1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Множество кредитори и длъжници
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Множество кредитори и длъжници:
а) разделност на дълговете; б) солидарност – същност и видове; в) неделимост на задълженията. а) разделност на дълговете. Възможно е един длъжник да се задължи към няколко кредитора. В този случай отношенията между страните могат да се уреждат по различен начин. Един от тях е така наречената „разделност на правата“, при която всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение само на съответна част от задължението. Друга възможност е солидарността. Солидарност на кредиторите, наречена още „активна солидарност“, е налице тогава, когато един длъжник дължи една и съща престация на няколко кредитори по такъв начин, че всеки от тях може да иска изпълнението й от длъжника, но точното изпълнение, извършено в полза на един кредитор, освобождава длъжника спрямо всички кредитори. Солидарността следва да се отграничава от неделимостта, при която няколко кредитори притежават общо право и длъжникът се освобождава от задължението си само ако предаде предмета на задължението на всички кредитори общо — чл. 129, ал. 1 ЗЗД. Когато повече от един длъжник се задължават към един кредитор, всеки от длъжниците отговаря към кредитора за своята част. В този случай се говори за „разделност“ на задълженията. Възможно е и друго отношение между страните, което се нарича „солидарност на длъжниците“ („пасивна солидарност“). Пасивната солидарност е фигура, при която няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, но и останалите. Пасивната солидарност е уредена от закона. б) солидарност – същност и видове; По принцип при солидарността става дума за хипотеза, при която има повече от един длъжник или кредитор. Господстващото виждане у нас е, че при солидарността има отделни правоотношения с всеки длъжник или кредитор, за разлика от римското право. Самостоятелният характер на солидарните правоотношения се доказва от разпоредбите на редица текстове. Солидарните отношения могат да възникват както от един и същи, така и от различни юридически факти — вж. чл. 101, чл. 138 ЗЗД. Те могат да се различават по своето съдържание — някои от тях могат да бъдат срочни, други условни — вж. чл. 139 ЗЗД. Кредиторът притежава различно материално право и право на иск срещу всеки солидарен длъжник и предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници — чл. 122, ал. 2 ЗЗД. Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници и не може да прихваща задължението си с вземания на другите съдлъжници към кредитора — чл. 122, ал. З, чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Самостоятелно за всяко солидарно задължение е действието на сливането, забавата, давността, невъзможността за изпълнение, за която един от съдлъжниците е отговорен, съдебното решение срещу един от солидарните длъжници — чл. 124, ал. З, чл. 125, 126 ЗЗД. Последиците от новацията и опрощаването могат да не ползват, но могат и да ползват останалите длъжници — чл. 124, ал. 1 и 2 ЗЗД. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|