© Списание „Прозорец” 3 / 2005
Тих трип ІV
Калин Михайлов
І...
Господи,
усетих
силата на празнотата,
силата на нищото.
усетих
силата, която Те отрича,
която ме отрича.
Дай ми
да усетя
силата, която изразява пълнотата,
силата, която всяка сила побеждава,
силата да вярвам, че Те има,
да вярвам, че ме има.
ІІ...
Ако Тебе Те няма – за какво да живея,
за какво тази лампа още миг да мъжди?
За какво ми е разум, който диво се смее,
който вечно криви се, който злобно ръмжи?
Ако Тебе Те няма – за какво да се хвана –
щом над мен се отвори неизбежната вис?
Ако Тебе Те няма, ако днеска Те няма,
все едно е какво съм – homo sapiens или homo gorilus –
лъв или глист
ІІІ...
Горко на живите, които са загубили надежда –
за тях животът нищо е,
смъртта към нищото извежда.
Горко на живите, които са загубили надежда!
Блазе на живите, които са умрели със надежда -
за тях животът всичко е
и всичко към живот отвежда.
Блазе на живите, които са умрели със надежда!
Сподели с приятели: |