Педагогически компетентности на педагога в дг при онлайн обучение в условията на пандемия„
Изтегляне 21.26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- UNICEF България
|
Университет „Проф. д-р Асен Златаров”- Бургас Факултет по обществени науки Курсова работа На тема: ”Педагогически компетентности на педагога в ДГ при онлайн обучение в условията на пандемия„ Изготвил: Проверил: Теньо Атанасов Тенев доц. др Хрисула Недялкова Ф№250 ПНУП- задочно В резултат на всички въведени противоепидемични мерки, над 80% от представителите на педагогическия и непедагогически персонал, попаднали в обхвата на изследването, отбелязват, че детските заведения, в които работят, са преустановили своята дейност по време на извънредното положение. Едва 1,3% са продължили своята работа и по време на пандемията, като това са единични случаи в най-малките населени места (села и малък град). 14,7% са лицата, които са споделили, че са осъществявали обучителна дейност, но частично, като е имало периоди, в които дейността е била преустановена. Това се е случвало в по-големите областни градове и столицата, като по-голям дял от споделилите за подобен режим на работа са лица с над 16 години трудов стаж в областта на предучилищното образование. Без значение, че по-голямата част от детските градини преустановяват временно своята дейност, над 50% от анкетираните специалисти споделят, че детските заведения, в които работят, предлагат дистанционна форма на обучение. Значително висок е делът и на тези, които отбелязват, че по време на извънредното положение заведението, в което работят, не е предприело мерки, свързани с продължаване на обучението от разстояние. Сред избралите последната опция са предимно педагогически и непедагогически специалисти от малките градове и села, както от целодневна детска градина, така и от полудневна детска градина. Там, където учебната дейност не е напълно прекъсната, най-предпочитаните канали за обмен на учебно съдържание между родители и педагози са социалните мрежи като Facebook, Skype или Viber. През тях, специалистите имат възможността да провеждат онлайн уроци и занимания с децата в реално време. 22,3% от изследваните лица споделят, че провеждат консултации по телефона с деца или родители, като подобни действия са предпочитани от преподаватели от всички възрасти и с опит в сферата на предучилищното обучение. Използването на онлайн уроци в удобно за децата време е от по-малко популярните методи, на които разчитат детските градини. Този тип уроци са ползвани в по-голяма степен от непедагогически персонал в малките населени места, на възраст до 30 г. и с трудов стаж между 1 и 5 години. Електронните пощи са работещ вариант за 12,2% от анкетираните. Те са използвани предимно от непедагогически персонал или психолози и логопеди, които работят с децата. Най-често това са по-млади специалисти (между 24 и 30 години), които са посочили, че живеят и работят в областни и малки градове или Столицата. Едва 6,9% от отговорилите споделят, че по време на дистанционното обучение те самите или друг техен колега са били ангажирани с разнасянето на учебни материали в удобно на децата време по домовете. Тази практика е разпространена главно в селата и е изпълнявана предимно от непедагогическия персонал. Онлайн платформи за учене, електронни дневници или уроци по телевизията са по-малко използвани от представителите на детските градини, защото те предоставят възможност за обмен на учебно съдържание, което е неподходящо за деца в предучилищна възраст. Участието на родителите в процесите на обучение от вкъщи, се оказва от съществено значение за продължаване на образователните занимания на децата в предучилищна възраст по време на извънредното положение. Тъй като дейностите се пренасят у дома, родителите стават основни партньори на педагогическия и непедагогическия персонал в тяхното осъществяване и се превръщат в посредник между различни специалисти, чиято работа е свързана с напредъка на техните деца. Мненията на анкетираните лица по отношение на степента, в която родителите са ангажирани с обучението на своите деца по време на дистанционното обучение, са красноречиви. Най-голям дял от педагогическия и непедагогическия персонал са по-скоро удовлетворени от начина, по който родителите се включват в обучението на децата си. Тези обаче, които не са удовлетворени от участието на лицата, които полагат грижи за деца в предучилищна възраст, са малко над 40%. Напълно неудовлетворени са най-голям дял от психолозите, логопедите или др. специалисти, попълнили анкетата, без значение на територията на коя област работят. Педагозите и специалистите, попаднали в изследването, отразяват важността на