TRENDAFILOV HRISZTO
Munkahely: Eötvös Loránd Tudományegyetem, Bölcsészettudományi Kar
Szláv és Balti Filológiai Intézet, Szláv Filológia Tanszék
Bolgár szak
Beosztás: bolgár lektor
SZAKMAI ÉLETRAJZ
1978: bolgár-orosz diploma a Sumeni Konsztantin Preszlavszki Egyetemen
1978-1980: a Preszlávi Nyelvészeti Iskola Tudományos Központ bölcsész munkatársa
1984: kisdoktori fokozat megszerzése irodalomtudományból (dolgozat címe: Konsztantin filozófus polemikus öröksége az óorosz irodalomban)
1984-1991: egyetemi oktató a Sumeni Egyetem Irodalom Tanszékén
1985-: a Bolgár Tudományos Egyesület tagja
1988-: az Írók Egyesületének tagja Sumenben
1991-1995: bolgár lektor a Szentpétervári Egyetem Szláv Filológiai Tanszékén
1994: egyetemi doktori fokozat megszerzése irodalomtudományból a Szentpétervári Egyetemen (a dolgozat címe: Joan Damaszkin erkölcsi tanításai az óorosz irodalomban)
1994: egyetemi docensi kinevezés a Sumeni Egyetemen
1995-2005: a Sumeni Egyetem Bolgár Irodalom Tanszékének docense
1998-: a Bolgár Irodalmi Tudományos Egyesület tagja
2005-: bolgár lektor az ELTE BTK Szláv Filológiai Tanszékén
Nyelvismeret:
-
anyanyelvi szintű: bolgár
-
felsőfokú: orosz
OKTATÁSI TEVÉKENYSÉG
BA-képzés:
-
bolgár nyelvgyakorlat
-
bolgár nyelvfejlesztés
-
a bolgár irodalom története a kezdetektől napjainkig
-
a bolgár irodalom a 19-20. században
MA-képzés:
-
bolgár nyelvgyakorlat
-
bolgár szaknyelvi nyelvgyakorlat
-
a régi bolgár irodalom története
-
a legújabb bolgár irodalom története
-
bolgár irodalmi szakszeminárium
PhD-képzés:
-
a bolgár irodalom története
-
konzultáció
TUDOMÁNYOS és PUBLIKÁCIÓS TEVÉKENYSÉG
MONOGRÁFIA, MONOGRAFIKUS TANULMÁNY -
Етюди по поетика на историята. Пловдив, 1994, 119 p.
-
П. Димитров. Черноризец Храбър. Шумен, 1995, 200 p.
-
Младата поезия: 1975-1989. Шумен, 1995, 111 p.
-
Хазарската полемика на Константин-Кирил. София, 1999.
-
Роман Якобсон. Езикът на поезията. София, 2000.
-
В. Бичков. Кратка история на византийската естетика. София, 2000.
-
С. Аверинцев. Ранновизантийската литература. Традиция и поетика. София, 2000.
-
Йоан Екзарх Български. София, 2001.
GYŰJTEMÉNYES KÖTETBEN MEGJELENT TANULMÁNY Жанрът на Херсонската легенда. In: Наука и общество. Сборник в чест на акад. Емил Георгиев. Szófia, 1986, 232-239. Език и реч на историята. In: Сборник с доклади от научната сесия по случай учредяването на клуба на младия научен работник. Шумен, 1986, 18-22. Проглас към Евангелието на Константин-Кирил като средновековен манифест In: Проф. д-р Симеон Русакиев. Сборник с научни доклади и съобщения. Шумен, 1987, 147-153. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. In: Сборник с доклади от II-ри конгрес по българистика. Стара българска литература. Литература на българското Възраждане. Szófia, 1987, 91-98. Житие Константина (Кирилла) Философа (Пространное). In: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Первая половина XIV в. Л., 1987, 155-159. Житие Мефодия (Пространное). In: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Первая половина XIV в. Л., 1987, 162-163. Интерьер реальности в житии Константина и вопрос об аутентичности его авторких текстов. In: Dziedzictwo misji slowianskiej Cyryla i Metodego. Kelce, 1988, 49-63. К вопросу об источниках и становлении древнеславянской экзегетической топики. In: Sixieme congres international d`etudes du sud-est evropeen. Sofia. 30 agout - 5 septembre 1989. Resumes des communication. Art. Droit. Ethologie. Instruments du travail. Literature. Tables rondes. Linguistique. Sofia, 1989, 177-178. Детронацията на Владимир-Расате в плана на формата. In: Литература и култура. Sofia., 1992, 84-93. Приписката на Черноризец Тудор Доксов и първобългарската летописна традиция. In: Преслав. Т. 5. Шумен, 1992, 275-280. К вопросу о первой славянской грамматики и о ее авторе. In: Преслав, T. 4. Sofia, 1993, 217-223. Азбучният акростих “Аз преже о господе бозэ начинаю вэщати” и кирило-методиевата традиция. In: Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. Sofia, 1994, 124-131. Хазарската полемика на Константин-Кирил и старобългарската литература от IX-ти/началото на Х-ти век. In: Преславска книжовна школа. Т. 1. Sofia, 1995, 138-149. Небеса Иоанна Экзарха как пораждающая модель (обзор списков и структура текста). In: 1100 години Велики Преслав. 2. Шумен, 1995, 60-90. Научният път на Пейо Димитров. In: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров, Шумен, 1996, 11-14. Службата за Методий на Константин Преславски като исторически извор. In: Епископ-Константинови четения, Шумен, 1996/3, 34-43. Новые списки “О письменах” Черноризца Храбра. In: Епископ -Константинови четения, Шумен, 1996/2, 222 -227. Славянската патристика: вчера, днес, утре. In: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров, Шумен, 1996, 17-24. За литературно-критическите опити на Кирил Христов. In: Кирил Христов. Нови изследвания, Шумен, 1997, 32-40. “Център” и “периферия” като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. In: Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1997/1, 228-239. Инверсия на стила. In: Годишник на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Т. ХIV А. Шумен, 1997, 32-40. Иоанн Экзарх и становление славянского теологического монологизма. In: Медиевистиа и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова, София, 1998, 154-161. Предисловие Иоанна Экзарха Болгарского к переводу Богословия (Небеса) Иоанна Дамаскина в древнерусской рукописной традиции. In: Русь и южные славяне: Сборник статей к 100-летию с дня рождения В. А. Мошина (1894-1994), Санкт Петербург, 1998, 305-313. К дальнейшему изучению семиотики истории. In: Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1998/2, 109-118. Св. Методий като затворник в Швабия: поетика на хронологията. In: Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1999/3, 107-114. Виктор Бичков и православната естетика. In: Годишник на ШУ “Епископ Константин Преславски”, том ХV А, Шумен, 2000, 4-9. Роман Якобсон, литературоведът. In: Езикът на поезията, София, 2000, 5-23. Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. In: Ранновизантийската литература: традиции и поетика, София, 2000, 5-26. Как расте тревата In: Даниела Табакова: 24 синапени зърна, Шумен, 2000, 3. Език и реч на историята. In: Столетие. Литературна антология Шумен 1900 - 2000, Шумен, 2000, 161-164. Българските “Клетници”. In: За Вазов: Юбилейна научна сесия 150 години от рождението на Иван Вазов, Силистра, 2000, 70-75. Сетните на едно излъчване: десет години без Пейо Димитров. In: Трудове на Катедрите по история и богословие. В памет на Пейо Димитров. София, 2003, 126-141. Съществувала ли е оригинална българска историография? In: Словестност и литература. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Енчо Мутафов. Благоевград, 2003, 83-90. Царь Симеон – интерпретатор “Богословие” Йоанна Дамаскина. In: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. София, 2003, 395 -397. Черноризец Храбър като Черноризиц и Храбър. In: Трудове на Катедрите по история и богословие. 6. В чест на 75-годишнината на проф. дтн Тодор Събев. София, 2004, 135-144. Проглас към евангелието – жанр – прецедент и функционална множественост. In: Сборник в чест на проф. дфн Георги Данчев. Материали от nМеждународната научна конференция Велико Търново, 13 – 14 декември 2002г. Велико Търново, 2004, 63-70. Небеса Иоанна Экзарха Болгарского в древнерусской русской традиции: обзор списнов. In: Глубины духовныен. ІІ. Архив за старобългарски извори. Шумен 2004, 9-73. Бележки върху българската омилетика през ІХ – Х в. In: Литературна историография и възрожденска култура. Шумен, 2004. -
Проф. Тотю Тотев и велики Преслав. In: Проф. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав. София, 2006, 9-15.
-
Историческата антропология на Арон Гуревич In: Гуревич: Средновековният свят: културата на мълчащото множество. София, 2005, 5-14.
-
“Център” и “периферия” като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. In: Проф. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав. София, 2006, 409-419.
-
Quelle belle nurte. (За топиката на историята в романа „Война и мир”) In: Реката на времето. Река времен. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001). София, 2007, 289-299.
-
Сверх-поведение в болгарской культуре Х в. In: Miscellanea Slavica. Сборник статей к 70-летию Бориса Андреевича Успененко. Москва, 2008, 311-319.
EGYETEMI SEGÉDLET
-
Учебные задания к курсу разговорного языка для студентов III курса: Архитектурные и исторические памятники Петербурга. Часть II. Эрмитаж. – Санкт Петербург, 1995, 36 p.
-
Антология болгарской литературной критики. Санкт Петербург, 1998.
-
Христоматия по стара българска литература. Пловдив, 1998, 490 p.
FOLYÓIRATCIKK
Lektorált külföldi folyóiratcikk:
-
Най-младата поезия и времето. Тракия, 1978/1, 181-189.
-
Осмисляне на опита. Литературен фронт от 18. 1980/ VII.
-
Иван Цанев. Традиция и индивидуален талант. Тракия, 1981/2, 136-142.
-
Кириловото определение на философията. Език и литература, 1982/1, 49-53.
-
Без изненади. Септември, 1982/4, 188-189.
-
Леонид Кавелин като изследовател на старобългарския Х-ти век . Преслав, 1982/14.
-
Между съмненията и надеждата. Септември, 1983/7, 212-222.
-
Важни наблюдения в две старобългарски преписки от Преслав. Преслав, 1983/15.
-
Златният век като културен мит и историческа реалност. Преслав, 1984/17.
-
Die altkirchenslawischen Vita Constantini und die Traditionen der slawischen Exegese. Byzantinoslavica, XLVI, 1, 1985, 33-39.
-
Книгите на Константин-Кирил и словата на Методий. Die slawischen Sprachen, 9, 1985, 105-118.
-
Неизвестный список Азбучной молитвы. Palaebulgarica, 1986/1, 77-80.
-
Светлината на делника (Иван Давидков на 60 години). Септември, 1986/3, 244-247.
-
Адмиралът на мечтите (70 години от рождението на Иван Пейчев). Септември, 1986/12, 220-223.
-
Първоначалният държавен прочит на християнството в България. Проблеми на културата, 1988/6, 100-107.
-
Нулевата степен на жанра. Език и литература, 1988/6, 48-53.
-
Етническите основи на Ботевата поезия. Септември, 1989/5, 230-244.
-
Старобългарският владетел като писател. (Антично-византийски образци и национална реализация). Литературна мисъл, 1989/4, 67-81.
-
Пространное житие Константина-Кирилла и “Просветитель” Йосифа Волоцкого. (К вопросу о месте кирилло-мефодиевских традиций в литературе Московской Руси). Palaebulgarica, 1989/3, 83-98.
-
Проблеми на университетската поезия. Септември, 1990/1, 205-220.
-
Речта на Философа в староруската Повесть временных лет и полемическите традиции на Константин-Кирил. Старобългарска литература, 1990/22, 34-46.
-
За тоталната и тоталитарната култура. Литературен фронт, 1990/22.
-
Първото славянско просвещение и неговите школи. Die slawischen Sprachen, 1990/21, 85-103.
-
Наблюдения върху славянския превод на Хрониката на Георги Синкел. Palaebulgarica, 1990/4, 100-110.
-
Светилник на словото. Първото славянско просвещение. Литературен форум, 1991/18.
-
Числото 3 формула и на тоталитаризма. Литературен форум, 1991/40.
-
Недоизречените молитви на Лилиев. Златоструй: Литературен сборник. Шумен, 1995, 148-152.
-
Новооткрити преписи на трактата “За буквите”. Българистика и българисти, София, кн. 2, 1996, 42.
-
Переводы “Богословия” Иоанна Дамаскина в русской и славянской филологии. Труды Отдела древнерусской литературы, Санкт Петербург, т. 51, 1996, 658-667.
-
Пространното житие на Константин-Кирил по Супрасълския препис от 1580 г. Преславска книжовна школа, Шумен,1997/2, 208-243.
-
Александър Панченко – историк на славянската цивилизация. Преславска книжовна школа, Шумен, 1997/2, 5-14.
-
Нов препис на Азбучната молитва от Константин Преславски. Любословие, Шумен, 1997/2, 113-115.
-
“Богословие” Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Экзарха Болгарского (“Небеса”) и оригинальные произведения древнерусской литературы ХI - ХVI вв. Преславска книжовна школа, Шумен, 1998/3, 85-118.
-
Роман Якобсон, литературоведът. Везни, 1998/9, 15-19.
-
Диалогът Иван Рилски - Цар Петър като историософски факт. Преславска книжовна школа, Шумен, 1999/4, 20-31.
-
“Небеса” Иоанна Экзарха Болгарского и древнерусские духовные центры. Преславска книжовна школа, Шумен, 1999/4, 165-194.
-
Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. Везни, 1999/10, 6-14.
-
В памет на Стефан Кожухаров. Литературна мисъл, 1999/2, 183-186.
-
Кога е роден архиепископ Методий? Златоструй, Шумен, 2000/4, 16-19.
-
По повод на две книги. В-к Култура, София. 2000/42, 4.
-
Вяра и история в два епизода от “Записките”. Литературен форум, 2001/18, 4.
-
Тотю Тотев и Велики Преслав. Преславска книжовна школа. Изследвания в чест на проф. д.и.н. Тотю Тотев, София, 2001/ 5, 5-11.
-
Три непубликувани преписа на трактата “За буквите” от Черноризец Храбър. Преславска книжовна школа. Изследвания в чест на проф. д.и.н. Тотю Тотев, София, 2001/5, 5-11.
-
Национален характер и научен канон. Литературен форум, 2001/43.
-
История и благочестие: де се е поминал княз Борис-Михаил? Преславска книжовна школа, София, 2002/6, 103-113.
-
Отиде си един от големите. Литературен форум, 2002/26, 6-7.
-
Три непубликувани преписа на Херсонската легенда. Глбины кънижьнъ, Шумен, 2003, 7-66.
-
Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. Преславска книжовна школа, т. 7. Изследвания в памет на проф. Иван Гълъбов. София, 2004, 279-291.
-
Кирило–методиевите ученици според най-старото житие на наум. Преславска книжовна школа. Шумен, 2006/9, 242-251.
Lektorált idegen nyelvű itthoni folyóiratcikk:
-
Смехът на цар Симеон. Studia Slavica Hungarica, Budapest, 2007/1-2.
HAZAI KONFERENCIA KIADVÁNYBAN MEGJELENT CIKK
Lektorált idegen nyelvű cikk:
-
Кога е роден архиепископ Методий? In: A bulgarisztika ma. Eredmények és távlatok. Opera Slavica Budapestinensia. Symposia Slavica. ELTE BTK, Szláv Filológiai Tanszék, Budapest, 2007, 121-127.
LEXIKON-SZÓCIKKEK
-
Кирил и Методий в художествената литература. Кирило-Методиевска енциклопедия. Том II. И-О. Sofia, 1995, 287-301.
-
Кронщайнер, Ото. Кирило-Методиевска енциклопедия. Том II. И-О. Sofia, 1995, 468-470.
-
Произведения, приписвани на Константин-Кирил Философ. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом ІІІ. П-С. София, 2003, 340-342.
-
Тотев, Тотю. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом ІV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, 8-83.
-
Херсонска легенда. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом ІV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, 384-388.
-
Буланик, Димитрий. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом V. Т-Я. Допълнение. София, 2003, 623-625.
BÍRÁLAT, RECENZIÓ
-
(Розалия Ликова: Естетически прелом в поезията на 20-те години. Szófia, 1978.) Литературна мисъл, 1980/6, 159-162.
-
(Георги Величков: От трите страни на барикадата. Szófia., 1980) Септември, 1980/12, 237-239.
-
(Миряна Башева: Малка зимна музика. Szófia, 1979) Тракия, 1982/1, 123-125.
-
(Владимир Левчев: 16 стихотворения. Szófia, 1981) Септември, 1982/6, 253-256.
-
(Димитър Коруджиев: Градината с косовете. Szófia, 1984) Септември, 1985/9, 246-249.
-
(Николай Димков: Рачо Стоянов. Szófia, 1984) Зорница, 1987/26-27, 144-145.
-
(Екатерина Йосифова: Имена. Szófia, 1987) Септември, 1988/6, 251-253.
-
(Българската литература и книжнина през XIII в. Szófia, 1987) Литературен фронт, 1988/22.
-
(Петър Мутафчиев: Книга за българите. Szófia, 1987) Литературен фронт, 1988/35.
-
Плодовете на романтичния копнеж. (Ганчо Мошков: Стихотворения. Варна, 1987) Пламък, 1988/8, 190-191.
-
Сюжетите на един нов критически стил. (Михаил Неделчев: Социални стилове, критически сюжети. Szófia, 1987) Септември, 1988/9, 245-248.
-
Към верен портрет на твореца. (Николай Звезданов: Неосветените дворове на душата. Szófia, 1987) Литературен фронт, 1989/13.
-
(Тотю Тотев: Преславската керамична икона. Szófia, 1988) Byzantinoslavica, 1990/1, 73-74.
-
(Петър Мутафчиев: Книга за българите. Sofia., 1987) Byzantinoslavica, 1990/2, 73-74.
-
Задълбочено изследване. (Тотю Тотев: Преславското съкровище. Шумен, 1993) Епохи, II, В. Търново, 1993/2, 105-107.
Сподели с приятели: |