1. концепция (цели) за пожарната безопасност на

осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени от наредбата.
В наредбата се предвиждат облекчения на изискванията спрямо стоманените (металните) конструкции, т. е. за една и съща сграда, с еднакви други характеристики може да се окаже, че се изискват по-ниски граници на огнеустойчивост ако са от стомана в сравнение с аналогични сгради проектирани от стоманобетон, тухли и т. н. Това се прави за да се облекчи и даде път на прилагането на носещи стоманени скелети на сградите като по-икономични, по-бързо изграждани и т. н.
6. ПОЖАРОЗАЩИТНИ РАЗСТОЯНИЯ. НОРМИРАНЕ.
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПРИ НОРМИРАНЕ НА ПЗ РАЗСТОЯНИЯ
6.1. Общи сведения
Съгласно
БДС
(Терминология в строителството)
ПОЖАРОЗАЩИТНИ РАЗСТОЯНИЯ са тези, които осигуряват условия да не се разпространява пожарът до пристигането на службите за пожарна безопасност и спасяване (СПБС) и дават възможност за свободното им маневриране.
За да се постигне "ефективност на застрояване" на градските територии се прилага критерий за отношението на цената на застроен квадратен метър към цената на незастроен. Минималното съотношение е пет, което означава, че при скъпа територия трябва да се осигури достатъчна разгърната площ. В същото време гъстотата на застрояване се увеличава. Именно това подтиква строителите да приближават сградите максимално една до друга и да повишават етажността им. При строителството в градове, села, в заводски територии се спазва определена плътност на застрояване.
При по-големи разстояния (което би ни удовлетворило чудесно) то е нерентабилно и скъпо.
В България този въпрос е още по-актуален, тъй като площта, с която се разполага за застрояване е ограничена. От санитарно- хигиенна гледна точка разстоянията между сградите се определят така, че между тях те да не са по-малки от височината на по- южната. Това изискване произтича от необходимостта през зимата
(при най-ниското положение на слънцето) сградите, включително приземните им етажи, да получават естествена светлина и топлина.
Това правило се пренебрегва (до 25%) при производствени сгради и разстоянията се намаляват. Съгласно ЗУТ (закон за устройство на териториите) минималните разстояния между две сгради (жилищни, многоетажни) е 6 метра. Те се осигуряват поравно от двата съседни парцела. При необходимост сградите да се приближат, строителите прибягват до т. н. "топла връзка" - сградите се свързват с коридори
(проходи). В някои случаи тази връзка остава фиктивна.

От противопожарна гледна точка разстоянието между две сгради (съоръжения) зависи от опасността, която ще представляват една за друга при пожар, а в някои случаи и в условия продиктувани от друга аварийна обстановка. При определяне на разстоянието по нормативи основно значение имат: степента на огнеустойчивост (горимостта на фасадата) и категорията на производството по пожарна опасност. При изчисляване на пожарозащитните разстояния (ПЗР) се вземат предвид всички особености на лъчистия топлообмен между горящ и съседен обект като: площ и температура на факела, взаимно разположение, излъчвана и критична плътност на топлинният поток и т.н.
Логично е разстоянията, които се изискват, между обекти с горими фасади и с опасни вещества и материали на тяхната територия да са големи.
Фиг.6.1. Разстояния между сгради в посока север-юг (зима)
При определянето на ПЗР, не трябва да се забравя че неразпространяването на горенето към съседни сгради при пожар не трае неограничено дълго, а до пристигането на СПБС. Ръководителят на оперативните действия е длъжен да организира охлаждането на съседните обекти, ако това се налага и да не допускане разпространението на огъня.
6.2. Основни правила при нормирането на пожарозащитните разстояния
Посочените в Наредбата ПЗР са получени по изчислителен и експериментален път. Запомнянето е невъзможно, а и не е необходимо. От член 405 до 465 и съответните таблици третират

въпросите за определяне на ПЗ разстояние между сгради и съоръжения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5, а именно сгради и помещения, в които се преработват и съхраняват радиоактивни отпадъци, съдържащи уран, мелници, силози, цехове за амониево-селитреното производство, кислородни станции и др., както и разстоянията между тези и съседни сгради от класове с ФПО
Ф1 до Ф4 (съседни жилищни и обществени сгради).
Разстоянията се определят като се отчитат разстоянията между най-близките им външни стени.
ПЗР между жилищни и обществени сгради и комбинациите между тях се определят съгласно (чл.404) нормативите за териториално и селищно устройство (ЗУТ и Правилник за прилагането му).
При определяне на разстоянията помежду им сградите с незащитени стоманени конструкции се приравняват към IV степен на огнеустойчивост.
Съответните членове и раздели на Наредбата решават и въпросът с автомобилния транспорт - разстоянията при паркирането и гарирането на автомобили .
По същият начин се постъпва при определяне на разстоянията между различни обекти и складовете за втечнени и сгъстени горими газове. Те също се подразделят на различни категории. Например складовете за втечнени горими газове се подразделят в четири категории :
Повечето от разстоянията в наредбата са продиктувани от пожарозащитна гледна точка - да се предотврати разпространяването на горенето в резултат на лъчението от факела при пожар. Но има и разстояния, които се изискват по други причини: специалните автомобили свободно да маневрират и преминават, за опазване на хората от лъчението при пожара или от налягането при евентуален взрив в опасни инсталации и производства и др. подобни.
Едно от най-големите разстояния, които се изискват в наредбата е 300 метра - между мястото, от което се взема въздух (за азотно-кислородни станции) и ацетиленови станции. Очевидно е, че то не изпълнява пожарозащитна, а взривозащитна роля, която предотвратява попадането на ацетилен във въздуха, който се подлага на разделяне.
Наредбата поставя изисквания във вертикална посока с цел - да преминат противопожарните автомобили свободно под открити технологични инсталации и тръбопроводи, проходи под сгради с квартално застрояване, портали, вход-изходи към вътрешни дворове и др. Разстоянията, което се изискват са следните:

• Проходите за ППА се проектират с широчина най-малко 4 м и височина най-малко 4,5 м;
• Минималната (светла) височина на надземни технологични тръбопроводи се проектира 5,5 метра над автомобилните пътища ;
7. СЛУЧАИ, В КОИТО ПЗР НЕ СЕ НОРМИРАТ. ДРУГИ ИЗИСКВАНИЯ,
КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ПРИ ПРОВЕРКА НА ГЕНЕРАЛНАТА
ПЛАНИРОВКА НА ПРОМИШЛЕНИ И ГРАДСКИ ТЕРИТОРИИ
7.1. Случаи, в които ПЗР не се нормират.
Всъщност това са случаите, при които е възможно една сграда да се пристрои към друга, без това да наруши пожарната безопасност. Те са описани в чл.406 (от Наредбата) и трябва да се познават добре. При погрешно изпълнение или пропуски, горенето при пожар обикновено се разпространява от единия към другия обект. Разстоянията между две сгради не се нормират ако е изпълнено едно от следните условия:
- стената на по високата сграда на 5 м. във вертикално направление и на 1 м. в хоризонтално направление от контурите на по-ниската сграда е брандмауер – пример а)
- стената на по-ниската сграда е брандмауер, покривната й конструкция е изградена с продукти с клас по реакция на огън А2 и е с минимална огнеустойчивост R60 – пример б)
Фиг.6.1 Пристрояване на сгради - разрешени случаи
- двете съседни сгради са съоръжени с автоматични инсталации за пожарогасене - тогава в сила влизат изключенията, посочени в съответните членове (за неограничена площ на застрояване);
- сумата от застроените площи на две и повече сгради да не

