" магистърска програма " информационни технологии " магистърска теза на тема: проектиране на локална компютърна мрежа дипломант
Класово адресиране (classful addressing)
Изтегляне 1.17 Mb.
|
Свързани:
Raia Valerieva Roeva
Класово адресиране (classful addressing)В хронологичен ред първо възниква класовото адресиране - адресиране посредством използване на класове. При него множеството от IP адреси се разбива на 4 различни вида подмножества. Видът на всяко едно от подмножествата определя неговия клас, а самите подмножествата биват наричани блокове (netblocks). Всеки блок спада към някой от четирите класа. За различните класове броят на блоковете е различен. Всички блокове от даден клас са с еднакъв размер (притежават еднакъв брой IP адреси). Блоковете биват предоставяни на отделните компании и организации за ползване в мрежите им. Размерът на блока определя големината на мрежата. Мрежите на по-големите предприятия получават по-големи блокове (повече IP адреси) в сравнение с тези на по-малките такива. Блоковете биват предоставяни от предназначената за целта организация IANA (Internet Assigned Numbers Authority). В следващата таблица е показано разпределението по класове, блокове и IP адреси.
Таблица 1 В клас А има 126 мрежи (блока), всяка една от които разполага с по 16 милиона IP адреса. Мрежите от клас А бяха разпределени между големите корпорации и университети, като: IBM, Hewlett Packard, Xerox, Масачузетския университет и др. Мрежите от клас В са повече на брой, но в замяна на това всяка една от тях разполага с по 65635 IP адреса. Microsoft Corporation получи мрежа от клас В. Мрежите от клас С са над 2 милиона, като всяка една от тях притежава по 254 адреса. Мрежи от клас D няма. Адресите се използват за мултикаст съобщения (съобщения, които се изпращат едновременно до повече получатели). Поради използване на целия блок 127.x.x.x за обратна връзка, бяха загубени 24 милиона IP адреси. Отначало това не бе проблем на фона на 4-те милиарда адреси, оставащи за ползване. С течение на времето обаче всички адреси бяха заети и днес те вече не достигат. Идентифицирането на отделните класове се определя от броя и стойностите на старшите битове на първия октет “w” в съответствие със следната таблица.
Таблица 2 IP адресите от клас А се идентифицират от първия бит на октета “w”, чиято стойност е винаги 0. Адресите от клас В се определят от първите два бита на същия октет, които имат фиксирана стойност – 10. Например адресът 182.34.123.5 е от клас В, тъй като октетът “w” съдържа числото 182, попадащо в диапазона 128 – 191. Числото 182, представено в двоична форма, има вида 10110110. Старшите два бита имат стойност 10, което съгласно таблицата означава, че адресът принадлежи на клас В. По аналогичен начин, в съответствие с таблицата, се идентифицират адресите и на останалите два класа. Интерес представлява последната колона на таблицата. Както вече споменахме, всеки IP адрес се състои от две части – идентификатор на мрежата и идентификатор на хоста в нея. За адресите от клас А, като идентификатор на мрежата служи първия октет “w”. Тъй като най-старшият бит в него определя класа, за идентификатора на мрежата остават 7 бита, с помощта на които могат да бъдат представени общо 128 числа - от 0 до 127. Тъй като идентификаторът 127 е резервиран за тестване с обратна връзка, а IP адресът 0.0.0.0 е запазен за представяне на всички IP адреси, общият брой на идентификаторите от клас А ще бъде 126 (виж колона 2 от първата таблица). Впрочем двата адреса 127.х.х.х и 0.0.0.0 касаят и останалите класове, което означана, че и техният общ брой на IP адресите ще бъде по-малък с 2. В клас „В“ за идентификатор на мрежата се използват първите два октета (16 бита). Тъй като в тях двата старши бита на октет “w” служат за определяне на класа, за идентификация на мрежата остават общо 14 бита, с помощта на които могат да бъдат селектирани 214 = 16384 мрежи (виж първата таблица). В клас С за идентификатор на мрежата се използват първите три октета (24 бита). Тъй като в тях трите старши бита на октет “w” служат да идентификация на класа, за определяне на мрежата остават общо 21 бита, с помощта на които могат да бъдат идентифицирани 221 = 2097152 мрежи (виж първата таблица). В клас D за идентификатор на мрежата се използват четирите октета (32 бита). Тъй като в тях четирите старши бита на октет “w” служат да идентификация на класа, за определяне на мрежата остават общо 28 бита, но както вече е известно адресите на клас D не се използват за селектиране на мрежи, а за мултикаст съобщения. (5) Изтегляне 1.17 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||