1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Основни правила за наследяването по закон
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Основни правила за наследяването по закон.
Преживелият съпруг е наследник по закон, но той не влиза в редовете на роднините – наследници по закон, а наследява заедно с този вид наследници, който е призован към наследяване. Преживелият съпруг наследява имуществото на починалия заедно с роднините от първите три реда наследници. В случаите, когато няма такива наследници, преживелият съпруг е единствен наследник. Право на заместване: под право на заместване се разбира правото на наследника да заеме мястото и встъпи в степента и правата на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив в момента на откриване на наследството на неговия наследодател или ако беше достоен да наследява. Живите лица могат да бъдат заместени при наледяване само когато са недостойни. При наследяване по право на заместване не съществува правоприемство между замествания и заместника. Последният наследява по свое лично право, а не по право на възходящия, когото замества. Наследяването по право на заместване се допуска на първо място в реда на низходящите на наследодателя. В този случай заместването става без ограничение на степените. При непълното осиновяване, наследяването по заместване е недопустимо. Наследяването по право на заместване се допуска и по съребрена линия, но до четвърта степен. Заместването може да стане чрез втора степен – братя и сестри. Размер на наследствените дялове. Децата на наследниците, включително осиновените, получават по равни части. При липса на наследници от първи ред наследниците от втори ред ( родителите, а при осиновяване осиновителите) наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив. Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен. Така например ако наследодателят е оставил за наследници само баба и дядо по едната линия и баба по другата линия, всичките получават по равни части – по 1/3. Когато починалият е оставил само братя и сестри,те наследяват по равни части. Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-голяма степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета. Когато починалия не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория. Наследниците по закон имат и допълнителни права: – част от тях имат право на запазена част – децата, родителите, съпруга. Запазена част-тази част от имуществото на наследниците, която закона запазва за посочения кръг наследници и с която същия не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Ако се получи запазената част наследникът има право да иска възстановяването й по съдебен ред. – право на обикновена покъщнина – наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижели за него получават в наследство и обикновената покъщнина , а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин – получават и земеделския инвентар на наследения; Предпоставки: съвместен живот с наследодателя: – наследника да е полагал грижи за него. Закона не изисква грижата да бъде специална. Достатъчни са обичайните грижи. Няма изискване за срок в който да са полагани грижите /практиката приема тип една година преди смъртта на наследодателя/. Ако няколко наследници са се грижили за него или получават равни дялове от покъщнината. Право на покъщнина имат само призованите за наследяване. Като имуществено право това право е наследимо. Обикновена покъщнина – съвкупност от движими вещи които са служели за задоволяване на ежедневни битови нужди на семейството /луксозната покъщнина се изключва/. Взема се под внимание и стойността на вещите. Право на обикновена покъщнина може да се търси преди и по време на делбата. Ако е преди делбата – покъщнината се определя от цялата наследствена маса. Ако наследството се изчерпва само с тези вещи – стига се до делба – доброволна или съдебна, – права на наследниците, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството – могат да искат при делба да се пресметне това увеличение в тяхна полза ако не са били възнаградени по друг начин. Става дума за реално увеличение, което е резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследеното имущество приживе на наследодателя. То трябва да е изразено в някаква форма постройки, имоти, насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. Това увеличение се дава свръхдела на наследниците. Дава се в натура, а ако е невъзможно в пари. Претенцията може да се предяви преди и по време на делбата. Това право има имуществен характер и по пътя на правоприемството преминава към наследниците. Давностният срок е 5 години. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|