родителската ангажираност с учебните занимания и споделят, че най-често те биват полезни като помагат за изпълнението на поставените от тях задачи и изисквания. Друга съществена роля, която придобиват родителите по време на извънредното положение, е свързана с предоставянето на обратна връзка към педагозите за това доколко децата успяват да разберат или усвоят предадения материал. Една трета от специалистите отбелязват, че родителите улесняват тяхната работа като се включват в разясняването на поставените задачи на децата си. Това се случва по-често за представителите в областните градове и столицата. По-малък процент събират опциите, свързани с участието на родителите в регулирането на участието на децата в онлайн уроците, провеждани в реално време или следенето на спазване на ред и дисциплина по време на виртуалните занимания. Възможно обяснение е, че много малък дял от педагозите осъществяват подобен тип занимания в дигитална среда, тъй като те не са мислени като подходящи за деца в предучилищна възраст, а от друга страна могат да бъде осъществено само чрез подкрепата и участието на родителите. Въпреки, че не всички представители на педагогически, непедагогически персонал и други специалисти са се докоснали до работата в дигитална среда, по време на извънредното положение, всички изразяват своите нагласи към него и какви са потенциалните рискове и предимства, които крие. Сред позитивните страни на ученето извън детската градина, специалистите отличават възможността децата да получат повече внимание от родителите си по време на престоя у дома. Също така, като предимство е виждан и по-задълбоченият поглед на лицата, които полагат грижи за деца в предучилищна възраст върху самия процес на обучение. По-голямата част от педагогическия и непедагогическия персонал оценяват положително разделянето на отговорностите между тях самите и лицата, които са у дома с децата, а около и над една четвърт приемат внедряването и използването на интерактивни методи на преподаване и по-честа комуникация с родителите като предимства на дистанционното обучение. Положително се мисли и в посока на подобряване дигиталните умения на децата благодарение на ученето онлайн или по-успешното комбиниране на учене и други дейности в домашни условия. По-малко натрупвания на отговори се наблюдават в опциите, свързани с указването на подкрепа на децата винаги когато се нуждаят или възможността учебните занимания да бъдат осъществявани където и да било в дома. Положителните страни на дистанционното обучение са изразявани от по-младите представителите на педагогическия персонал (до 40 годишна възраст) от големите областни градове. По-критични остават специалистите (психолог, логопед и др.), а в обобщение 8,6% от всички анкетирани смятат, че тази форма на обучения няма предимства и не е подходяща за деца в предучилищна възраст. От получените в рамките на изследването отговори се потвърждава допускането, че сравнително малък дял от детските градини в страната предприема действия в посока на продължаване на обучителните дейности онлайн. Където това се случва, то е придружено от участието на родителите. В тази връзка, най-разпространените канали за обмен на учебни материали или задачи са социалните мрежи или мобилните приложения за комуникация, където по неформален ред и начин педагозите дават указания на родителите по какъв начин да продължат процесите на учене на собствените си деца. В по-голямата си част представителите на педагогическия и непедагогическия персонал се чувстват достатъчно подготвени и споделят че по-скоро се справят с предизвикателствата на онлайн средата, като също така се чувстват достатъчно уверени да комуникират и направляват родителите от разстояние. По отношение на подкрепата, която бива указвана на служителите в детските градини, най-често тя се концентрира около разяснения, насоки или информация за промените, които идват от държавно ниво. Самите специалисти открояват няколко области, в които не биха се справили без допълнителна помощ, като те са свързани с работата с онлайн платформи, управлението на стреса при работата от разстояние и работа с родители, които са неграмотни. Ефектите от временното преустановяване на присъствените занимания в детските заведения все още се област, която е трудна за проследяване от самите служители. Те остават по-скоро предпазливи в оценките на методите и техниките на преподаване онлайн, като там, където е дадена някаква оценка, тя е по-скоро негативна. Въпреки всичко, педагозите идентифицират предимства и области на дистанционното обучение, които биха пренесли в обичайния си режим на работа. Източник: UNICEF България Изтегляне 21.26 Kb. Сподели с приятели:
|