Тайната история на човешката цивилизация - Майкъл Кремо
Химично и радиометрично датиране на находките от о. Ява
Тук ще се. спрем на проблемите, свързани с калиево-аргоновото датиране на геологичните формации, съдържащи фосилите на о. Ява. Освен това ще разгледаме и опитите да се определи възрастта на самите фосили с помощта на различни химични и радиометрич-ни методи.
Дюбоа направил първите си открития в намиращата се при Три-нил формация Кабух, за която калиево-аргоновото датиране дало стойност 800 000 години. Други находки, свързани с Явайския човек, произхождат от пластовете на формацията Путжанган при Дже-тис. Според Т. Джейкъб, намиращите се близо до Моджокерто пластове от тази формация са дали дата от ранния плейстоцен - около 1,9 млн. години. Тази възраст е много важна, по няколко причини. Както вече видяхме, много фосили от Homo erectus (по-рано описани като Pithecanthropus и Meganthropus) са приписвани на пластовете при Джетис. Ако те наистина са на 1,9 млн. години, това ги прави по-стари и от най-старите африкански находки кг. Homo erectus, които са на около 1,6 млн. години. Според стандартните представи обаче, Homo erectus се появява в Африка и не напуска пределите й до преди най-малко 1 млн. години.
Освен това съществуват предположения, че мегантропът на Фон Кьонигсвалд трябва да се класифицира като Australopithecus. Ако това мнение бъде прието, това би означавало, че Явайските представители на австралопитеците са пристигнали от Африка преди повече от 1,9 млн. години и че тук Australopithecus се е развил самостоятелно. И двете хипотези не съответстват на общоприетите представи за човешката еволюция.
Не трябва да се забравя обаче, че калиево-аргоновия метод, който е дал възраст 1,9 млн. години, не може да се разглежда като абсолютно доказателство. Двамата учени, на които принадлежат опитите да се датират повечето находища на о. Ява - Т. Джейкъб и Г. Къртис - открили, че от повечето проби не могат да се получат смислени резултати. С други думи - били получени някакви резултати, но те дотолкова се отклонявали от очакваното, че Джейкъб и Къртис се видели принудени да припишат незадоволителните стойности на замърсявания на пробите. През 1978 г. Г. Дж. Бартстра съобщил, че за пластовете при Джетис е получил калиево-аргонова дата от под 1 млн. години.
Видяхме, че бедрените кости от Тринил са неразличими от тези на съвременните хора и не приличат на тези на Homo erectus. Този факт стои в основата на предположенията, че те не си съответстват с черепа от питекантропа и че вероятно са попаднали случайно в сред-ноплейстоценските пластове при Тринил, произхождайки от по-горни нива. Една друга възможност се състои в това, по време на средния плейстоцен на о. Ява да е имало хора с модерна анатомия, които да са съжителствали с човекоподобни създания. В светлината на всички факти, представени в тази книга, това по никакъв начин не изглежда невъзможно.
За да се провери дали костите от едно и също находище са с една и съща възраст, често се използва методът на флуорното съдържание. Костите абсорбират флуор от подпочвените води и следователно -ако костите имат сходно съдържание на този елемент (което се съотна-ся със съответното съдържание на фосфат) - те би трябвало да са били погребани в земята за приблизително еднакъв период от време.
В една публикация от 1973 г. М. X. Дей и Т. И. Молесън представят резултатите от анализите на черепа и бедрената кост от Три-нил, които показали, че двете находки имат приблизително едни и също процентно съотношение на фосфат и флуор. От друга страна, костите от средноплейстоценски бозайници от Тринил също демонстрирали подобни стойности. Според Дей и Молесън резултатите очевидно показвали, че черепният свод и бедрената кост са съвременни на фауната от Тринил.
Да приемем, че бедрените кости от това находище са различни от тези на Homo erectus, но са идентични с тези на Homo sapiens sapiens. При това положение, получените от Дей и Молесън резултати показват, че флуорното съдържание на бедрените кости подкрепя тезата за това, че през средния плейстоцен - преди около 800 000 години - на о. Ява са съществували хора със съвременна анатомия. Дей и Молесън обаче предположили, че холоценските (т. е. късните) кости от находището при Тринил могат да имат, подобно на фосилите от Явайския човек, съотношение фосфат-флуор, което да е сходно с това на животинските кости от средния плейстоцен. В случая това би обезсмислило теста за флуор. К. П. Оукли - изобретателят на метода на флуорното съдържание - изтъква обстоятелството, че степента на абсорбиране на флуор във вулканични райони, какъвто е и о. Ява, обикновено е с много непостоянни стойности. При това положение, може да се получи така, че кости с много различна възраст да имат сходно съдържание на флуор. Това не може да се види много ясно на находището при Тринил, където фосили има само в пластовете от средния плейстоцен.
Дей и Молесън показали, че костите, намирани на холоценски и късноплейстоценски пластове на други места на о. Ява, имат съотношение между фосфат и флуор, което е близко до това на находките от Тринил. Те допускат, обаче, че въпросното съотношение от други обекти „може би не е директно сравнимо" с това от Тринил. Това е така, защото степента на абсорбиране на флуор от костите зависи от много фактори, които варират в зависимост от мястото. Ето някои от тях: съдържанието на флуор в подпочвените води; нивото на подпочвените води; естеството на седиментите; видът кост.
Следователно публикуваните от Дей и Молесън резултати от теста за флуорно съдържание на фосилите не противоречат на (макар да не са доказателство за) отнасянето на съвременните от анатомична гледна точка бедрени кости от Тринил към средния плейстоцен - преди около 800 000 години.
Находките от Тринил били подложени и на тест за съдържание на азот. Дюбоа изварил черепа и първата бедрена кост в животинско лепило, чиито протеини също съдържат азот. Дей и Молесън се опитали да коригират това, като обработили предварително пробите -идеята била, преди анализа да се премахне разтворимият азот. Резултатите показали, че в костите от Тринил е останал изключително малко азот. Това би трябвало да покаже, че всичките кости трябва да се отнесат към началото на средния плейстоцен. Дей и Молесън обаче съобщават, че костите от о. Ява толкова бързо губят азота си, че той често липсва дори в холоценски образци.