1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
СОЛИДАРНОСТ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ (пасивна солидарност)
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| СОЛИДАРНОСТ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ (пасивна солидарност).
Понятие. Отграничения. Общият режим на пасивната солидарност се съдържа в чл. 121 — 127 ЗЗД. Законодателят познава и особени правила на този вид солидарност — чл. 50, ал.1, чл. 53, 101, 141, 261, ал. З, чл. 76 ТЗ и пр. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници. Солидарният длъжник не може да прихваща задължението с вземания на своите съдлъжници към кредитора. Подновяване на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено. Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник. Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността. Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото. Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. Юридическите факти, които пораждат солидарността, могат да бъдат обособени в две големи групи. Първата от тях обхваща онези основания, при които солидарността възниква ех 1еgе, без да е изявена воля от страните“. Законодателят урежда пасивна солидарност в онези случаи, при които трябва да се осигури по-добра защита на правата на кредитора — така например солидарно отговарят собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се е намирала. Солидарност на длъжниците възниква и от правни сделки. Солидарност може да се породи от договор или едностранна сделка — например завет. Солидарните задължения могат да възникнат или от един и същи юридически факт или от различни юридически факти — например едно лице поръчителства за задължението на друго — чл. 141, ал. 1 ЗЗД. Когато солидарните задължения се пораждат последователно, съгласието на задължилите се вече лица не е необходимо за възникването на последващите задължения. Също както активната солидарност, и пасивната солидарност не се предполага, а се доказва от лицето, което се позовава на нея — чл. 121 ЗЗД, чл. 127 ГПК. В гражданското право тя е изключение за разлика от разделността, която е правило — арг. от чл. 121 ЗЗД. Разрешението на търговското право е друго. Търговците са професионалисти и следва да отговарят по-тежко от непрофесионалните длъжници. Ако две или повече лица поемат общо задължение по търговска сделка, те отговарят солидарно, ако от сделката не следва друго — чл. 304 ТЗ. Солидарността се прекратява и се превръща в разделност при наличието на различни юридически факти. Така например кредиторът и съдлъжниците могат да сключат новационно съглашение за освобождаването им от солидарността, наречено „опрощаване на солидарността“. Допустимостта на този договор може да се изведе по аргумент за по-силното основание от възможността за опрощаване на един, няколко или всички солидарни длъжници — чл. 124, ал. 2 ЗЗД. Смъртта на един от солидарните длъжници е друг факт, който прекратява солидарността и разделя задължението между наследниците пропорционално на техните части в наследствената маса. По своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение. Обстоятелството, че кредиторът може да се обърне срещу повече от един длъжник за една и съща престация, намалява риска от неплатежоспособността на длъжниците и гарантира кредитора, че интересът му ще бъде удовлетворен. Характерните особености на пасивната солидарност са две: множество на задълженията и единство на предмета на престациите. За да има солидарност, необходимо е наличието на няколко правоотношения, по които кредитор е едно и също лице, но длъжниците са различни. Предметът на задълженията обаче трябва да е един и същ — чл. 122, ал. 1, чл. 53 ЗЗД. Хипотези, при които се дължат различни престации — например две индивидуално определени вещи или вещ и пари, не се субсумират под режима на солидарността, дори и задълженията да имат една и съща стойност. Пасивната солидарност трябва да се разграничава от две сходни на нея фигури — неделимостта и неистинската солидарност. И при неделимостта, както при солидарността, няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора. Близостта между двете явления предпоставя субсидиарното прилагане на режима на солидарността към неделимостта — чл. 129, ал. 2 ЗЗД. За разлика от солидарността обаче при неделимостта има само едно правоотношение с неделим предмет — чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Това налага уреждането на неделимостта и с правила, каквито солидарността не познава. Така, за разлика от солидарността, неделимостта се запазва и по отношение на наследниците на длъжника — чл. 128, ал. 2 ЗЗД. Неистинска солидарност съществува в различни случаи, при които няколко длъжници дължат една и съща по предмет или по стойност престация на кредитора. Както отношенията между длъжниците и кредитора, така и вътрешните отношения между длъжниците обаче не се уреждат по правилата на солидарността, а по специални за всяка отделна хипотеза норми. Случаи на неистинска солидарност са едновременното задължаване на делинквента и застрахователя към увреденото лице. За разграничаване на солидарността от неистинската солидарност са предложени различни критерии. Всъщност разграничаването между солидарността и неистинската солидарност трябва да се извърши както с оглед на съществуващата уредба, така и на конкретната воля на страните. Солидарността възниква в две групи случаи — когато е уредена със специална норма (включително в случаите по чл. 304 ТЗ) и когато е уговорена — чл. 121 ЗЗД. Във всички останали хипотези (освен ако има неделимост) е налице неистинска солидарност, която се урежда със специални правила за всеки отделен случай. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|