1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати

Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. ОСГК, докладчик съдия Емануела Балевска

Изтегляне 1.18 Mb. страница 370/624 Дата 14.07.2023 Размер 1.18 Mb. #118280

Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. ОСГК, докладчик съдия Емануела Балевска Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 88 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ, е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси на производството за съдебна делба: Абсолютна или относителна е недействителността по чл. 76 ЗН и може ли на нея да се позоват не само в делбеното, но и в други производства, както и трети лица, а не само сънаследниците под формата на правоизключващо възражение. Легитимирани ли са да се позовават на чл. 76 ЗН съделителите по висящ делбен процес, които са прехвърлили собствената си наследствена идеална част на лице, непритежаващо права в наследството. ………………………… Разпоредбата на чл. 76 ЗН установява правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. Трайната съдебна практика, установена с Т. р. 72/1985 ОСГК, ВС приема, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ /предмет, имот/ или с идеална част от такава, са абсолютно недействителни, нищожни, въпреки че тази нищожност на актовете на разпореждане отпада с обратно действие от момента на извършването им, доколкото при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се съделител. Като изключения на това разбиране са хипотезите: 1/ ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ /предмет, имот/, то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследството – чл. 212 ЗЗД или 2/ ако всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта, или разпореждането е извършено помежду им. Увеличеният обем на сделките със сънаследствени имоти в резултат на извършената реституция, освободения граждански оборот с недвижими имоти, законодателно променената философия и критерии за възлагане на неподеляемите жилищни имоти, като способ за ликвидиране на съсобствеността по съдебен ред, наред с дадените инцидентни съдебни решения относно характера и вида на недействителността по чл. 76 ЗН, различни от възприетите разрешения на цитираната практика, налагат преосмисляне на разбирането за вида недействителност по чл. 76 ЗН, както и за кръга на засегнатите, така и за кръга защитени лица и последиците от прилагането на нормата. Вещното право на собственост е абсолютно право и предполага възможността на титуляра му да извършва разпореждания в полза на трети лица, доколкото същите не противоречат на закона и морала. Наследникът-собственик може да се разпорежда в полза на всяко трето лице с цялото наследство без ограничения. Наследникът-съсобственик също може да извършва разпореждане с това имущество, но при ограниченията на общия закон – чл. 33, ал. 2 ЗС, както и с по-тежката санкция на чл. 76 ЗН. Недействителността се използва за родово дефиниране на онези сделки, които не пораждат или не могат да породят своето правно действие поради неспазване на определени законови изисквания – т. е., сделки с недостатъци – чл. 26 и чл. 27 ЗЗД. Нищожните сделки са недействителни сделки. При нищожната сделка не възникват онези правни последици, които страните целят със сключването им. Тази недействителност е винаги начална /ab initio/ и не може да се заздрави като всеки може да се позове на нищожността на сделката. Т. р. 72/1985 ОСГК ВС приема, че недействителността по чл. 76 ЗН е абсолютна недействителност, нищожност. Тази недействителност е специална по отношение на общата норма на чл. 26 ЗЗД, но е приравнена по последици на нея. Правнологичното противоречие на Т. р. 72/1985 е заложено в становището, че актът на разпореждане със сънаследствената вещ /изцяло иби отчасти/ макар и абсолютно недействителен, нищожен, във възприетите хипотгези /изключения/ винаги е действителен, а при установеното от закона условие може да се санира и се зачете неговото обратно действие. Стриктното тълкуване на нормата на чл. 76 ЗН, визираща условие за заличаване на последиците на недействителността – „ако при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се сънаследник“, налага извода, че възприетата теза за абсолютната недействителност не може да се приеме безусловно. Сключената разпоредителна сделка от сънаследника с лични имуществени прехвърлими права, която може да бъде заздравена, не може да се приравнява по последици на нищожните сделки, при които липсва възможност за саниране. Отреденото място на чл. 76 в закон, регулиращ наследствените правоотношения /ЗН/, сочи, че последиците на нормата имат ограничен обхват и намират приложение само за сделките на разпореждане със сънаследсвено имущество. Тази недействителност, като санкция за незаконосъобразено с нормата на закона поведение при сключване на разпоредителната сделка, брани правата и на ограничен кръг лица – сънаследниците – по арг. на чл. 69, ал. 2 ЗН, и в този смисъл е особен вид недействителност. След като актът на разпореждане със сънаследствено имущество може да се заздрави и се заличат последиците от недействителността, то тази недействителност предполага ограничено във времето състояние на сделката в отношенията между сънаследниците. Разпоредителната сделка, извършена в нарушение на чл. 76 ЗН, не нарушава императивното правило, установено в защита на публичния ред и добрите нрави, а накърнява отношенията между ограничен кръг лица – сънаследници и приобретател по сделката. Тази недействителност има ограничен обхват, няма действие по отношение на всички, затова на нея не могат да се позовават лица, които не са страни по сделката или сънаследници. В хипотезите на висящата недействителност, разпоредителната сделка е недействителна като несйъобразена с определени изисквания на закона, но може да породи желаното правно действие при осъществяване на даден опълнителен юридически факт. С Т. р. 72/1985 се приема, с оглед възможността за варидиране на акта на разпореждане на сънаследника, че недействителността по чл. 76 ЗН по последици е аналогична на висящата недействителност, но я определя като абсолютна недействителност, нищожност – т. е., начална и по отношение на всички. Тезата на възприетото разрешение търпи критика. Предвиденото в самия закон условие за валидиране на акта на разпореждане „ако при делбата разпоредения предмет не се падне в дял на съделителя-прехвърлител“ няма характеристиката на юридически факт /conditio juris/ като срок, допълнително волеизявление и др. Сбъдването на условието по чл. 76 ЗН е свързано с упражняването и реализирането на потестативното право на делба. Възможността всеки, извън делбения процес или иск за собственост, да се позове на тази недействителност преди извършване на делбата, логически противоречи на защитната функция на нормата, охраняваща интересите на сънаследниците по отношение на общите-сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса. Относителната недействителност предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане с дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е., лицата с конкретен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях. Последиците на относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества, тя няма действие по отношение на всички и може да бъде заздравена. Систематичното място на чл 76 ЗН и граматичното търкуване на нормата сочат, че основната й защитна функция касае определен кръг лица при определени условия – само сънаследниците в спора относно ликвидиране съсобствеността , породена при наследяване. Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по право. Разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последници и има действие спрямо третите лица. Актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл. 212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях. В съдебния исков процес за ликвидиране съсолствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл.76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес – по арг. На чл.ц 279 ГПК, под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК следва със силата на присъдено нещо да се разреши спора за страните – съделители, титуляри /съпритежатели/ на правото на собственост. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът „без участието на някой от сънаследниците“ се тълкува в широкия смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице, от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна. За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследника – прехвърлител. Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна /ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност. Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да бъде извършена с негово участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права. Прехвърлителят-сънаследник отговаря спрямо приобретателят по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. Недействителността по чл. 76 ЗН не е абсолютна недействителност, нищожност за извършен от сънаследник, несъобразен със закона акт на разпоржедане със сънаследствената вещ, а признато право за защита срещу едно валидно разпоржедане, дадено в полза на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидиране съсобствеността върху сънаследствени имущества. Възприетото становище, че уредената от закона недействителност на чл. 76 ЗН е относителна недействителност по право, налага да бъдат обявени за загубили сила т. 1, т.2 – предложение последно и т. 4 на Т. р. 72/1985 на ОСГК на ВС. Защитната функция на нормата на чл. 76 ЗН е установена в полза на сънаследника, който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само сънаследниците. Онзи от сънаследниците, който се е разпоредил изцяло или отчасти със сънаследствената вещ, е легитимиран да отговаря по иска за прогласяване на недействителността и понесе санкциите на закона, доколкото някой от останалите сънаследници упражни правото си по чл. 76 ЗН. При извършване на разпореждането той е изразил воля, която валидно го обвързва с другата страна по сделката, а при прогласяване на недействителността отговаря по чл. 189 и сл. ЗЗД. Разпоредилият се, изцяло или отчасти със сънаследствената вещ сънаследник, няма правото по чл. 76 ЗН. В отношенията между страните по сделката, същата е валидна и поражда действие от момента на сключването й. Признаване правото да се иска прогласяване недействителността на сделката по чл. 76 ЗН в полза на разпоредилия се сънаследник би съставлявало злоупотреба с права. ……………………………….. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели: