планина Огражден
3. Природни условия и ресурси
А).Климат
а)Типове
- нетипично изразен
- влияние на въздушните маси, нахлуващи по долината на р. Струма
-
континентално-средиземноморски
- Сандански и Петричко поле
-на север от Кресненския пролом
б)ср. зимни температури
-
увеличение от север на юг
в)годишна сума на валежите
Б) Води
а) Осоговско-Беласишката планинска верига – формиране на оттока на много, но малки реки – често пресъхват през лятото
б) подземни води – сравнително ограничени поради слабата водопропускливост на изграждащите областта допалеозойски матемарфити
в) термоминерални води – разломен характер на областта
В) Почви,растителност и животински свят
а) почви
-
алувиално-ливадни – долината на р.Струма
-
канелени горски – планините
б) растителност – бук, габър, горун, бреза, бял бор – Осогово, смърч, ела; субалпийска растителност – сибирска хвойна и тревни видове, кестенови гори и др.
в) животински свят
4. Стопанско значение
А) Добив на полезни изкопаеми
Б) Животновъдство
В) Растениевъдство – отглеждане на зеленчуци, тютюн, лозя, овошки, бадеми, смокини, фъстъци и др.
VIII. Рила, Пирин и долината на река Места
1. Географско положение, граници, морфохидрография
А) Географско положение, граници
а) Рила е свързана със съседните планини чрез седловини, високи от 1000 до 400 метра.
-
с Родопите я свързват Аврамова седловина (1295м.) и седловината Юндола (1375м.)
-
със Средногорие – Боровецката седловина (1305м.) и Клисурската седловина (1025м.)
-
с Пирин – седловината Предел – (1140м.)
Б) Деление и морфохидрография
a) Рила
- най-обширен по площ
- на изток достига до р. Яденица, а на запад – до р. Бели Искър
- речните долини са с меридионална посока. Ридовете са високи и стръмни
- Има 2 главни била:
-
Мусаленско с меридионална посока и най-високи върхове Мусала, Ястребец, Иречек
-
Ибърско с паралелна посока и най-високи върхове Белмекен, Равни чал, Голям Ибър, Малък Ибър.
- от този дял извират Марица и Места
- най-малък по площ, но няй-трудно достъпен
- простира се от р. Бели Искър на изток до реките Леви Искър и Рилска на запад. На юг достига до р. Илийна
- Подчертан алпийски характер. Има 2 била:
-
Скакавишко – с меридионална посока
-
Рилецко – с с паралелна посока
- в този дял са върховете Голям Скакавец, Малък Скакавец, Канарата и др.
- разположен е между долините на реките Леви искър и Рилска
- южното било има типичен алпишски характер
- в този дял са върховете Злия зъб, Мальовица (2729), седемте рилски езера. Най-висок е връх Голям Купен (2731)
- втори по площ след източния, но с най-малка надморска височина. Най-висок е Ангелов връх (2716)
- добре оформен от долините на реките Рилска, Илийна, Белишка
б) Пирин
- разположен е между Предела на север и Тодорова поляна на юг. Тесен дял с остро мраморно било
- най-високите върхове са Вихрен, Кутело, Бански суходол, Боюви дупки
- на 2800м. височина е седловината Кончето, чието било е широко 0,5м.
- на юг достига седловината Попски престол. Алпийският характер се губи поради по-малката надморска височина
- най-малък е по площ. Най-висок връх е Орелек (2099)
- той е с най-малка надм. височина. На юг достига Парилската седловина.
- билата и върховете са заоблени. Най-висок връх е Свещник (1973)
2. Геоложки строеж и морфоложко развитие
А) Релеф
а) обща характерискика
-
Рила, Пирин и долината на р. Места са част от най-старата суша на България
-
образуването им започва още през докамбрия, когато са дъно на воден басейн. През палеозоя протича магмена дейност, вследствие на което в седиментите застиват много и големи по размер магмени тела
-
областта се издига и осушава
б) Рила
-
Рила е куполообразно тяло, прорязано от радиална речна долинна мрежа
-
Планинските склонове са много стръмни, обусловени от от разломните структури в подножието на планината: Сапаревски разлом, Северноро-допски разлом, Пределски разлом, Лакатишки разлом и др.
в) Пирин
-
Пирин е хорст, ограден отвсякъде с разломни седловини и грабенови котловини. Има меридионално разположение.
-
склоновете на Пирин също са ного стръмни. Голяма част от речните долини са и тектонски заложени. Типични разломни долини например са тези на реките Демяница, Бъндерица и др.
-
формата на планината е определила посоката на речните долини – на запад към долината на р. Струма и на изток към долината на р. Места
г) долината на р. Места
-
оформена е върху Местенския грабен, образуван през терциера
-
склоновете на долината са изградени от стари скали, покрити от вулканични палеогенски скали и неогенски седиментни скали
-
по речната долина са се оформили 2 котловини:
- Разложка (800м.) с леко нахълмено дъно
- Гоцеделчевска (500м.) с равно дъно, наклонено към долината на р. Места
3. Природни условия и ресурси
А) Климат
а) Рила има типичен плнински климат. С увеличаване на надморската височина се променят и характеристиките на климатичните елементи –
средната годишна температура намалява, а годишната сума на валежите се увеличава.
б) географското пложение на Пирин е причина за средиземноморското климатично влияние, което не е силно изразено поради високопланинския релеф на планината
в) долината на р. Места се характеризира с континентално-средиземноморски климат
-
поради по-голямата надморска височина температурите са значително по-ниски, а валежините количества – по-големи
-
режимът на валежите се характеризира с летен минимум и есенно-зимен максимум
-
сравнително ниските януарски температури се дължат на местните температурни инверсии през зимата
Б) Води
а) Рила и Пирин са най-многоводните планин. Голям е и техният хидроенергиен потенциал
б) от Рила извират най-големите реки в България: Искър, Марица, Места.
-
Режимът им се определя от климатичните условия. Той е предимно снежен и снежнодъждовен във високопланинските и среднопланинските части и дъждовно-снежен в нископланинските части
-
максимумът на оттока е пролетно-летен, а минимумът – зимен за високо-планинските части и летно-есенен за средно- и нископланинските части
-
поради продължителното снегозадържане и по-късното снеготопене средиземноморският ход на валежите в посножията към Разложката и Благоевградската котловина не влияе върху режима на оттока
в) Развитието на хидрографската мрежа в Пирин е обусловено от спецификата на нейния релеф
-
реките, извиращи от билните части текат на запад към р. Струма или на изток към р.Места.
-
независимо от средиземноморския ход на валежите в по-голямата част от Пирин реките имат пролетно-лятно пълноводие вследствие на снегозадър-жането и по-късното снеготопене във високите пояси
-
изключение правят югозападните склонове, където есенно-зимният максимум на валежите предизвиква нарастване на оттока още през ноември – декември и формиране на есенно-зимно пълноводие
-
характерни за Пирин са карстовите води в северния мраморен дял. Те се дренират от речните води и бликат като карстови извори.
-
в подножието на Пирин има и минерални води – Добринище, Огняново.
В) Почви, растителност и животински свят
а) почви
-
почвената и растителната покривка са височинно зонирани
-
на височина от 800 до 1500м. се срещат кафявите горски почви
-
на височина 1600-2300м. се срещат тъмноцветнопланинско-горски почви
-
по билните части се наблюдават планинско-ливадни почви
б) растителност
-
в Рила и Пирин има много резервати, защитени природни обекти и територии, в които се охраняват специфична растителност
-
горите от черна мура се срещат единствено в Пирин и Славянка (резерватът “Алиботуш”)
-
по долината на р. Места и притоците и има гори от чинар. Средиземно-морските видове са представени от смокиня, пърнар, червена хвойна.
-
до 2200м. н.в. е разпространена бялата мура
-
в Рила са разпространени смърч, ела, бял бор, а над 2000м. – клек. С важно стопанско значение са и високопланинските пасища
-
по-големи и известни резервати в Рила са “парангалица”, “Риломана-стирска гора”, “Скакавица-Скакавец”, “централен Рилски резерват”
-
Рила и северен Пирин са обявени за национални паркове
в) животински свят – планините са обитавани от диви свине, сърни, мечки, диви кози, орли и някои средиземноморски видове в Пирин
4. Стопанска оценка
А) Природните условия в Рила и Пирин са предпоставка за развитие на туриз-ма, курортното дело, зимните спортове, алпинизма, скалното катерене и др.
Б) Въз основа на иглолистната растителност се развиват дърводобивната и дървообработващата промишленост в близките селища.
IX. Родопи
1. Географско положение, граници, морфохидрография
А) Географско положение, граници
a) Северна граница – Горнотракийска низина
-
Северозападна граница - течението на р. Яденица, пресича седловината Юндола (1375м), Аврамова седловина (1295 м), долината на р. Дрещенец - ляв приток на р. Черна места
б) южна и югоизточна граница – Долнотракийска низина и крайбрежните полета на Егейско поле - Югозападна граница – долината на р. Места
Б) Деление и морфохидрография
а) Западни Родопи
-
високо заравнени била и дълбоко всечени речни долини
-
средна надморска височина – 1150м.
-
части:
- Баташко Дъбрашка част (ридове: Баташки, Дъбраш, Алабак, Къркария),
вътрешнопланински котловини: Чепинска, Баташка, Девинска и Доспатска
- Переликско-Преспанска част (главни ридове: Переликски, Преспански и Чернатица), притоци на реките Въча, Чепеларска и Арда
б) Източни Родопи
-
хълмист и нископланински релеф
-
средна надморска височина – 320 м
-
деление
- Ардинска част: ридове: Чуката и Гората, от запад на изток – поредица от долинни разширения и дълбоки проломи, язовири – Кърджали, Студен кладенец, Ивайловград
- Върбишко-Кримовишка - ридовете: Жълти дял, Стръмни рид, Сърд; поречия на реките Върбица и Крумовица
- Гюмюрджисо-Мъгленишка: северните склонове на ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник, най-висок връх – Вейката (1463м)
2. Геоложки строеж и геоморфоложко развитие – с блоково-разломен строеж на земната кора
А) Релеф
а) Западни Родопи –
-
денудационни заравнености
-
ерозионно-акумулативни форми
-
речни долини
-
речни тераси
-
добре изразени наносни конуси по северното подножие
-
Особеност на речните долини в северното подножие – слабо всечени и широки в горните си части, дълбоки и със стръмни склонове и тесни легла – в средните, на места приличат на проломи
б) Източни Родопи
-
Широки речни долини
-
Дълбоко разчленен релеф със стъпаловиден характер поради слабата устойчивост на скалите на физично изветряване
-
Ерозионно-акумулативните – широко разпространени
Б) Полезни изкопаеми
а) Горивно-енергийни
- Оловно-цинковите руди с жилен произход (Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово, Златоград)
- Полиметални руди: хромова Руда (Крумовградско и Асеновградско), Уранова руда (Смолянско), волфрам (Велинградско)
б) нерудни
- флуорит (Михалково), мрамори (Велинградско), азбест, трас, перлит, зеолити (Източни Родопи)
3. Природни условия и ресурси
А) Климат
а) температури
-
Средна януарска температура – около -3° C до -6° C
-
Средна годишна температура – между 5° C до 10° C
-
Средна юлска температура – от 22° C-23° C в подножията до 12° C
-
Годишни температурни амплитуди (18° C-20° C)
-
Средни януарски температури – над 0° C, в ниските части до 2° C
-
Средни юлски температури – между 21,5° C-23° C, а в по-високите части намаляват с 1° C-2° C
-
Годишни температурни амплитуди – до 23° C
б) Валежи
-
Годишни валежи – от 750 до 1100мм
-
максимум на валежите – през пролетта
-
Видове валежи
-
Течни (80-90%) – в ниските и котловинни части
-
Твърди – с увеличаване на височината
-
Снежната покривка се задържа от 3 до 6 месеца
-
Годишни валежи – от 800 до 1200мм
Б) Води
а) Западни Родопи
-
oтток от 4л/с/км2 до 28/л/с/км2
-
пролетно–летен максимум
б) Източни Родопи – една от най-водоносните територии в България
-
oтток
-
значително неравномерно разпределение
-
маловодие => някои по-малки реки засъхват
-
р. Арда –най-значителна река в източните Родопи
-
значителни количества карстови подземни води (Клептуза, извори при с. Три водици, 40 карстови извора източно от Асеновград)
-
естествени езера – почти няма
-
езера, образувани от свлачищен релеф (ез. Милушевски дол – дълго 150м и дълбоко 3м)
В) Почвена покривка, растителност и животински свят
а) Почви и растителност
- По-голямата част от източни Родопи
-
кафяви и тъмноцевтни горски почви
-
букови и иглолистни гори: смърч, бял бор
- високи части - планинско-ливадни почви
- ендемити -родопска ръж, Родопски магарешки бодил, родопски крем
-
Канелени горски почви при по-сух климат - нискостеблена горска и храстова растителност
-
Ерозирани почви – в обезлесените терени
-
Ендемични и редки растения (силивряк, храстовиден, очиболец, бяла мура, орхидея)
- Ендемити (юрушки лопен и вечнозелен тракийски дъб, родопски крем)
б) Животински свят
-
По най-високите места – алпийски видове: трипръст кълвач и белогуш дрозд
-
Останалата част на високопланинския пояс – европейски видове горски бозайници (сърна, благороден елен, дива свиня, дива котка и мишка)
-
Иглолистни гори (мечка, горска полевка, глухар,дива коза и снежна полевка – по скалистите места)
-
земноводни: дъждовник и горска жаба
-
птици - балкански кеклик, сойка, кълвач, дрозд и др.
- преобладават средиземноморски видове: елен лопатар, мишевиден сънливец, кеклик, червенокръста лястовица, змиок гущер и вдълбнаточелен смок
- насекоми: скакалец, голяма сага, виолетов бръмбар бегач
- по скалните склонове на р. Арда: редки хищни птици – белоглав лешояд, египетски лешояд артал, орли и др., европейски видове (дива свиня, таралеж, катерица и обикновена полевка)
4. Стопанско значение
А)Природни ресурси
а) полезни изкопаеми - развитие на рудодобив и цветната металургия
б) горски масиви – 65% от площта на Западните Родопи е заета от горски фонд. 75 980хил м3 дървесни изапаси, от които 80% са иглолистни - развитие на дървообработване
Б).Водни ресурси
а) хидротехнически съоръжения
б) Агро-климатични условия, вегетационен период – 200-210 дни, температурна сума – 3800° C - 4000° C - развитие на селскостопански култури (ориенталски тютюн)
В) Природно-рекреационен потенциал:.минерални басейни – балнеолечение,
туристически центрове – Чепеларе, Пампорово, Велинград
Сподели с приятели: |