1. Контролингът в системата на управленския цикъл. Контролингът като система от управленски функции. Мястото на контролинга в управленския цикъл. Задачи на контролинга
Изтегляне 16.06 Kb.
|
Свързани:
Алкохолна лирика- Петко Димов, Георги Гюлеметов
|
1.Контролингът в системата на управленския цикъл.Контролингът като система от управленски функции.Мястото на контролинга в управленския цикъл.Задачи на контролинга. Целево-адаптивното управление изисква разработването на ясна концепция за развитието на фирмата. В тази насока значение имат планирането, контрола и отчетността. За решаването на този кръг от проблеми в Американската ръководна практика преди повече от 100г. е създадена специална управленска функция с комплексно значение – контролинг. Той е: комплекс от логически зависими дейности отнасящи се до дългосрочно целево планиране на годишните задачи, систематичните управленски решения, за реализиране на годишната цел и контрол. В основата на системата на контролинга се намират две характеристики: 1. целеполагане на основата на много планово съдържателна характеристика за пазарната икономика; 2. нов подход в изграждането на информационна система основаващ се на обогатяването на управленската информация чрез усъвършенстване на плановата, контролираща и регулираща функция, както в съдържателно отношение така и като структурни елементи на управленския цикъл. Конролинга като система от управленски функции – управленския цикъл включва целеполагане, контролиране, организиране, планиране, регулиране. За осъществяването на управлението освен посочените функции се реализират и други – отчетност, стимулиране, координация. Контролинга като система от управленски функции има отношение към информационното осигуряване, планиране, контролиране. Същественото при контролинг системата е, че посочените функции са взаимно свързани и цялостната им координираност е подчинена на стратегическите цели на управлението. Планирането като функция на управленския цикъл и компонент на контролинг системата има различно отношение към потребностите на управляващия. В първия случай нейното значение се свързва с общата схема като един постоянно повтарящ се цикличен процес. Във втория случай това е конкретна информация отнасяща се до планирането, срочността и плановото съдържание. В тази връзка управляващите се информират за текущото състояние и получената информация има значение за съответните управленски решения. Място на контролинга в управленския цикъл – управленския цикъл може да се представи като последователност при изпълнението на определен брой управленски функции. След неговото изпълнение и постигането на определена цел повторението му е насочено към реализация на следваща цел обикновено от по – високо равнище. Управлението е един непрекъснат процес конкретен във времето и пространството. За да се определи мястото на контролинга в управленския цикъл може да се използват два критерия: да се направи връзка между контролинг системата и начина на формиране и постигане на целите; да се оцени отношението между функциите от контролинг системата и тези на управленския цикъл. Първата изходна позиция е тази в, която се намира функцията и от която отчита своите възможности, тя определя бъдещото си състояние като прогноза. Изхождайки от наличната база във фирмата се поставя въпроса какъв производствен резултат може да се получи чрез използването на средствата с които се разполага за даден период. Реализацията на управленския цикъл постига цел в рамките на разполагаемите ресурси. Контролинга като система за целево-адаптивно управление в случая няма място. При втората изходна позиция трябва да се разкрият общите и различни черти между структурните елементи на контролинг системата и управленския цикъл. 4. Задачи на контролинга – би било неуместно да се говори за общовалидни задачи на контролинга, за всички фирми но все пак като основни задачи според Американския съюз на контрольорите могат да се посочат: планиране; съставяне на отчети и консултиране; оценка и консултиране; регулиране; изготвяне на отчетността за държавните служби; осигуряване на имуществото; икономически изследвания. Въз основа на тези общи задачи може да се извърши по прецизно разделение на задачите по направление: 1. първо направление – усъвършенстване на системата за отчетност във фирмата, задачите са: - анализ на продуктивността на отчетното дело; - формулиране на контролни единици; - преустройство на отчетното дело; - съдържателно отчитане на разходите; - специални изследвания (на ефективността, на инвестициите и т.н.); 2. второ направление – то е ориентирано към усъвършенстване на системата за информационното осигуряване на бъдещото развитие, задачите са: - създаване на общ ориентиран към успеха план; - консултиране при целеполагането; - координация на отделните планове; - наблюдение на външната за фирмата икономическа среда; - ориентация към „тесните места”; 3. трето направление – усъвършенстване на системата за нормативна и регулираща информация, задачите са: - текущо наблюдение на плановите цели; - установяване на отклонения и вземане на съответни мерки; - стимулиране на иновациите; - изготвяне на текущи отчети; - изготвяне на анализи за вземане и поддръжка на управленските решения. 4. четвърто направление – то осигурява усъвършенстване на системата за контролната информация на наблюдаваните дейности във фирмата, задачите са: - контрол на планирането – проверка на съгласуваността на плановете; - контрол на успеха; - общи контролни задачи – изготвяне на нормативи. Изтегляне 16.06 Kb. Сподели с приятели:
|