بسم الله الرحمن الرحيم в името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

И нека саляту селям да бъде върху Мухаммед (с.а.с.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден!

Уважаеми братя!

Мухаммед (с.а.с.) е раб на Аллах и Негов Пратеник. Избран измежду хората, пречистен и предпазен от всички недостатъци и пороци. Всевишният Аллах го изпрати с ясното послание и истинската религия към цялото човечество, за да го избави от мрака на безверието, езичеството и всички злини. Пейгамберинът (с.а.с.) призовава всички към вяра, ибадет, послушание пред Всевишния Аллах и добродетелност. Насочва в пътя, водещ към щастие в земния живот и Дженнета в Отвъдното. Всевишният Аллах казва:

Историята на човечеството не помни друга личност, която да е оказала толкова голямо влияние върху човечеството и да е имала такъв принос за него, като Мухаммед (с.а.с.). Преминал всички етапи на живота, от най-трудния - като сирак, лишен от родителски грижи и ласки, изпитал горчивините на живота, до най-превъзходния - като Пратеник и държавник. Той е прекрасен образец и идеален пример за подражание от всеки човек във всичките му дела- от най-незначителното, до най-значимото.

Всевишният Аллах се обръща към Пратеника (с.а.с.) с думите:

(2)

Аллах Теаля известява нас, хората, да знаем истината за Пратеника (с.а.с.), като казва:

Пратеникът на Аллах - Мухаммед (с.а.с.) казва:

(( إنما بعثت لأتمم مكارم الأخلاق )) رواه أحمد

“Наистина аз съм изпратен, за да усъвършенствам достойните черти на морала.” /Имам Ахмед/

Той (с.а.с.) е напътил към всичко положително и ценно и е предупредил за всичко отрицателно и вредно. Всевишният Аллах казва:



§Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас, ­ за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.§/Сура “Ехзаб”/2/:151/

Единственият начин за точно запознаване с Исляма и неговите изисквания, е следването на Пратеника на Аллах (с.а.с.), което е признак за обичта на човека към Аллах. Той, Субханеху ве Теаля, казва:

Животът на Пейгамберина (с.а.с.) е озаряващ светилник за всеки, който желае добро за себе си и за цялото общество. Всевишният Аллах го е избрал, за да оповести Неговото послание до всички хора. Затова Той, Субханеху ве Теаля, пазил, покровителствал , възпитавал и дарил Мухаммед (с.а.с.) с всички прекрасни качества.

Невъзможно е в тези няколко страници да се опише изцяло живота на най-превъзходния от всички Пратеници и Пейгамбери-Мухаммед (с.а.с.). Но ще се постараем накратко да припомним отделни мигове от неговия добродетелен живот и част от неговия превъзходен морал. Това ще изпълни сърцата ни с радост, ще усили вярата ни и нашата обич към него. А ако го вземем за образец, това ще ни помогне духовно да се пречистим и нравствено да се издигнем.

Още от детските си години Мухаммед (с.а.с.) е известен със здравия си разум, душевната си чистота и непорочност. Той бил безпределно добър, искрен, доблестен и благочестив, изключително търпелив, великодушен, скромен и честен. Успял да спечели обичта и доверието на неговия народ и бил наречен „Ел-Емиин”-Довереният. Водел праведен живот и никога не се е занимавал с безполезни неща. Не е изричал непристойни думи и не е участвал в идолопоклонничество. За съвършенството на неговата нравственост, свидетелстват думите на Хатиджа (р.а.), с които тя успокоявала Пратеника (с.а.с.), когато Всевишният Аллах му низпослал първите айети в пещерата Хира:

))... كلا والله ما يخزيك الله أبدا إنك لتصل الرحم و تحمل الكلّ و تكسب المعدوم و تقري الضيف و تعين على نوائب الحق... ))- رواه البخاري.

“…Кълна се в Аллах! Аллах не ще те посрами никога, защото ти поддържаш роднинските си връзки, помагаш на слабите, раздаваш на бедните, почиташ гостите и помагаш на хората в беда...” /Бухари и Муслим./

Когато Мухаммед (с.а.с.) бил на четиридесет години, Всевишният Аллах го известил чрез Джебраил (а.с.), че е Негов пратеник, и започнал да му низпослава айети от Корана.

Първоначално Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тайно призовавал хората към Исляма, а след като се увеличил броят на последователите му, той започнал открито да зове. Той (с.а.с.) денонощно приканвал хората да престанат да обожават идолите и да правят ибадет единствено на Всевишния Аллах. Известявал ги за низпосланите айети и им разяснявал законите и правилата на Исляма, които са избавление за човечеството.

Това предизвикало гнева и омразата на идолопоклонниците, които били готови, дори да го погубят. За Пратеника на Аллах (с.а.с.) и неговите сподвижници започнал период на страдания, преселение и мъки, но искрената вяра и убеждение ги правели по-твърди и непоколебими. Враговете на религията му предлагали и били готови да му дадат, каквото пожелае, само и само да се откаже от мисията си. Но той (с.а.с) отказал да се съгласи и да приеме техните съблазнителни предложения, защото задоволството на Всевишния Аллах и Дженнетът са по-скъпи за него от всичко.

За благородството и добрите намерения на Пратеника (с.а.с) говори случилото се с него в гр. Тааиф, където отишъл, надявайки се тамошните хора да го подкрепят и приемат призива му. Той очаквал да намери хора с отворени сърца за светлината на Аллах. Но те не се вслушали в думите му, а се подиграли с него и го пропъдили с камъни.

Въпреки това отношение към него, Пратеникът (с.а.с.) не отправял проклинания, а молел Всевишния Аллах, като казвал:

((... بل أرجو أن يخرج الله من أصلابهم من يعبد الله وحده لا يشرك به شيئا)) رواه البخاري و مسلم.

“…По-скоро, моля Всевишния Аллах да отреди измежду потомството им такива, които да правят ибадет единствено на Аллах и да не съдружават с Него нищо друго.” / Бухари и Муслим./

Независимо от трудностите, пред които Пейгамберинът (с.а.с.) бил изправен, той не спрял да призовава към Исляма. Във времето на Хаджилъка се възползвал от възможността да приканва различните племена. Така той открил съмишленици от Медина и изпратил с тях Мусаб ини Умейр да ги обучава на Корана и да им разяснява Исляма.

Пратеникът (с.а.с.) бил подкрепен от Всевишния Аллах и с муаджизето Исра и Миарадж.

Аллах Теаля. Станали разпространители на вярата, знанието и мъдростта. Причина, за което без съмнение, е неговото добро искрено намерение, прекрасният му нрав и личният му пример.

Енес (р.а.) казва:

((... خدمت رسول الله- صلى الله عليه و سلم-عشر سنين فما قال لي: أف و لا لم صنعت؟ و لا أصنعت؟ )) رواه البخاري و مسلم.

“Слугувах на Пратеника (с.а.с.) десет години и той никога не ми е казал:” Уф! Нито направи ли това? Нито защо не си го направил?”

Пейгамберинът (с.а.с.) познавал най-добре Всевишния Аллах и най-много се страхувал от Него. Прилагал най-високи морални принципи в живота си и в отношението си с другите хора. Умеел да контролира страстите и желанията си. Бил винаги засмян и приветлив, добросъвестен, честен и справедлив, щедър и доверен, милосърден, снизходителен и опрощаващ. Той (с.а.с.) е единственият човек, у когото се събират всички добри качества и превъзходства. Бил примерен съпруг и баща, отнасял се с нежност и доброта към своите близки, отличен учител и наставник, верен приятел и добър съсед, успешен политик и справедлив съдия, смел войн, мъдър и миролюбив водач, достоен държавник и реформатор. Основоположник на най-съвършените правила в социалния, културния, икономическия и обществения сектор на живота. Във всичките си думи и дела той (с.а.с.) се ръководел от „Вахй” (откровението на Аллах). За него Всевишният Аллах казва:

Не случайно, когато Айше (р.а.) била запитана за характера на Мухаммед (с.а.с.), тя отговорила:

“Неговият характер бе (съобразен с напътствията на) Корана.” /Бухари и Муслим/

Дори някои от немюсюлманите оценяват и признават приноса и заслугите на Мухаммед (с.а.с.) за човечеството.

Мишел Харт в неговия труд “Стоте най-влиятелни личности в историята” казва: ”Някои читатели ще бъдат изненадани от факта, че поставям Мухаммед начело на личностите с най-силно влияние в света, а някои вероятно ще оспорят избора ми, но Мухаммед е единственият човек, успял изцяло в двете области-религиозната и светската.”

(6)