Уважаеми господин президент, уважаеми колеги

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Съюзът на учените в България навършва 65 години. Това не е кръгла юбилейна дата, но макар и полуюбилейна, създава добри поводи:

• 
  да обърнем внимание върху зрелостта на една неправителствена организации, която с изявите си активно участва във формирането на гражданското общество в нашата страна;
  
• 
  да създадем повод отново да се заговори за науката и висшето образование, които трудно печелят вниманието на хората и медиите, несъответно на голямата им роля за развитието и бъдещето на страната, икономиката и нацията;
  
• 
  да поставим своеобразен финал на двата етапа на Националния форум за науката, проведени през м. май и м. октомври т.г. под егидата на президента на Република България г-н Георги Първанов, като още веднъж заострим вниманието върху препоръките на научната общност, станали отново актуални при смяната на властта след последните избори.
  

Нека си припомним имената на 18 инициатори и учредители. Това са юристите Михаил Геновски, Никола Долапчиев, Ангел С. Ангелов, Вера Златарева, икономистите Евгени Каменов и Жак Натан, историкът Александър Бурмов, имунологът Кирил Братанов, агрономът-генетик Дончо Костов, ветеринарният лекар Георги Павлов, хистологът Асен Хаджиолов. Те са с университетски и научни изяви, реализирали се като професори и академици. Към тях трябва да добавим още 7 души с проявени научни интереси, но реализирали се в други поприща: учителите Кирил Драмалиев и Тодор Самодумов, строителният инженер Пейчо Поппетров, социологът Никола Агънски, Димитър Йорданов – икономист и кооперативен деятел и Владимир Христосков – аеролог. Съответно на времето те принадлежат към допустимите политически дили на земеделци, комунисти, звенари и социалдемократи. Споменавам тези факти, защото те представляват основни, характерни черти на Съюза на учените в България до днес:

1. 
   Съюзът е обединение на индивидуални кандидати за членство, привлечени от възможността за организационна принадлежност и научна активност. Днес в нашата организация членуват около 5000 български учени.
   
2. 
   Съюзът обединява учени, университетски преподаватели от всички области на науката. Това създава прекрасно поле за интердисциплинарни научни контакти, акумулиращи научни постижения. Наред с това в СУБ членуват учени от БАН, ССА и всички университети на страната, което го превръща в поле на единение, на колегиален спор за намиране на обединяващите научната общност цели. Днес Съюзът има 29 секции в София и 24 клона във всички университетски и почти всички областни градове на страната.
   
3. 
   СНРБ е основан от учени, членуващи в различни политически партии. Взаимната политическа търпимост остава отличителна черта на организацията. Преживяхме 20-годишен преходен период, изпълнен с много политически страсти и катаклизми, но в Съюза те преминаха туширано, може би по-академично. СУБ остана една от малкото структури в страната, която се реформира основно, но не се разцепи. Днес при нас има пълна свобода на индивидуалните политически пристрастия на членовете, без политизация на общата ни работа, при добро сътрудничество с всички политически сили от прехода и съвремието ни. Единодушно бе възприет постулатът, че на науката не е необходима политика, но политика, която не ползва науката, губи.
   
4. 
   СУБ е национална обществена организация, която има за цел да подпомага своите членове в тяхната научна дейност, в техния социален живот и статус. Наред с това обаче Съюзът застава начело на общите усилия на учените в страната при формиране на научната политика. Интересен е историческият факт, е още през 1947 г. членовете отправят първите писмени препоръки към правителството по проблемите на науката и образованието. Тук се провеждат актуални дискусии върху научната критика, етиката на учения, оценката на научните постижения, качеството на научната продукция, които звучат актуално и днес.
   

За изминалите 65 години СУБ беше и остава не само професионално обединение, но и житейска съдба. Защо членуваме в него? Това е индивидуална потребност. Съюзът стана място за срещи, за научни изяви, за обществени дискусии без политически и административен натиск. В него каним, но не молим и вероятно затова оцеляваме. Единствената награда, която даваме, е моралната, без комерсиални интереси и нечисти помисли.

Но, уважаеми гости и колеги, не оставайте с погрешно впечатление, че Съюзът е остров на спокойствието и примирението със статуквото. През изминалите години СУБ провокира много обществени дискусии по актуални проблеми. Изразените становища бяха публично апробирани и отстоявани. Днес малко по-късно ще отчетем поредния изминал 4-годишен мандат. Като основни документи от този период остават Меморандумите по проблемите на науката и висшето образование преди и след европейската интеграция на страната, приети с аплодисменти от научно-преподавателската гилдия и от авторитетни представители на ЕС, но с мълчание и пасивност от управляващите през този период. Основни събития с национален характер станаха Форумите за науката от 2005 и 2009 г. Сборниците с доклади и изказвания могат да послужат като база за ограмотяване по проблемите на науката и висшето образование на политици от всички цветове. Тези документи са част от общите усилия на научната общност, на всички научни и университетски институции да препоръчат, да посочат важното, необходимото, неотложното. С надеждата да бъдем чути!

Затова не мога да не отбележа с уважение и признателност готовността за сътрудничество на новия екип в МОМН, на новото ръководство на Парламентарната комисия. Тази готовност се демонстрира с представянето на зам.-министър Сергей Игнатов и г-н Огнян Стоичков през участниците в заседанието на втория етап от Националния форум, но и с поредица от публични изявления и срещи в Съвета на ректорите, БАН, доста университети и др. Независимо от изборната ситуация ще отбележа и контактите с г-жа Йорданка Фандъкова, в чието лице ще загубим един коректен и отворен за сътрудничество министър.

Независимо от тържествения характер на днешното събрание Съюзът на учените в България и аз, в качеството на негов председател, бихме изневерили на последователното си обществено поведение, ако отново не се спрем в актуална и критична светлина на някои основни въпроси. А в областта на науката, научните изследвания, иновациите и технологиите има и остават голям брой проблеми.
І. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА НАУКАТА

Съгласно забележката на представителя на Световната банка г-н Флориан Фихтел „през последните 5 години отсъства ясен и последователен подход при разработване на правителствени стратегии”, включително в зоната на науката.

Националната стратегия за развитие на науката в България се превърна в тест за оценка на управленския подход към проблемите на научните изследвания, иновациите, новите технологии.Изготвеният от предходното правителство проект стана причина за остро напрежение и в научната общност, и между част от нея и МОН. Налице е готовност работата върху тази важна разработка да продължи. Необходимо е да припомним, че конфликт породи не само подценяването на мястото, ролята и приноса на академичните институции в страната – БАН и ССА. Наред с това този документ страда от недостатъчен анализ на статуквото у нас по отношение на подготвени научни и помощни кадри в различни научни области, на наличния резерв от млади специалисти и учени, на производствени предприятия, имащи готовност да поемат и реализират наукоемки технологии. Както стратегията, така и изборът на специфични за страната научни приоритети могат да бъдат реалистични и реализируеми, само ако са стъпили и базирани на ясни концепции и виждания за стратегията в развитието на икономиката и стопанството на страната през следващите 1-2 десетилетия – самостоятелно и като член на Европейската общност. Национална научна стратегия е необходима, но по нея предстои още колективна творческа работа, за да се превърне в полезен и работещ управленски документ.

На този етап можем да отчетем положителното звучене на заявления от настоящия екип пред медии и общество:

• 
  че е необходима интегрирана национална стратегия за научни изследвания;
  
• 
  че е необходимо създаването на единен Консултативен съвет по наука;
  
• 
  че е необходимо взаимодействие между министерствата в областта на научните изследвания, иновациите и технологиите;
  
• 
  че при тежка икономическа криза приоритет е запазването на парите за образование и отчасти за Фонд „Научни изследвания”, като парите се използват ефективно;
  
• 
  че във висшето образование и науката е необходима реформа в кратко врем, за да се защити финансовият ресурс на системата, като се обвърже финансирането с качеството.
  

ІІ. БЪЛГАРСКАТА НАУКА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Задължителен и присъщ елемент на държавната политика на България във всяка област е европейската интеграция. В областта на науката за съжаление преобладават излъгани надежди и очаквания. А правителствено ниво работата по използване на предприсъединителните фондове в областта на науката и висшето образование остана незадоволителна и невидима за научната общност. Науката липсваше и при усвояването на структурните фондове. Скромно място за нея се намери само в Оперативната програма „Конкурентоспособност”. България не разработи национална Лисабонска стратегия. Демонстрирахме незадоволителен административен капацитет при минимално или никакво използване на научни кадри и на национално, и на регионално ниво. Като безперспективна на този етап заглъхна дискусията за мобилността на българските учени, които посещават европейски и други страни при работата по научни проекти или по лична инициатива. „Изтичането на мозъци” остава програмирано явление, когато заплащането на млади учени в другите страни на ЕС е 4 до 9 пъти по-високо, а стандартът за заплащане на научно-изследователския труд на българските учени е 4 до 25 пъти по-нисък. По този въпрос бих казал като Мартин Лутер Кинг „I have a dream”, но завръщането на нашите млади и възрастни учени не може да стане с мечта, а с инвестиции на държавата като добре премислена и финансово подплатена политика.
ІІІ. ФИНАНСИРАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ИНОВАЦИИТЕ И ТЕХНОЛОГИИТЕ

Каквато и дискусия да водим, разговорът стана отговорен, когато заговорим за пари. Европейският критерий за инвестиции в научни изследвания в размер на 3% липсва като бюджетна тенденция през годините на прехода, а сега – в условията на икономическа криза – стана химера. Едва 20,2% от предприятията у нас могат да бъдат признат за иновативни, при това съмнително защото за иновация се приема всяко ново нещо, което се реализира. За периода 2004 – 2008 . се отчита, че чуждестранните инвестиции у нас са 4 пъти повече, а производителността на труда остава най-ниска – около 30% спрямо страните от ЕС. Т.е. инвестициите не са за наука, иновации, технологии, а почти 80% са в областта на услугите с бърза възвръщаемост.

Какво предлага бюджет 2010? Програмно-конкурсен принцип за насърчаване на изследванията, ограничен бюджет на БАН и университетите, които няма да бъдат субсидирани по равно, а в съответствие с получаваните резултати. На практика 13 висши училища са лишени от средства за наука, защото не са ги използвали по предназначение. Зам.министър Сергей Игнатов класифицира правилно това като добро мениджърско решение. Икономическата криза е повод бюджетните средства да остават непроменени в размер на 84,6 млн. лв. за БАН. Предвижданите 100 млн. лв. за фонд „научни изследвания” са редуцирани наполовина. Като цяло средствата за образование и наука не се променят, но тези за наука спадат с около 35%.

Това не е рационален подход дори в условия на криза. Наскоро г-н Г. Първанов дебело подчерта, че „средствата, инвестирани в наука, не са разход, а инвестиция”. В условия на криза съхраняването или намаляването на бюджета за наука и иновации е неперспективна стратегия за запазване на статуквото, но de facto това е стратегия на спад, засилващ регреса. На този фон впечатляващо държавнически звучи речта на американския президент Барак Обама от 27.04.2009 г. пред събранието на Националната академия на науките: „В такъв труден момент (икономическа криза) винаги има хора, които казват, че не можем да си позволим да инвестираме в наука. Че подкрепата за изследванията е недопустим лукс в моменти на трудност. Аз категорично не съм съгласен. Днес науката е по-важна за нашето благоденствие, нашата сигурност, нашето здравеопазване, нашата природа качество на живота, отколкото когато и да е преди”. „Аз съм тук днес, за да поставя тази цел: ние ще оставим повече от 3% от нашия БВП на изследванията и разработките”. „Инициатива, която... ще осигури нашия успех през бъдещите 50 години”. Тези думи не се нуждаят от коментар, а от възприемане на модела.

Въпросът за кадровото попълнение в средите на учените и университетски преподаватели е функция на управленческата политика и инвестираните средства. От няколко години тревожно дискутираме застаряването на кадрите и липсата на достатъчно младо попълнение в нашите среди, а и сред цялото население като демографско явление. На този фон фактът, че през 2008 г. дисертация са защитили само 82 редовни докторанти, звучи пожарникарски. Който не инвестира в кадри днес, ще допусне в бъдеще не само да управлява друг, но и стимулира упадъка на държавата или институцията си, губи перспективата на развитието и растежа. Необходими са анализ и прогноза какви кадри липсват и са необходими на държавата ни. Същевременно се очертава липса на преподаватели с добра и висока квалификация в доста области. Започват да липсват помощни кадри в науката, чието създаване също отнема години Риторично стои въпросът има ли научни школи днес, защото за научния ръководител обучението остана нестимулиран процес. Растежът на млади учени и университетски преподаватели изисква среда, средства, информация и пр., които не са осигурени в необходимата, а дори и в достатъчна степен. А това рефлектира като резултат в горепосочената оценка.

Модел на неправилна оценка са и няколкогодишните политически дискусии за високотехнологичните паркове. Налице е дълбоко неразбиран от парламентаристи и управленци за дългосрочността на проекта, за необходимостта от инвестиции на държавата като рисков капитал в идеи, научни продукти, патенти и пр. При стимулиран нормативно и финансово частен бизнес и развитие на модели за публично-частно партньорство. За развитие на подобни високотехнологични паркове готова база представляват много университети и институти на БАН и ССА.
V. ЗАКОНОТВОРЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА НАУКАТА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Създаването на подходяща нормативна база може да стимулира или да възпира развитието на науката и висшето образование. Досегашната практика носи отрицателен знак. Законът за стимулиране на научните изследвания в досегашния му вид е недоносен. Формулировката в неговото начало, че науката е национален приоритет, остана без съдържание, само с политически пълнеж Липсват финансови стимули и данъчни облекчения за университети, научни организации, фирми и производствени предприятия относно развитието и внедряването на иновации и нови технологии. ЗНСНЗ стана нарицателен за безволеви политически действия и анализи. А днешното кариерно развитие и мобилност на учените изискват съвременно, по-модерно мислене. Наблюдаваме с интерес развитието на законотворческите идеи на новите управляващи с надежда, че научната общност ще бъде партньор при създаването, изменението обсъждането на нови законопроекти.

Неолибералният модел на управление, наложен в света през последните 10-1 години, се провали. Основният план на неговата реализация се свеждаше до правилото „по-малко държава, минимална държавна намеса във всички области”. В резултат на това се получиха драстични отклонения в обществения живот, в образователната и здравната система, в поведенческите норми. И държавата, и обществото имат крещяща нужда от намеса на държавното управление в създаването на регулативни норми и правила, в общовалидни закони и тяхното спазване. Добър модел на управление би било точното определение за университет, строгите правила и условия за неговото създаване, управление, финансиране и развитие, след което остава полето за неговата автономия.

Последният проблем, който ще отбележа, е необходимостта от постигането на добро взаимодействие между институциите, заинтересовани от развитието на науката и висшето образование. Практиката показва, че за успешната работа на ресорното министерство е необходимо разбирателство, колаборация. Опитът за налагане на стратегии, планове, закони въпреки научната общност става причина за остра дискусия и публични спорове. В гражданското общество позициите се печелят не с битки, а с преговори и компромис. Именно в този план се вписва СУБ, опитвайки се да отстоява колективни становища, да изглажда конфликтни ситуации, да търси и извежда на преден план това, което обединява и прави по-силна гилдията на учените.

Учените са непоправими оптимисти и вярват, че политиците рано или късно, за съжаление в действителност най-често късно, ще разберат полезната мощ на науката и в нашата страна и ще й дадат зелена светлина с добри закони, нарастващо финансиране с премерен риск, морални и материални стимули по заслуги и по достойнство.

Учените са изпълнени с непоправимо любопитство да наблюдават и оценяват проявленията на живота, на живата и неживата природа, да извличат полезните факти и резултати. Дано тези техни усилия намират все по-добра и голяма подкрепа.