Валутни режими обзор и класификация на валутните режими



Дата16.08.2017
Размер253.85 Kb.



ТЕМА 4. ВАЛУТНИ РЕЖИМИ


1. Обзор и класификация на валутните режими

През късния 19 век и в ранните години на 20 век доминират фиксираните валутни

режими чак до началото на Първата световна война. В тези дни, класическият златен стандарт конституира създаването на международната валутна система. Класическият златен стандарт може да не е началото на историята на валутните режими, но е удобна стартова точка за изследване. За няколко десетилетия около края на 19 век, златният стандарт функционира с очевиден успех. Избухването на Първата световна война през август 1914 г. води до отмяна на класическия златен стандарт. От този момент резервният процент в Британия, който представлява съотношението между златните резерви и пасивите на чуждестранните правителства (чужди стерлингови резерви) става изключително нисък. В тази ситуация, Bank of England решава да наложи контрол върху валутния курс, което води до прекратяване на системата. С края на ПСВ, повечето страни решават да възстановят стабилността на валутните си режими, в резултат на което се установява нов вид златен стандарт – от средата на 1920-те до Началото на Великата депресия в ранните 1930. Златният стандарт работи добре до ПСВ, но не преустановява хаоса и депресията.

Последващата ера на фиксирани валутни режими се установява на Бретън- Уудската конференция през 1944 г. (Краят на тази ера настъпва през 1973 г.). Бретън Уудската конференция представя първият успешен опит за съзидателен дизайн на международна икономическа система. Системата е създадена да установи фиксирани обменни курсове отклоняващи се с не повече от +1% около централния паритет на страните участнички спрямо долара, който служи за резервна валута и е привързан към златото в съотношение 35 долара за една унция злато. Системата функционира гладко до момента, в който САЩ започват да финансират дефицита по текущата сметка на платежния баланс, в пряка връзка с финансирането на войната във Виетнам. Това означава, че другите централни банки следва да купуват долари за да поддържат фиксирания паритет и по този начин акумулират големи доларови резерви. От същата позиция, слуховете за възможността на ФЕД да конвертира тези резерви в злато стават все по основателни. Това резултира в прекъсване на връзката на долара със златото през 1971 година (с нареждане на Никсън) и плаване на германската марка спрямо долара от 1973 г. Тези събития маркират нова ера в плаването, в което търсенето и предлагането на пазара определят релативните цени на две валути и в които златото губи своята централна монетарна роля и става обикновена стока.



Хронологията на валутните режими от края на 19 век до началото на 21 век е представена в таблица 1.


Период

Тип валутен режим

1880-1914

Златен стандарт (биметализъм), валутни съюзи, валутни бордове, плаване

1919-1945

Златен стандарт (девизен и кюлчеви), плаване, управлявано плаване, валутни съюзи

(споразумения), чисто плаване



1946-1971

Регулируем (приспособяващ се) валутен курс, плаващ курс (Канада1), двойни/многобройни



1 В периода на функциониране на Бретън Уудската валутна система, Канада не спазва условията, тъй като с въвеждането на правилата от Бретън Уудс златните й резерви се стопяват. Канадският долар плава в продължение на период от 11 години – 1950-1961 г.







обменни курсове

1973-1998

Свободно плаване, регулируеми валутни курсове, пълзящо плаване, привързване спрямо

кошница от валути, целеви зони или ограничения (коридори), фиксирани обменни курсове,

валутни бордове, „змия в тунела”.


1999-

Европейски валутен съюз и европейски валутен механизъм, свободно плаване, управлявано

плаване, регулируеми валутни курсове, пълзящо плаване, привързване спрямо кошница от валути, целеви зони или ограничения (коридори), фиксирани обменни курсове, валутни бордове.



Принципната класификация, подредена според степента на фиксираност – от най-

висока към най-ниска, на съществуващите и сега и в ретроспекция валутни режими е следната:




Вид споразумение

Наименование режим

Фиксирани споразумения

Валутни съюзи Валутен борд Доларизация

Напълно фиксиран валутен курс



Междинни споразумения

Регулируеми валутни курсове

Пълзящо плаване

Привързване спрямо кошница от валути

Целеви зони (коридор)



Плаващи споразумения

Управлявано плаване

Свободно плаване



Какво е тяхното развитие?
2. Фиксирани споразумения

2.1.Валутни (монетарни) съюзи

Валутните съюзи предполагат въвеждане в обращение между страните на единна

валута (при установяване на строго фиксирани валутни курсове), като едновременно се изпълняват изискванията за сходство в развитието на икономиките (често оспорвано от учените). Според дефиницията на МВФ, „валутният съюз е споразумение между членовете на съюза за споделяне на обща валута и единна парична и валутно-курсова политика“.

Съществуват два типа валутни съюзи:

когато в обращение се въвежда нова валута;

когато валутното групиране осигурява фиксиран валутен курс на паричните единици на държавите членки (под давлението на паричните власти на страните- участнички в съюза).

Самата поява на валутните съюзи е обусловена от изключителното разединение и множеството монети и системи, формиращи паричното обращение в света. В първата половина на 19 в. в Европа се правят опити за реализиране на няколко проекта за интеграция на монетните системи. Разбира се те се осъществяват в рамките на новосъздадени или вече съществуващи страни. Така например до създаване на единна държава в Швейцария има 11 различни парични системи, в Италия в обращение се намират няколко десетки различни типове монети, а на територията на бъдещата Германска империя има 39 независими образувания, всяко от които сече собствени монети. Само Австро-Унгарския монетен съюз, съществувал от 1867-1914 г. е резултат не на обединение, а на това, че Австрийската монархия и Унгарското кралство използват помежду си една централна банка и валута.

Във втората половина на 19 в. в Европа се появява нова тенденция – създаване на междудържавни финансови обединения. Именно в този период е създаден Латинският



монетен съюз.

Латинският монетен съюз е създаден на 23 декември 1865 година от Франция, Италия, Белгия и Швейцария. Предимството при неговото създаване е приликата между паричните системи на тези страни. През 1868 г. към Латинския съюз се присъединява и Гърция. Основната цел на това междудържавно финансово формирование е обединение на монетарните системи на тези страни и легализация на обращението на монетите между страните, влизащи в съглашението. По първоначално споразумение съюзът е валиден 15 години до 1 януари 1880 г. При това е предвиден особен ред за неговото продължение: ако година до завършване на срока нито една страна не заяви за излизането си от Съюза и необходимостта от неговата ликвидация, то договорът се счита за пролонгиран (удължен) и Съюзът продължава да функционира още 15 години. Конвенцията от 1865 година фактически унифицира монетите в обращение в тези страни. За целия съюз са установени еднакви тегла, проба, материал и номинал на монетите. В качеството си на образец е използвана френската метрична монетна система: златни монети със стойност 5,10, 20, 50 и 100 франка; сребърни 5 франка с 900 проба сребро; в обращение са също така сребърни 0,2; 0,5; 1 и 2 франка от

835 проба сребро. Но във всяка от страните са съхранени националните наименования на основните парични единици. За пълноценните сребърни (5 франкови) и златни монети е разрешено свободното сечене, т.е. държавата може да ги сече без ограничения, но при това трябва са спазва съотношението на злато към сребно 1:15,5. За всяка от страните участници е установен задължителен прием на пълноценните (златни и 5 франкови сребърни) монети, изсечени от отделните страни в Съюза. Т.е. когато в множеството страни от Европа действа златния стандарт, в основата на Латинския съюз стои биметализмът.

Основателите на Латинския съюз възлагат големи надежди и предполагат, че той ще служи като регулатор на паричното обращение между отделните влизащи в него страни. Да, но в първите години на създаването на съюза се наблюдава разминаване в курсовете на валутите, влизащи в състава на съюза. През 1870, по време на Френско- пруската война, френският франк се котира в Швейцария по 96, а през 1893 г. италианската лира се равнява в Швейцария само на 85, 7 франка.

Освен обезценяването на валутите, за неспазването на наложените договорености влияние има и колебанията сечене на сребърни монети е прекратено, но 5-франковите сребърни монети остават в обращение като законно платежно средство. по този начин Латинският монетен съюз преминава от биметализма към монметализъм.

По-нататъшната съдба на съюза е продължавана от споразумения през 1878, 1885,

1892 и 1908 г. Латинският съюз няма такова икономическо значение. Франция като лидер и силна държава разгръща в Европа кампания по въвеждане на френската парична система в другите държави, за да разшири зоната на франка. В края на 19 в. 18 страни, освен тези в Латинския съюз, имат парични единици, еквивалентни на франка. С изключение на Испания, това са останалите малки европейски страни. Самата руска империя също има монети, еквивалентни на франка.

В края на 19 в. Латинският съюз започва да се разрушава отвътре. Споразуменията между страните в него се отнасят единствено до сечените монети, но не и до книжното обращение и докато Франция цели разширяване зоната на франка, Италия започва безконтролно да печата банкноти, попълвайки хазната си за сметка на партньорите си. Участниците в този първи съюз не желаели да координират политиката по лихвените си проценти и бюджетната политика. В същото време в Европа започва ПСВ, а валутите на страните от съюза започват да губят покупателна способност с различна скорост, което поставя и края на Латинския монетен съюз. Последващите частични разрешения за сечене на монети са затруднени поради невъзможност за водене на точни разчети.



Официално съюзът престава да съществува на 31 декември 1926 г.

Скандинавски валутен съюз

Скандинавският валутен съюз (1875-1917) се образува в резултат на сключването

на споразумение между Дания, Норвегия и Швеция за емитиране на еднакви монети. Конвенцията не съдържа положение, отнасящи се до обращението на банкнотите, въпреки факта, че те се използват изключително много в тези страни. Освен това, техните централни банки започват да приемат банкнотите една на друга и ги пренасочва към кредитирането на текущия банас, поддържан от всяка банка. Спестявайки операциите със злато и създавайки ефективен международен клиниргов механизъм, съюзът успешно просъществува до Първата световна война. В резултат на войната обаче се разстройва икономическата и финансовата система на скандинавските държави. Несъответствието на структурата на цените в тези страни и значителният приток на злато водят до разрушителни последствия за относителните обменни стойности на техните валути. През 1917 г. преминават към използването на взаимни операции изключително в злато, което води до крах на съюза.

Белгийско-Люксембургският съюз до пускането на еврото

Белгийско-Люксембургският икономически съюз е учреден през 1921 година.

Люксембургският франк е привързан към белгийския в отношение 1:1. По време на Втората световна война окупираният Люксембург става част от немската валутна зона, но след 1944 година отново потвърждава равната стойност на люксембургския франк с този на белгийската държава. През 1981 година по-детайлизирано споразумение определя структурата на по-нататъшното валутно сътрудничество в рамките на дадената валутна асоциация. Белгийските банкноти и монети се явяват законно платежно средство в Люксембург, но не и обратно, но могат да се заменят за тях без загуба. Външната стойност към останалите валути и при двете е еднаква. Курсовата политика по отношение на валутата на трети страни се провежда на базата на взаимни споразумения. Въпреки факта, че икономическите показатели не потвърждават сходство в икономиките на страните, валутният съюз просъществува до въвеждането на еврото.

2.2. Валутен борд

Специфична форма на валутен режим е валутният борд. Валутният борд не е

съвременен феномен на икономиката. Споразуменията от този тип се налагат със закон в Англия (Bank Charter Act, 1844), издаден от Bank of England за целите на английските колонии в Африка, Азия и Карибите, които използват валутен борд при представяне на техните валути. След обявяване на независимост, част от колониите преминават от валутен борд към централни банки.

От въвеждането на Bank Charter Act могат да се обособят три етапа на развитие. През първия етап (1849) г. е създаден валутен борд в британската колония Мавриций. За резервна валута се използват монети на индийската рупия. Въвеждането на валутните и пара-валутните бордове в Индия, Цейлон, Пенанг, Сингапур и някои други британски колонии отбелязва края на първия и най-ранен етап на колониалните валутни бордове. Вторият период (класически) на валутния борд започва в началото на ХХ век и по-конкретно след Първата световна война. За типичен пример за валутен борд се смята системата в Западна Африка, на основата на чиито постижения във Великобритания се създават правилата на валутния борд. Според тези правила се създават и оперират останалите валутни бордове на Британската империя след 20-те и

30-те години на ХХ век. Системата на валутния борд достига своя най-голям разцвет през 50-те и 60-те години, когато в почти всички британски колонии е въведена посочената парична система. Общият брой на държавите, ползващи валутен борд, достига 60. В условията на съвременния етап на развитие на валутния борд (от

началото на 90-те години на ХХ век) той се ползва от напълно автономни държави, като обикновено въвеждането му е свързано с желание за преодоляване на текуща икономическа криза или предотвратяване на такива в дългосрочен план. В последните

20 години валутен борд е използван в 14 държави, като 8 от тях се смятат за по-силно доближаващи се до изискванията на класическия валутен борд.

Според съвременната дефиниция на Ханке и Шулер „валутният борд (в чист вид) е монетарна институция, създадена чрез специален закон, която издава банкноти и монети в местна валута, напълно покрити от чуждестранна резервна валута. Банкнотите и монетите са напълно конвертируеми в резервната валута по фиксиран курс при поискване. Резервната валута е конвертируема чуждестранна валута, избрана поради стабилността си”. Сред специфичните особености на Валутния борд са:

1. Валутният борд не може да емитира местни банкноти или монети по собствено желание. Емисията на местна валута е равна на стойността на резервната валута по фиксирания курс. Така чисто пазарни сили определят наличността на резервна валута и количеството местни пари в обръщение.

2. При валутен борд се избягва основният източник на инфлация - безконтролното печатане на пари, което е характерно за политически зависими централни банки.

3. Валутният борд няма възможност да финансира бюджетния дефицит чрез директни кредити (част от печатането на пари) и директни покупки на ДЦК.

Валутният борд не е и източник на рефинансиране за търговските банки. Така бордът не провежда парична политика, подвластна на чужди решения.

4. Т.е. максималният обем инфлация, който може да генерира валутният борд, е равен на инфлационния индекс на страната, чиято валута се ползва за резервна – която обикновено е първокласна икономика.

5.Системата на валутен борд по просто правило предпазва от необмислени държавни разходи и безконтролно кредитиране от страна на търговските банки, тъй като не им предоставя парични средства за това.

Днес най-известните случаи на валутен борд са в Хон-Конг, Сингапур,



Аржентина, Естония, Литва и България.
Валутният борд в Хонконг (Hong Kong)

Хонконг е автономна област със статут на специален административен район към Народна

република Китай. Tериторията й обхваща остров Хонконг (Сянган), в който е съсредоточена икономическата и административната активност на страната, полуостров Коулун и 235 крайбрежни малки острова. От 1841 до 1997 г. Хонконг е под владението на Великобритания, с изключение на японската окупация през Втората световна война, която продължава 3 години и 8 месеца. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай със статут на специален административен район. Начинът на управление на автономната област се основава на принципа “една страна две системи”, което позволява островът да се управлява независимо от централната власт на Китай, с изключение на въпросите, свързани с отбраната и външната политика.

Когато Хонконг възстановява позабравения в последните десетилетия режим на валутен борд през октомври 1983 година, той среща финансов свят, твърде различен от годините, в които валутният борд се използва в колониите на Великобритания и протекторатите. Банковите депозити имат превес над банкнотите, капиталовата мобилност е значително усилена: големи суми от пари могат да бъдат трансферирани между националните граници в рамките на секунди. Нещо повече, след краха на Бретън

Уудската система повечето икономики са с режим на плаващ валутен курс, а на международния валутен

пазар се появяват периоди на силна волатилност. Факт са и сливанията между местни и чужди банки,

които изискват по-голямата подкрепа и влияние на кредитора от последна инстанция.

В историята на Хонконг фиксираният валутен курс е повече практика, отколкото изключение. Още през 1935 година Хонконг установява система на валутен борд, при която хонгонгският долар е свързан с британската лира и това състояние остава валидно до 1972 година, когато на 6 юли тя преминава към плаващ валутен курс. В резултат на това хонгонгският долар е обвързан с американския долар при фиксирано съотношение от HK$5.65 за 1 US$. През1974 година HK$ започва да плава, в









резултат на слабостта на щатската валута и продължава до 1983 г. В резултат на разговорите за бъдещето

на Хонконг, стойността на HK$ намалява бързо и обменният курс пада 13 % само за два дни. През октомври Хонконг възстановява валутния борд за стабилизиране на HK$. Обвиненията за приемане на възродения валутен борд не би следвало да се отнесат само към втората половина от периода, т.е. единствено на плаването. Основната характеристика на системата е липса на ефективна парична котва, липсва ясно определена парична политика, вкл. и инструментариум на паричната политика.

Правителството няма контрол върху междубанковата ликвидност и лихвените проценти. Мерки за ограничаване на създаването на пари и широкото кредитиране са взети през 80-те години чрез позволяването на Exchange Fund да заема пари от междубанковия пазар, по-строг контрол върху междубанковите депозити и на тези, предоставени от Exchange Fund. Но те имат ограничена ефективност и правителството основно оказва морално влияние върху лихвите по депозитите на дребно, установени

от Хонгонгската Асоциация на банките, които са коригирани над 8 пъти в периода 1980-1981 г.

Въведеният в Хонконг валутен борд не е борд от чист тип, а смесен – валутен борд и централна банка. Наименованието на подобна система е свързана система от фиксиран обменен курс, което е вариант на валутен борд (linked foreign exchange rate system). Тази свързана система допринася за трансформацията на суверенитета на Хонконг от Britain към Китай и ръста на икономиката на Хонконг.

Под този нов режим, HK$ е обвързан със щатския долар при нива HK$7.8 за U.S. dollar, но може да се търгува между HK$7.75 и HK$7.85. Централната банка е тази, която интервенира на валутния пазар, с оглед поддържане на горепосочените граници.

Изборът на щатската валута е породен от големия стокообмен между страните. В същото време САЩ са основен инвеститор в Хонконг. В последно време се срещат и критики към това обвързване и се предлага котвата на борда да бъде заменена от китайския юан.









2.3. Доларизация

Доларизацията е част от фиксираните споразумения. Доларизацията на

икономиката представлява „бягство” от националната валута към долара или друга чуждестранна валута, разновидност на бягството от капитала без пресичане на граници. Доларизацията се проявява във вид на паралелно функциониране на чуждата валута с националната и означава използване на чуждестранна валута в качеството и на средство за обращение, единица за разчет и спестявания. Терминът доларизация не следва да се приема буквално като замяна на националната валута именно от щатския долар. В действителност става дума за законно или незаконно проникване на чуждестранна валута в икономиката на определена страна. В този смисъл може да се говори за „евроизация”, „фунтизация”, „йенизация”, и пр. Но отчитайки популярността и мащабите на разпространение на долара по целия свят, най-използваем става термина доларизация.

Самият режим има две форми – официална (пълна) и неофициална (частична). Официалната доларизация е установен от страната отказ от национално платежно средство и замяната на националната валута с валутата на друга страна. Пример за подобна доларизация са Еквадор, Салвадор, Панама, Източен Тимор, Лихтенщайн, в които властите официално заместват националната валута с чуждестранна.

Неофициалната доларизация (частична) е стихийно изместване на националната валута от по-стабилна чуждестранна. Неофициалната доларизация е характерна за



множество развиващи се страни. По данни на МВФ подобна доларизация има в

Индонезия, Турция, Молдова, Беларус, Украйна, Русия, Армения, Грузия.



Официалната доларизация като валутен режим – Ел Салвадор

На 1 януари 2001 г. Ел Салвадор става третата Латиноамериканска държава, която изоставя

валутата си в полза на американския долар. Еквадор се „доларизира” през септември 2000 г., а Панама използва американския долар от 1904 г2.

Какви са предимствата и недостатъците на доларизацията (принципно и за Ел Салвадор)? Чрез приемането на долара, Ел Салвадор на практика губи контрола върху паричното си предлагане и по този

начин една малка част от своя суверенитет. Страните като Ел Салвадор и Еквадор жертват способността

си за изпълняване на антициклични парични интервенции и вместо това разчитат единствено на фискална политика (манипулиране на данъците и правителствените разходи). Вземащите решения във ФЕД не желаят да отчетат тежкото състояние на доларизиралите се страни на юг от границата, когато приемат важни решения. И ако ФЕД все пак отчете тяхното положение, не съществува никаква гаранция, че страните ще имат полза от това, тъй като например Ел Салвадор може да не желае същата монетарна политика като Панама. В допълнение, доларизираните икономики губят доход от сеньораж. И като последен негативен ефект се отчита липсата на ЦБ. Съгласно доларизацията, централната банка не съществува в типичния си вид и страната губи своя кредитор от последна инстанция. В случая салвадорската централна банка е ограничена от доларовите резерви и не може да печата пари, за да поддържа търсенето.

Но доларизацията има и своите предимства. Загубите на кредитор от последна инстанция се компенсират от наличието на множество кредитори. Освен това доларизацията води до ниска инфлация, тъй като доларизиралите се страни обикновено приемат валути на стабилни икономики с добри макроикономически показатели.

Ниската инфлация увеличава сигурността на частната собственост, което рефлектира обратно чрез понижаване на лихвените проценти, което означава, че потребителите могат да харчат повече, местния

бизнес има възможност да инвестира и да получи финансиране при по-изгодни проценти и гражданите

имат стимули за дългосрочно спестяване и заемане на средства.



Недостатъците на доларизацията са в повече при големите страни, отколкото при малките (Аржентина и Перу). В случая, изборът на Ел Салвадор е позитивен, тъй като страната е почти изцяло свързана с американската икономика, тъй като 2/3 от всички салвадорски стоки за износ са предназначени за САЩ, а и салвадорските граждани, които са в САЩ изпращат на година близо 2 млрд. долара в страната си (домакинствата). Присъединяването на подобна малка икономика към страна като Америка осигурява на Ел Салвадор бъдеще, което е изцяло синхронизирано с възхода и упадъка на Америка. И не на последно място, доларизацията елиминира валутния риск и транзакционните разходи между националната валута и долара, а така също и редуцира транзакционните разходи спрямо други валути (йена, евро).

Естествено е към тези предимства и недостатъци да бъде зададен въпросът какво се случва с банковата система, която стои в основата на стабилността на икономиките на страните, приели доларизацията. От теоретична гл.т., ефектите от доларизацията върху банковия сектор биха могли да бъдат следните: рестрикции върху дейността на централната банка като кредитор от последна инстанция; икономическа стабилност на резултатите на банките; представяне на възможност за финансова интеграция със световната икономика.



2.3. Режим на напълно фиксиран валутен курс - при него всички

уравновесявания на пазара стават с изменение на валутните резерви на централната банка. Ако курсът е фиксиран под равновесното ниво, то националната валута (както е при лева) е надценена и се формира дефицит.



3. Междинни споразумения

3.1.Регулируем валутен курс (Adjustable Peg) или т.нар. коригирано привързване

- фиксиран валутен курс, който периодично може да бъде коригиран в съответствие с определени правила. Такъв режим на валутния курс има недостатъка, че изисква за поддържането си натрупан резерв от чуждестранна валута и може да бъде доста нестабилен. Всеки слух за промяна на курса може да провокира спекулации, налагащи нова корекция. Поддържането на определено равнище на валутата се прави по отношение на друга валута, по отношение на списък от валути, утвърдени от

2 Bloch, D., Nelson, W., Dollarization in El Salvador - The Costs of Economic Stability, 2003, Jr.http://winston.com/siteFiles/publications/BlochLatinAmBusReport04-03.pdf.

Международния валутен фонд, или избран от гледна точка на основните външнотърговски партньори на съответната страна.



девалвация

коридор





преоценка

период
фиг. Регулируем валутен курс (adjustable peg)


3.2.Пълзящ валутен курс (crawling peg) при този режим ЦБ фиксира курса на националната валута към друга чуждестранна валута, а е възможно и към кошница от валути, но впоследствие извършва промяна на това фиксирано ниво. В зависимост от това дали ЦБ предварително обявява коригирането (темпа на обезценяване) или курсът се променя в резултат на инфлацията за предходен период, този режим определя пълзящ активен и пасивен валутен курс. При пасивния курс и отчитането на инфлацията пълзенето може да достигне изключително обезпокояващи нива на валутен курс. С предварителното обявяване на промените, ЦБ може едновременно да минимизира загуби от постигането на две цели – ниска инфлация и стабилен валутен курс. Графичната интерпретация на режима е показана на фиг.

коридор


девалвация


период
фиг. Пълзящ валутен курс (crawling peg)
Този вид валутен режим има няколко основни предимства.

1. Ако останалите макроикономически индикатори са положителни, то този режим води до намаляване на инфлацията.

2.С помощта на този режим се отразяват разликите във вътрешните и външните нива на инфлацията, което води до точното определяне на нивото на националната валута, до предпазване от надценяване и последващо неизбежно спадане на износа, превес на вноса и разбира се намаляване на валутните резерви, в резултат на спада на износа.

3.При този режим се създава известна сигурност относно бъдещо поведение на валутния курс, тъй като в този случай не са възможни изключително резки



непредсказуеми колебания, а това подпомага управлението на валутния риск.

4.Подобен режим и предвидимостта на бъдещото обезценяване на националната валута с малки стъпки намалява възможностите от спекулативни атаки на форекс пазара.

5.Плавното обезценяване на валутата дава възможност на централната банка за намали някои от определяните от нея лихвени проценти - по-ниски лихви, плащани от бизнеса, към институциите и пр., стига тези лихви да са основополагащи за формирането на лихвите при банките и институциите.

6.И на последно място, изборът на подобен режим, особено с предварително обявено девалвиране на валутата, води до по-малък стрес у населението и фирмите. В същия момент обаче, подобен стрес ще бъде съпроводен с търсене на бягство от обезценяващата се валута с възможности за преосмисляне на режима (валутна субституция, доларизация).



3.3. Таргет зони или коридор

Целевата зона се различава от фиксирания режим по това, че позволява

значително широки граници на колебание за валутния курс около ориентировъчно препоръчително ниво. В действителност, подобно ограничение на колебанията цели да избегне негативите и на фиксирания и на плаващия валутен курс. Пример за подобни зони е Европейския валутен съюз.

интервенции на ЦБ



3,1



3,0

2,9


коридор


интервенции на ЦБ


период


фиг. Таргет зони или коридор (band)

Вътре в самата зона, валутният курс може да се колебае свободно, без да се

осъществяват интервенции от властите или ако има интервениране то е само в изключителни случаи. Най-значимата и амбициозна целева зона е представена пред

1979 г. от Европейската валутна система. Тя функционира до края на 1998 г. Съобразно ЕВС, страните членки следва да поддържат двойните си курсове в границите на колебание от +2,25% около централния паритет. Съществуват две основни разновидности на тези целеви зони, изследвани от Кругман и от Bergsten-Williamson.



3.4. Basket peg/traditional peg

Режимът привързване към кошница от валути предполага обвързването на

валутата на една страна с валутите на други страни. Стойността на търсената валута може да се получи като среднопретеглена от теглата на другите валути в кошницата, например долар, йена, евро. Начинът, по който ще се формира стойността зависи от конкретното решение.

Предимства:

Системата редуцира обменния риск. На второ място системата работи като стабилизатор. Участието на повече валути в кошицата допринася за запазване на


регионалната икономика добре балансирана. Подобен режим е ефективен срещу остра валутна обезценка, тъй като не зависи от валутата само на една страна.

4. Плаващи споразумения

4.1 Управлявано плаване (managed floating) няма предварително начертан

курс за посоката на движение на валутата. Монетарните власти влияят на движението на валутния курс чрез активни интервенции на Форекс пазара без определяне на начина/пътя, по който желаят да се движи валутата.



4.2. Независимо плаване (independent floating) обменният курс се определя от пазара, с минимални интервенционни намеси за модериране на отклоненията на валутния курс или предпазване от отклонения, но без да се установява дадено ниво.

4.3. Чисто плаване (pure float) обменният курс е пазарно определен и на пазара не се извършват никакви интервенционни намеси от страна на ЦБ. Промените в чуждестранните валутни резерви се дължат единствено на технически фактори.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница