Творчеството



Дата10.04.2018
Размер23.97 Kb.
#66428

© Списание „Прозорец” 3 / 2005


Творчеството

Светлана Григорова


Творчеството е създаване на нещо ново. Ако бобърът си прави бент или лястовицата си прави гнездо, те винаги действат така, както са действали стотици и хиляди години техните предци. Повтарят. Липсва творчески индивидуален разум. Твори само човекът! Образ и подобие на Твореца в човека са неговият разум, съвестта и творчеството му. Да лишиш човека от разум, е все едно да го направиш животно. Да му отнемеш съвестта, значи да го направиш машина. Да отнемеш у човека способността да твори, значи да го лишиш от най-важната черта на богоподобието.”

Александър Мен
В една от притчите, чрез които Христос обяснява на учениците Си какво е Божието царство - притчата за талантите - господарят дава на слугите си някакво богатство, което те трябва да разработят и умножат. И богатството е изчислено в таланти и мини. Талант и мина са съществували само теоретично: с тях са пресмятали, но те не са били монети в обращение.

Дали традиционното тълкуване на притчата идва от разбирането на думата “талант” като дарба или способност, или пък от схващането, че човек трябва да разгръща природните си дадености както би умножавал своето богатство - то е донякъде вярно. Но като че ли му убягва един нюанс. Талантите и мините от притчата принадлежат не на човека, който ги получава, а на господаря му. Ние пък смятаме талантите си за наши и дори се гордеем с тях. Като ги усъвършенстваме, мислим само за себе си, защото човек, който не е приел Бога като Господар на своя живот, работи единствено за себе си, търси собствената си слава, воден от своето Аз.

Човек, който се ражда два пъти (първо – физически и след време – духовно), получава от Бога и дарби два пъти. Първия – като естествени дадености, втория, при кръщението със Светия Дух, което става при покаянието и новораждането му, – като духовни дарби. А духовните дарби изобщо не може да смята за свои – знае, че са дадени от Бога, за да ги употребява за полза на Църквата и за своя лична полза. Тези дарби с основание можем да оприличим на талантите и мините от притчата, които по думите на Иисус се дават точно за тази цел – за преумножаване на Божието царство (Мат. 25 гл.; Лука 19 гл). Разбира се, те се разгръщат въз основа на естествените заложби, които при това не само не закърняват, а избуяват.

Но не при всички вярващи се разгръщат. Според притчата съотношението между честните слуги и мързеливите е 2:1. Според днешната реалност в църквите може би е 2:100 или 2:1000. Защо мисля така? Ако на двама плодотворни христиани се падаше един безплоден, Църквата щеше да изглежда доста по-жива, а и езическото наследство под формата на християнски окултизъм нямаше да процъфтява, защото нямаше да има условия за него. По-голямата част от съвременените християни имат манталитета на слугата, закопал това, което е получил от господаря си: “Всичко мое е за мен, защо да хабя време и енергия за нещо, което не е мое?” Но този човек наказва жестоко себе си, като мисли, че така за него е по-добре. И то не заради края му, който според притчата никак не е добър, а заради настоящето. Той лишава себе си от удовлетворението, което има добрия слуга, от сътрудничеството с Бога, от радостта при пребъдването в Неговото присъствие, от съзнанието, че трудът му, макар да не е лесен, е вдъхновен и напътстван от Бога, Който го е сътворил физически, продължава да го твори духовно и чрез него твори Своето Царство. Божието творчество в човека се изразява в човешкото творчество. На тази тема е посветен броят, който държите в ръцете си.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница