Потребителско търсене
Изтегляне 59.5 Kb.
|
|
Потребителско търсене І. УВОД
През последните повече от десет години България изживя един труден и мъчителен преход от централизирана към пазарно ориентирана икономика. Този преход е свързан с драстични промени в жизненото равнище на населението, в структурата и източниците на доходи и приоритетите на разходите в домакинствата.
ІІ. СЪЩНОСТ Индивидът в реалния стопански живот е носител на различни потребности. Потребност в пазарния аспект е функция на осъзнат недостиг, който се трансформира в мотивация на определено поведение. Стремежът да се удовлетвори дадена потребност е подбудата или мотивацията, а целенасочените действия, произтичащи от мотивацията, прерастват в потребителско поведение. В пазарното стопанство човекът потребител разрешава своите осъзнати проблеми целенасочено и преимуществено чрез предявяването им под формата на пазарно търсене. Потребителското поведение е свързано с действията, предприемани при покупката и използването на стоките и услугите, включващи мисловни и социални процеси, които предхождат или са следствие от тези действия. ІІІ. ВИДОВЕ Потребителското търсене се дели на индивидуално и пазарно. Индивидуалното търсене може да се разглежда като своеобразно подреждане на стоките по качества, произход, цени, които едно лице или домакинство ще закупи, на база максималната полезност на вещта. Пазарното (потребителско) търсене е онази част от потребностите на индивидите, домакинствата и населението, която е предявена на пазара, има парично покритие и е за определен обем и/или конкретни стокови наименования. Пазарното търсене на населението е определено стоково. Предявените по този начин потребности означават, че алтернативите са недостъпни или икономически необосновани. Пазарното търсене е важен елемент на пазарния механизъм на всеки тип стопанство. Потребителското търсене може да се раздели още на: - Потенциално търсене - това е търсенето, което се очаква да се развие на пазара в перспектива. То се определя от броя на потенциалните купувачи, тяхната покупателна способност, концентрацията им по региони. - Платежоспособно е търсенето, осигурено с паричните средства на купувачите. Установеният размер на платежоспособното търсене се проявява като фактическо търсене. - Скрито или латентно наричаме онова търсене, което не може да бъде удовлетворено от изделията или услугите, които се предлагат за определено време на пазара. Такова е например търсенето на диетични ресторанти, тематични увеселителни паркове, детски атракциони и др. - Отрицателно търсене е налице, когато пазарът като цяло не приема или отхвърля предлаганата стока или услуга независимо от нейното качество. Такова е например търсенето на диетична бира. - Нулево търсене се проявява в случаите, когато потребителите не проявяват никакъв интерес към определено изделие или са безразлични към неговото предлагане. - Стимулиращо търсене наричаме предполагащото преодоляване на безразличието към стоката или услугата на съответния пазар чрез осъществяване на сервиз или след продажбено обслужване, насърчения на продажбите и др. - Неустойчиво търсене е това, при което купувачът е определил само Вида (групата) стоки или услуги, но не е избрал конкретната търговска марка с нейните специфични характеристики. Устойчивостта на търсенето се постига чрез създаването на определена степен на вярност към марката. - Избирателно е търсенето на конкретна марка стоки и услуги. То е силно зависимо от асортиментната еластичност за дадения клас или сорт стоки или услуги и от съществуващата на съответния пазар степен на Вярност към марката. - Свръхтърсене, превишено търсене наричаме всяко търсене, превишаващо предложените на дадения пазар количества, въпреки че фирмата желае да го удовлетвори. - Пълно търсене е, което позволява натоварване на възможностите или постигане на очаквания търговски оборот. - Нежелано търсене е търсенето на стоки, вредни за отделния индивид и за обществото като цяло (например наркотици, алкохолни напитки, цигари и пр.), което изисква целенасочено противодействие на обществени и държавни организации. - Зависимо е търсенето на дадена стока или услуга, свързана със задоволяването на потребностите от продукт или услуга от по-висш ранг (например търсене на модули на секция, елементи на офис оборудване и др.) - Вторично търсене е търсенето на стоки, представляващи естествено допълнение към основни стоки или услуги - окомплектоващи, взаимодопълващи, премии и купони, стоки - премии и уловки, опаковки и т.н. ІV. ЩО Е ЕЛАСТИЧНОСТ НА ТЪРСЕНЕТО? Както търсенето, така и предлагането не представляват неизменни величини. Те се влияят от фактори от икономическо и друго естество като:цени, доходи, асортиментна структура, търговска конюнктура, политическа обстановка. Зависимостта на търсенето от цената се изразява схематично чрез кривата на търсенето. Като правило (и при равни други условия) повишаването на цената води до намаляване на платежоспособното търсене. При това степента, в която настъпват тези промени, зависи твърде много от стоката и от пазара. Измененията в търсенето настъпват и вследствие промяна на доходите на населението и на отделните социални групи. Вследствие промените на доходите на населението по различен начин се променя търсенето на едни или други стоки. Първо се задоволяват потребностите от стоки от първа необходимост, а с величаване на паричните възможности купувачът разширява обхвата на покупките си. Под коефициент на еластичност се разбира процентовото изменение, настъпило в даден фактор вследствие изменението на фактора с всеки процент. Под името на съответния фактор, например цена, доход, асортимент, реклама, назоваваме и изследваната еластичност, която може да бъде: "ценова", "подоходна", "асортиментна", "рекламна" и т.н. Покупките могат да се променят в много широк диапазон от никакви промени до това, всички стоки да се купуват на една и съща цена в даден момент. Между тези две крайности в практиката са известни три области на ценова еластичност, като стоките, попадащи в тях, съответно се делят на нееластични, твърдо еластични и еластични. Съществува голямо разнообразие от фактори, влияещи върху търсенето. Те се групират по икономически, социален, демографски и други признаци. Целта на такова групиране е откриването на общите и специфичните фактори, поддаващи се на количествено или описателно измерване. Икономическите фактори са: паричните доходи на населението; цените на стоките; средногодишният темп на растеж на стоковото производство, включително неговата структура; темпът на инфлацията; размерът и структурата на брутния вътрешен продукт и др. Социално-демографските фактори са: численост на населението -общо и по региони на страната; социален и религиозен състав на населението; жизнен цикъл на семействата; възрастов и полов състав на населението;професионален състав на населението; степен на миграция на населението; брой на доходоносните в домакинствата и др. Третата група не е хомогенна и обединява произволно фактори с разнопосочно действие върху пазарното търсене, като: традиции, обичаи, мода, сезонност, подражание и др. Посочените фактори не дават задоволителен отговор на въпросите кои от тях са управляеми от фирмата и кои са външни спрямо нея. Има се предвид разработването на такива фактори, с които големи търговски фирми и търговски вериги влияят в определена насока на развитието на пазарното търсене или преодоляват неблагоприятни негови форми. Без да се навлиза в дълбочина, могат да се посочат такива управляеми, зависещи от ръководството на фирмата фактори, като: външните и вътрешните комуникации на фирмата, рекламната и дейност, ценовата политика, различните насърчения в продажбите. Предвид сравнително високия темп на инфлацията, високия дял на безработните, очертания спад в реалните доходи на населението и тоталното обезценяване на лева пазарното търсене претърпява значителни изменения. Това дава отражение и върху цялостното развитие на търговията в страната. Оформят се такива тенденции, като: преструктуриране на пазарното търсене на населението в полза на хранителните, а от тях по-конкретно на жизнеосигуряващите стоки. Този процес на изпреварващо търсене на хранителни стоки в сравнение с други е показателен за нисък жизнен стандарт; цялостно "свиване" на пазарното търсене, което е резултат от: ликвидирането на "излишната" парична маса чрез данъчната, валутната, кредитната и лихвената политика, и драстично нарастване на т.нар. общи домакински нестокови разходи (наеми, електроенергия, телефонни и транспортни услуги, обслужване и др.); формиране на тенденцията на постепенно, но бавно нарастване на търсенето на стоки от естествен произход на материалите, екологично чисти стоки, стоки за здравето и спорта. V. ПАРИЧНИ ДОХОДИ И ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО Основните материални предпоставки за осъществяване на продажбите на дребно са стоките и паричните средства на населението. Наред с традиционните източници на парични доходи се обособиха и следните основни източници на парични доходи на населението: - парични доходи от наемен труд в обществения сектор -обхващат общата сума на работните заплати, надбавките и премиите; - парични доходи от предприемаческа дейност на индивидите и техните семейства; - парични доходи от наемен труд в частния сектор; - доходи от владеене на собственост като: лихви от депозитни суми в търговски банки, дивиденти от закупени акции, наеми от движима и недвижима собственост; - доходи от социално осигуряване, стипендии, социални помощи, преводи от чужбина по сметка на граждани, от лотарийни и хазартни игри. Част от разгледаните парични доходи на населението имат постоянен характер като величина и в този смисъл лимитират покупателната способност на една немалка част от българското население - пенсионери, учащи се, безработни и други групи от населението, намиращи се под контрола и на социалните предприятия. В стопански смисъл тази част от населението има почти типична структура и обем на пазарното търсене на потребителски стоки и услуги. Покупателната способност на отделен човек, домакинство и на населението са различни величини. Върху тях влияят почти едни и същи фактори, но като номинални. Покупателната способност на населението е под влия ние на следните основни фактори: паричните доходи; Величината на задължителните плащания (данъци, такси, наеми, телефон, Вода, електроенергия и др.); цените на потребителските стоки и покупателната сила на лева. Ако се вземат предвид посочените фактори, то при тяхното взаимно съчетание покупателната способност на населението и на отделното домакинство е динамична величина. Конкретното съдържание на този показател разкрива колко и какви стоки могат да се закупят с определена сума пари при определено за съответния период равнище на цените. За по-обстойното разглеждане на покупателната способност на населението трябва да се изяснят и два други аналогични показателя. Покупателната способност на населението е агрегирана величина и резултат от взаимодействието на покупателната способност на работната заплата (като основен източник на парични доходи), покупателната способност на лева и равнището на цените. Използвани източници: 1. Икономикс – Стоядин Савов – 1998 г. 2. Потребителско търсене на стоки от домакинството в България през преходния период - Доц. д-р Димитър Аркадиев 3. www.capital.bg Изтегляне 59.5 Kb. Сподели с приятели:
|