В основата на науката механика лежат закони, получени от многовековния опит на човечеството, свързан с определен клас природни явления. Нейното възникване и развитие е свързано с развитието на производителните сили на обществото (с нивото на техническото оборудване на производството). Систематизацията и обобщаването на натрупания опит на човечеството осигуряват възможност за формулиране на основните закони на механиката. Главните заслуги за създаване на основните принципи и закони на механиката принадлежат на Галилео Галилей (1564-1642) и особено на Исак Нютон (1642- 1727).
Съществуват различни форми на движение на материята – механична, топлинна, химична, електромагнитна и други. Механиката изучава най-простата форма на движение на материята – механичната форма. Тя е наука за общите закони на механичните движения и равновесието на материалните тела, както и за възникващите при това механични взаимодействия.
Под механично движение на даден материален обект се разбира изменение на неговото положение по отношение на други материални обекти. Покоят на материалните обекти е частен случай на механичното движение.
Механичното взаимодействие между материалните обекти е взаимодействие, което ги привежда в движение (в частния случай – покой) или ги деформира, или едновременно предизвиква и двете. Механичното взаимодействие може да се осъществи и без механичен контакт на материалните обекти. Пример за това е гравитационната сила на Земята.