превишава допустимата площ между брандмауерите (допустима площ на пожарен сектор), като се изхожда от най-пожароопасното производство и от сградата с най-ниска степен на огнеустойчивост
(ако застроената й площ е от 50 % от допустимата за такива сгради);
Ако имаме няколко сгради, реда е следният:
1. От сградите се определя тази комбинация, която представлява най-голяма опасност , като най-пожароопасно производство и най-ниска степен на огнеустойчивост.
2. От съответната таблица се определя допустимата площ на застрояване за "фиктивната сграда"
3. Сумата от трите площи (1500 м
2
) е по-малка от разрешената
(2500 м
2
) и ПЗР не се нормира.
4.
Допълнителна проверка – сградата с най-ниската степен на огнеустойчивост трябва да е със застроена площ до 50 % от допустимата. (стойността се взема от съответната таблица)
В този случай разстоянията между сградите не се нормират - т. е. те могат да са в непосредствена близост. При пожар в която и да е от тях ще е налице възможност за бързото му прехвърляне към съседни сгради. Това се допуска благодарение на гасителните способности на СПБС. Счита се, че тя е в състояние да изгаси пожар с площ, допустима в рамките на пожарния сектор. Друг е въпросът - ако сградите са с различна собственост - съгласни ли са стопаните им на такъв риск?! (Това допускане е отживелица от времето когато имаше само един вид собственост), тогава се прибягва към случаите за отделяне (блокиране на разстоянието) чрез брандмауер или опасната сграда се отдалечава от другите.
7.2. Други изисквания, които се прилагат при проверка на генералната планировка на промишлените и градските територии
Това са изискванията за:
• броя на вход-изходите (порталите) в територията на обектите.
Всеки обект със страна с дължина над 1000 м се устройва с най-малко 2 вход-изхода ;
• пътища за противопожарни и аварийно-спасителни цели. Тези пътища се проектират с ширина най-малко 3,5м. За строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5А и Ф5Б със застроена площ , по-голяма от 500 м
2
, пътищата за противопожарни и аварийно-спасителни цели се проектират с ширина най-малко 6м. Изискванията към тях са за: настилка - трайна; сключеност около сградите (допуска се само един прилежащ към дългата страна път при сгради с ширина до 30 метра), завършване на затворените (тупиковите) участъци с площадка най-малко 12 X 12 метра. Това се изисква и пред

противопожарни водоеми без водопровод. Пътищата се защитават и против разливи на ЛЗТ и ГТ от съседни технологични инсталации, издигат се над околните терени или покрай тях се изграждат отводнителни канавки;
• необходимост от хидранти, водоеми и разстояния между тях.
Ако са необходими водоизточници за външно пожарогасене, максималните разстояния между съседни хидранти е 120 (150) метра, а между водоеми без ПП водопровод и най-отдалечените от тях обекти - до 150 метра.
• Височина и ширина на проходи и портали – височина най- малко 4,5 метра и ширина най-малко 4;
• денивелация на терена. Изисква се при устройване на паркове за ЛЗТ и ГТ, отделно стоящи резервоари, горими втечнени газове и др. подобни. Течностите и газовете които се разливат
(близко) по земята се проектират в най-ниските коти, въпреки изпълнените изисквания за обваловки, а по-леките от въздуха - на високи;
• Роза на ветровете. Това е фигура, която се изготвя от метеорологичните служби (фиг.7.1) за отделните райони и показва посоката и скоростта на преобладаващите ветрове.
Като се знае посоката на преобладаващите ветрове, проектират се възможните процеси с отделянето на вредни газове в подветрената част на заводските (градските) територии.
•
Фиг.7.1.
"РОЗА" на ветровете

8. ПОЖАРОЗАЩИТНИ ПРЕГРАДИ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ,
ВИДОВЕ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ
Пожарозащитните прегради са предназначени да спират разпространението на горенето при пожар. Затова трябва да се разгледат начините за развитие и разпространение на горенето при пожар и да се определи предназначението на всяка преграда.
8.1. Видове разпространение на горенето при пожар.
Различават се два основни вида :
- линейно;
- обемно;
Под линейно разпространение на горенето се разбира преместването на пламъка по повърхността на материалите, които горят, в дадено направление и плоскост. Например: по повърхността на течностите, по облицовани стени - във вертикално и хоризонтално направление и т. н. При линейното разпространение е налице ясно изразен фронт на пламъка. Той се премества от горящата към незасегната повърхност (част) на материала.
Под обемно разпространение на горенето при пожар се разбира възникването на нови огнища на горене на известно разстояние от първоначалното и в други плоскости и обеми. В помещението с пожар, това е възможно в резултат на топлинното излъчване.
Топлинните потоци се отделят от едно първоначално (малко) огнище на горене и заемат притаванската част на обема. Среднообемната температура се повишава и при определени стойности настъпва всеобщо самовъзпламеняване на горимите материали в помещението. Обикновено от горящите газове първи се възпламеняват материалите, които са в таванската част. Някои от тях отделят пламтящи капки, а повечето след овъгляването, се разчупват. Падналите части (въглени) предизвикват нови огнища на разстояние от първоначалното. Обемно разпространение на горенето е възможно при загуба на изолиращите свойства на ограждащите конструкции между помещенията. Благодарение на повишаване на налягането газовете преминават към съседни обеми през технологични отвори, комуникационни шахти и неплътности.
Около 50% от отделената при горенето топлина се отнася от нагорещените газове. Ето защо контролът над тяхното разпространение е важно условие за ограничаването на пожара.
Възможно е разпространение на по-голямо разстояние от пожара. В други помещения чрез: въздуховоди, продуктоводи, шахти и др. или чрез лъчение и конвективни потоци между сградите.
Многобройните възможности и варианти за разпространяване на горенето при пожар определят каква да бъде ефективността и

сигурността на преградите и стриктността за защитаването на отворите в тях.
8.2. Предназначение и видове пожарозащитни прегради (ПЗП)
Съгласно EN ISO 13943/2000, т.42 под ПРЕГРАДА СРЕЩУ ОГЪН се разбира "преграден елемент, който е устойчив на преминаване на пламъци и/или топлина и/или отпадъчни продукти на горенето за определено време при определени условия".
Предназначението на ПЗ прегради е да спират (ограничават) разпространението на горенето при пожар от една в друга част от обема (повърхностите) на помещенията или сградите.
В зависимост от вида на разпространение на горенето ПЗП се делят на:
- общи - които спират обемното разпространение на горенето и
- местни - които спират линейното разпространение на горенето;
Към общите ПЗ прегради се отнасят:
- брандмауери;
- пожарозащитни стени (ПЗ стена);
- пожарозащитни зони;
- пожарозащитни преддверия;
- хоризонтални пожарозащитни прегради.
Към местните прегради се отнасят: негорими разделителни ивици; бордове; канавки; пояси - всички които ограничават
(спират) разпространението на пламъците по повърхността на конструкциите.
Общите ПЗП имат важно значение за безопасността на сградите, затова ще бъдат разгледани по-обстойно.
9. БРАНДМАУЕРИ. ПОЖАРОЗАЩИТНИ СТЕНИ.
9.1. Брандмауери.
Думата е немска и се състои от "Brand" - пожар, огън и "Mauer"
-стена, зид. Т. е. преводът би означавал "пожарна стена".
Брандмауерите служат за разделяне на сградите на пожарни сектори до нормативно допустимите застроени площи; отделяне на сгради, помещения и съоръжения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 от съседни сгради, съоръжения, помещения и инсталации и за намаляване на минималните разстояния между сградите и съоръженията от всички класове на функционална пожарна опасност и при свързано застрояване на строежите.

- Брандмауерът се проектира с огнеустойчивост най-малко REI
(EI) 120 (без отвори или с пожарозащитени отвори) и се изпълнява от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;
- При сгради от клас на ФПО Ф5 пресича вертикално всички конструктивни елементи на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F; при покривни конструкции, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В - F, брандмауерът се предвижда на разстояние 0,6 m над покривното покритие (б) и над разположените на разстояние до 2 m от него части, изпъкващи над покрива
(капандури, оберлихти и др.);
- при покривни конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, брандмауерът достига плътно до покрива(а) (фиг. 9.1);
- сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 -
Ф4 от всички степени на огнеустойчивост достига до покривното покритие и пресича всички части на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В - F, включително и покритието (фиг. 9.1);
- брандмауерът се предвижда на разстояние най-малко 0,3 m извън стените и стрехите на сгради с външни стени, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F,; това изискване може да не бъде изпълнено, в случай че брандмауерът достига до разделителна ивица по стрехите и стените или фасадата, изпълнени от продукти с клас по реакция не по-нисък от А2, с широчина от двете му страни не по-малка от 0,9 m (в) (фиг. 9.1);
- при покриви и външни стени, изпълнени от профилирани метални листове (трислойни, панели тип “сандвич”) и с топлоизолация от продукти с класове по реакция на огън В -
F, брандмауерът се проектира така, че да ги пресича, без да излиза извън фасадата, като се изпълнява и разделителна ивица;
- В брандмауерите не се допускат незащитени отвори. Вратите и затварящите устройства за защита на отвори в брандмауери с REI 120 се предвиждат с огнеустойчивост ЕІ
90 и се изпълняват от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън В. Вратите се оборудват с устройства за самозатваряне, а прозорците се предвиждат неотваряеми.
- Вратите и затварящите устройства за защита на отвори в брандмауери с REI 180 и REI 360 се предвиждат с огнеустойчивост ЕІ 120.
- Отворите се проектират с допустима обща площ, която не превишава 25 % от площта на съответния брандмауер

Фиг.9.1.
Устройство на брандмауер а) без излизане над покрив с покритие, изпълнено от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 (негорими); б) с излизане над покривно покритие, изпълнено от продукти с класове по реакция на огън В – F (трудногорими и горими); в) с негорими ивици при горими фасади
1 - брандмауер; 2 - носещи елементи от покрива; 3 - негорим пълнеж; 4 - негорими топлоизолационни плоскости; 5 - негоримо покритие; 6 - топлоизолация (при необходимост)
Брандмауерът има няколко предназначения:
- разделя сградите на допустими (приемливи) площи, (оформя пожарен сектор) от гледна точка на пожарогасене и възможности на противопожарните служби;
- блокира необходимите пожарозащитни разстояния между сградите. Така се позволява пристрояването на една към друга на сградите.
При изграждането на брандмауер, особено в сгради от III, IV или V степен на огнеустойчивост, се предвиждат решения срещу евентуалното едностранно хоризонтално натоварване при изгарянето на едната от частите на сградата, които той разделя.
Това обикновено са негорими стени с определена височина, които се изграждат в перпендикулярна на плоскостта на брандмауера височина като му създават съответната устойчивост и в това направление (фиг.9.2.)

Фиг.9.2. Устойчивост на брандмауера при едностранно изгаряне на сградата
1 - брандмауер;
2 - напречна стена (засечка), от основите до 1
ви
(2
РИ
) етаж;
3 - разрушена от пожара част от сградата;
Брандмауерът може да бъде:
- напречен, когато е изграден по цялата ширина на сградата;
- надлъжен, когато е изграден по дължината на сградата, обикновено по билото на покрива;
- етажен, когато е в рамките само на едно етажно ниво - каквото е изискването за отделяне на склад , който е в междинен етаж, обикновено придружен с две хоризонтални ПЗ прегради.
- покривен ("тавански), когато е изграден за преграждането на тавански обеми на сгради с горими покривни конструкции. Съгласно
ПСТН в този случай той ограничава площите до ЗООм
2
и за всяка от тях се осигурява самостоятелен достъп. Освен това хоризонталната преграда под него трябва да е с пожарозащитни качества (фиг.9.3). Брандмауерът е най-сериозната и сигурна пожарозащитна преграда. По-честото му изграждане в сградите води до разделянето им на по-малки и приемливи за пожарогасене площи, както и до по-малки щети при пожар. Този метод на обезопасяване на сградите се отнася към пасивните методи за обезопасяване и е по-сигурен в сравнение с всички останали.

