грижи са възложени на Него, Който промисля всичко за нас.
Исус ни умолява да се радваме, защото ние сме наследството на Бога, защото Христовата правда е
одеждата на Неговите светии, защото имаме блажената надежда за скорошното идване на нашия Спасител.
Да се слави Бога искрено и с цяло сърце е също толкова важно задължение както и молитвата. Ние трябва да покажем на небесните светове колко задължени сме на Бога за Неговата пречудна любов към падналото човечество и нашето очакване за още повече и по-големи благословения от Неговата съвършена пълнота. Още повече се нуждаем да говорим за скъпите поуки които имаме в своя живот чрез Христа. След изливането на Святия Дух, нашата радост в Господа и ре- зултатността на нашето служене в Негово
име ще нараснат още по-силно, когато си припомняме Неговата благост и чудесните му дела за Божия народ.
Такова свидетелстване ще окаже своето влияние върху другите.Едва ли има по-добро средство, което да приложим за печелене на души за Христа. Нашата любов трябва да
се изявява не само на думи, но в дела, лично служене и пожертвувателност. Ето Христовите думи:
“Не всеки, който ми казва Господи, Господи ще влезе в Божието царство; но онзи, който върши волята на Отца Сподели с приятели: