клас А - 10.0.0.0/8 - от 10.0.0.0 до 10.255.255.255 (24 битов блок от адреси);
клас B - 172.16.0.0/12- от 172.16.0.0 до 172.31.255.255 (20 битов блок от адреси);
клас C - 192.168.0.0/16 – от 192.168.0.0 до 192.168.255.255 (16 битов
блок от адреси);
Не е възможно мрежова точка (хост) с частен адрес да бъде свързана директно към Интернет. Такава връзка може да бъде реализирана единствено чрез gateway (например прокси сървър), който има валиден публичен адрес или чрез NAT устройство, което транслира частния адрес в публичен и обратно.
За опознаването на работата на мрежовия слой е необходимо познаването на основните функции на IP протокола. При него се използва дейтаграмен метод без установяване на връзка за обмен на данни. Това означава, че предаващата и приемащата страна не са установили логически канал и всяка дейтаграма се предава независимо. IP протоколът осигурява следните функции: адресиране, фрагментиране, таймаут на пакет, приоритет.
За да комуникира чрез използване на TCP/IP, един компютър или мрежово устройство трябва да притежава уникален IP адрес. Това е логически адрес и се обработва в мрежовия слой. Частта от адреса, предназначена за мрежата, трябва да бъде същата като тази останалите компютри в дадената подмрежа. Например, ако използвате подразбиращата се подмрежова маска за Клас С мрежи, тогава 192.168.1.12 и 113 192.168.1.34 ще бъдат два компютъра в една и съща подмрежа, защото мрежовият идентификатор, представян от първите три октета, е един и същ. Точно обратното е при хост частта - тя не трябва да бъде същата за нито един друг компютър в дадената подмрежа. Например, не може да има два компютъра с хост адрес .6 в същата подмрежа.
Съществуват два начина за получаване на IP адрес:
Адресът може да се въведе ръчно в TCP/IP свойствата на операционната система. Това изисква мрежовият администратор да разбира
TCP/IP адресирането и да знае как да избере валиден адрес за конкретната мрежа.
Адресът може да се назначи автоматично. По принцип това означава, че даден компютър в мрежата се конфигурира като DHCP сървър, за да задава IP адреси. В други случаи една възможност на операционната система, наречена Automatic Private IP Addressing (APIPA), позволява на компютъра да си самоназначи адрес, ако не успее да се свърже с DHCP сървър.
|