Фиг.9.3 . Видове брандмауери а) напречен; б) надлъжен; в) покривен; г) етажен
9.2. Пожарозащитни стени
Предназначението на пожарозащитните стени е да отделят помещенията с различен клас на функционална пожарна опасност, както и за разделяне на производства с различна категория на пожарна опасност Ф5А – Ф5Д. Изграждат се в рамките на едно етажно ниво и комбинирани с хоризонталните пожарозащитни прегради (междуетажните плочи), оформят обеми, които имат за цел да не допуснат лесно излизане или влизане на пожар от/във вътрешността им. Това дава възможност на пожарните служби, да пътуват, да пристигнат на време и да организират борбата с огъня от непосредствена близост, от вътрешността на сградите. Изискванията към ПЗ стени са следните:
- Проектират се с огнеустойчивост REI 60 (или ЕІ 60);
- Изграждат се от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;
- защита на отворите, вратите, остъкленията в тях до огнеустойчивост най-малко ЕІ 60 минути, изпълнени от продукти с минимален клас по реакция на огън В.
Разликата между брандмауерите и ПЗ стени е, че те разделят сградите на пожарни сектори, а стените разделят самите сектори на пожарни секции.

10. ПОЖАРОЗАЩИТНИ ЗОНИ (ПЗ ЗОНИ). ПОЖАРОЗАЩИТНИ
ПРЕДДВЕРИЯ. ПОЖАРОЗАЩИТНИ ХОРИЗОНТАЛНИ ПРЕГРАДИ.
МЕСТНИ ПОЖАРОЗАЩИТНИ ПРЕГРАДИ.
10.1. Пожарозащитни зони.
Пожарозащитната зона е ивица в строителните конструкции с ширина най-малко 6 метра, изградена от негорими продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост REI 60 (EI
60 ) (фиг. 10.1 ).
Фиг.10.1. Пожарозащитна зона
1 - конструкция от III, IV или V степен;
2 - строително поле от I степен; 3 - гребен на ПЗ зона
(незадължителен); 4 - оросителна система (за предпочитане);
За да изпълнят предназначението си, т. е. - да оформят пожарни сектори, сигурно да заменят брандмауерите, е необходимо п зони да отговарят на следните изисквания:
- огнеустойчивостта на елементите в покривната част на зоните да е най- малко 1 час. За предпочитане е елементите да са плътни, да не пропускат хоризонталното разпространение на горещи газове;
- огнеустойчивостта на колоните (подпорите) в етажната част да е най-малко 120 минути. Между тях обикновено не се изграждат стени;
- в границите на ПЗ зони се разполагат пътеки, вътрешно цехови пътища, негорими материали, неопасни производствени процеси,
- площите под зоните се оросяват, по време на пожар със ситно диспергирана вода. С това се цели окончателно да се спрат горещите газове към съседни пожарни сектори.

Ако се изпълни и последното изискване, може да се говори, че
ПЗ зони сигурно заменят брандмауерите;
10.2. Пожарозащитни преддверия (ПЗ преддверия)
ПЗ преддверия имат за цел да отделят взривоопасните помещения, когато се налага те да имат технологична или друга връзка със съседни невзривоопасни помещения, за осигуряване на незадимяване на стълбищните клетки във високите сгради и др. В обема на преддверието се създава постоянно повишено налягане 20
Ра.
За тяхното изграждане се използват строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2 (фиг.4.5) и с огнеустойчивост
REI 60 (ЕІ 60). Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димо- и газоуплътнени врати с огнеустойчивост ЕІ
60. Най-важната функция на ПЗ преддверия е да се създаде повишено налягане на въздуха в затворен обем. То спира разпространението на
ВОС (взривоопасни среди) от обемите със взривозащитено електрическо оборудване към съседни обеми с пожароопасен или нормален клас на електрическите инсталации.
Ф
ИГ
.10.2.
П
ОЖАРОЗАЩИТНО ПРЕДДВЕРИЕ МЕЖДУ
ВЗРИВО
-
И ПОЖАРООПАСНИ
КППО

Между цеховете (пожарните сектори) с пожароопасна категория на производство могат да се изграждат преддверия (фиг.10.3), които нямат врати, но само в случай на пожар обемът им се оросява чрез водна инсталация оразмерена на интензивност 0,5 л/сек.м
2
Фиг.10.3. Устройване на ПЗ преддверие а),б) - между пожароопасни КППО; 1 - ПЗ преграда; в) - начини на разполагане на ПЗ преддверия между съседни обеми; 2 - симетрично; 3 - асиметрично: 4 - с преминаване по диагонал; 5 - за удължаване на пътя
10.3. Пожарозащитни хоризонтални прегради (ПЗХ прегради)
Предназначението им е да спрат (задържат) разпространението на пожара към други етажни нива (във вертикална посока).
Пожарозащитните хоризонтални прегради трябва да отговарят на следните изисквания:
- проектират се като подови, тавански и междинни конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост най-малко REI
60;
- отворите в тях да се защитават с автоматични затварящи устройства с огнеустойчивост най-малко EI 60, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2, които блокират и работата на преминаващите през тях съоръжения
(транспортни ленти и др.)

ПЗХ прегради се изграждат в случаите:
- за отделяне на подземна от надземна част на сградите;
- за отделяне на тавански обеми от етажите под тях;
- сигурно да отделят обеми с опасни технологични процеси от обемите над тях;
Примери за такива прегради са:, изгражданите ПЗХ прегради с огнеустойчивост най-малко REI 60. под всички зрителни зали, в които масово се събират хора; под и над помещения за водогрейни котли с ниско и високо налягане.
В сградите от първа степен на огнеустойчивост всяка от междуетажните конструкции се изгражда като ПЗХ преграда.
Фиг.10
.4. Пожарозащитна хоризонтална преграда
Когато няма хоризонтални пожарозащитни прегради пожарът в сградите може да се разпространи бързо по вертикалата, дори и от горе на долу. Такъв пример е пожарът възникнал на 20.01.1996г. в три етажна жилищна кооперация (бл.104) - кв. "Красна поляна"
София. Възникнал в таванските обеми той, чрез горене и падащи конструкции проникнал през по-долните "междуетажни плочи" изградени като каратаван, и стигнал до приземния етаж.
10.4. Местни пожарозащитни прегради
Негорими ивици: такива са ивиците, които разделят горими и трудногорими облицовъчни топло и хидроизолационни материали в покритията на допустими (приемливи) площи. Например: при стоманобетонни покривни конструкции (последна плоча) такива ивици с височина 0,6 м и ширина 0,25 м се изграждат задължително по делатационните Фуги; при стоманени покривни конструкции
(последна носеща конструкция), негоримите ивици се разполагат симетрично спрямо вертикалните носещи елементи под тях, с ширина 3,0 (три) метра, разсичат топло и хидроизолациите без да излизат над тях и оформят площи не по-големи от 200 м
2
(фиг.10.5).

Фиг.10.5. Защита срещу линейно разпространение на горенето а) при стоманобетонни покриви; б) при стоманени покривни конструкции; в) борд около съдове с ЛЗТ и ГТ; г) при пътища за противопожарни цели; 1
- вертикални носещи елементи; 2 - хоризонтални носещи елементи; 3 - горими (трудногорими) хидро- и топлоизолации; 4 - негорима защитна ивица; 5 - ПП пътища;
Бордове с определена височина: освен че спират линейното разпространение, те са предназначени да не допуснат разливането на горими течности на голяма площ. Затова се изграждат на пода около всички технологични съдове и инсталации. Височината и площта им се определят от условието да бъде задържан изтеклия от технологичния обем флуид, да не се получи безконтролен разлив.
Канавки: основното им предназначение е да отвеждат разлетите течности в открити (закрити) приемници. Според ПСТН те се изграждат за да защитават пътищата за противопожарни цели.
Издигане нивото на пътя над котата на прилежащия терен е алтернативното решение в тази насока.

Изтегляне 5.01 Kb.

Сподели с приятели: