" магистърска програма " информационни технологии " магистърска теза на тема: проектиране на локална компютърна мрежа дипломант
Изтегляне 1.17 Mb.
|
Свързани:
Raia Valerieva Roeva
IP адресиВсеки IP адреса идентифицира хоста в мрежата, точно както пощенския ви адрес идентифицира дома ви, така и IP идентифицира хоста. Може да дадем следния пример - вашия пощенски адрес се състои от 2 части. Част от него казва на пощальона на коя улица живеете, а друга част казва на кой номер от тази улица живеете. Всички адреси на вашата улица съдържат едно и също име за улица, но имат различен номер за всяка сграда. IP адресите са подобни, те могат да бъдат разделени на две части. Едната част представлява мрежата в която се намира хоста, а другата част представлява отделния хост в тази мрежа. Устройство, което притежава свой уникален IP адрес, е прието да се нарича хост. Адресирането в интернет се базира на IPv4 (версия 4) и новия IPv6 (версия 6). При IPv4, понастоящем стандартен протокол за Интернет IP адресите представляват 32-битови двоични числа. TCP/IP разглежда адресите в двоичен формат, но хората предпочитат да виждат IP адресите в десетичен формат. Понеже протокола вижда двоичното, работата с IP адреси има повече смисъл когато гледате IP адреса в двоичен формат. Състои се от четири десетични числа, разделени помежду си с точка. Числата биват наричани октети, защото всяко едно от тях бива представяно двоично с 8 бита. Това означава, че октетите могат да приемат стойности единствено от 0 до 255. Октетите понякога биват представяни в общ вид като w.x.y.z. Например IP адресът 11010100.10011000.00100010 .10001111 се представя в точково- десетичен формат като 212.152.34.143.
Общият брой на IP адресите, които могат да бъдат представени с помощта на 32 бита е 232 или 4 294 967 296. Всеки IP адрес се състои от две части подобно на адреса на една сграда, който включва името на улицата и номера на сградата. Първата част на IP адреса идентифицира мрежата, а втората хоста. За компютрите (хостовете) от една и съща мрежа първата част е еднаква, но двете части заедно трябва да образуват уникална комбинация за всеки един от тях. Например в адреса 212.152.34.143 първите три октета - 212.152.34, идентифицират мрежата, а последният – 143, хоста. (5) IPv6 е новият стандартен протокол за Интернет. При него адресите са 128-битови, което означава, че в обозримо бъдеще пространството от IP адреси ще бъде достатъчно дори и при щедро даване на блокове от IP адреси. Броят на различните адреси в IPv6 е равен на 18 445 618 199 572 250 625 (точно 264, или около 1,845*1019). Това огромно адресно пространство ще бъде рядко населено, което прави възможно отново да се кодира повече информация за маршрутизирането в самите адреси. Адресът от версия 6 се записва с осем 4-цифрени (16- битови) шестнадесетични числа, разделени с двоеточия. Един низ от нули може да се прескочи, така че 1080::800:0:417A е същото, което и 1080:0:0:0:0:800:0:417A. Глобалните уникални IPv6 адреси се състоят от две части: 64-битова маршрутизираща част, следвана от 64-битов идентификатор на хоста. Блоковете от IP адреси представляват съвременен вариант на IPv4: мрежов номер, следван от наклонена надясно черта и броя на съответните битове в мрежовия номер (десетично число). Пример: 12AB::CD30:0:0:0:0/60 включва всички адреси, започващи с 12AB00000000CD3. Освен по-голямото адресно пространство IPv6 има много други подобрения спрямо IPv4, като автоматично преномериране и повишена сигурност чрез задължително използване на стандарта IPsec. В България вече има доставчици на IPv6. По обстойно ще разгледаме IPv4. В TCP/IP мрежите са възприети два начина за IP адресиране – класово адресиране (classful addressing) и безкласово адресиране (classless addressing). (5) Изтегляне 1.17 Mb. Сподели с приятели:
|