1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Брачен процес
Исковия процес е особено съдебно исково производство по реда, на което се разглеждат брачните искове: за развод, за унищожаване на брака и за установяване дали съществува брак между страните по делото. Исковете за развод и за установяване на брак могат да прекратят занапред брачното правоотношение и затова са конститутивни. Те предпоставят съществуването на брака и са недопустими, ако бракът не съществува. Положителния установителен иск, че съществува и отрицателния установителен иск, че не съществува брачно правоотношение се считат за брачни искове само, ако страните по тях са субекти на спорното брачно правоотношение. Иск за установяване на брачно правоотношение е нужен интерес. Особеностите на брачното правоотношение се дължат на неговия особен предмет. Първата особеност на брачния иск се проявява във връзка с тяхната подведомственост и подсъдност – те са родово подсъдни на районния съд, а местно подсъдни на съда по местожителството на ответника. Договорна подсъдност на брачен иск е недопустима. Строго личния характер на брачното правоотношение налага по брачния иск на вземат лично участие съпрузите, от името на пълно запретениете искове може да предявява техния законен представител, а от името на непълнолетния той лично, защото с встъпването си в брак става дееспособен. Само съпругът може да бъде ищец за развод, за унищожаване на брака им, за установяване дали брака съществува. Когато съпруг предяви брачен иск, ответник по иск може да бъде само другия съпруг. Искането на прокурора се предявява срещу двамата съпрузи. Брачното правоотношение е недопустимо, ако в него не участват като страни и двамата съпрузи. След смъртта на единия съпруг не може да се предяви брачен иск. По брачните дела са недопустими, както доброволното така и законното процесуално правоприемство, при смърт на единия съпруг във висящ брачен процес, той се прекратява. Изключение прави хипотезата по чл. 52. (1) Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. За да може в един брачен процес да се предявят различни искове е възможно ОСИ. Правно релевантни за развода факти са отделни факти от живота на съпрузите, които са причини за дълбоко разстройство на брака. Всеки един от тях е основание за отделен иск за развод. Ако ищецът се позовава на множество такива факти, ще е налице ОСИ. Всички брачни искове могат да бъдат съединени помежду си. Насрещен иск може да се предяви не само в първото заседание по делото, но и до приключване на устните състезания. По едно брачно дело следва да бъдат заявени всички релеванти обстоятелства, респективно да бъдат посочени и представени всички доказателства – принцип на процесуална консумпция по брачни дела. Следователно с неподаване на отговор на ИМ по брачно дело (а и по всяко друго лично дело) не се свързват никакви неблагоприятни последици за страната. В брачното правоотношение ОСИ е процесуална необходимост. Съпрузите трябва да предявят всички брачни искове, основанията за които са им станали известни до приключване на устните състезания, предхождащи постановяването на влязло в сила решение по брачно правоотношение. В това се състои принципа за изчерпателност на брачното правоотношение. Ако изискването за изчерпателност на брачно правоотношение не бъде спазено се погасяват пропуснатите брачни искове за развод и за унищожаване на брака. Погасяват се както исковете, които е могъл да предяви ищеца, така и исковете, които е могъл да предяви ответника. Погасяването на брачните искове създава процесуална пречка да се предяви пропуснатия иск с нова искова молба, това е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, характерна за брачното правоотношение. Заедно с брачния иск задължително се предявяват и исковете за упражняване на родителски права, за издръжка, за ползване на семейното жилище, издръжка между съпрузите, които не са брачни искове. Съдът може да постанови привременни мерки – докато е висящ брачния процес. Допускат се няколко вида привременни мерки: а/ относно жилището на съпрузите използването на имуществото; б/ относно издръжката на съпруга се присъжда привременна издръжка; в/ относно детето – упражняване на родителски права, възпитание и издръжка – тези мерки изхождат от интересите на децата. Определението на съда, с което се постановяват привременни мерки подлежи на обжалване по общия ред. Привременните мерки важат докато трае процеса и могат да се изменят или отменят от съда, окйто ги е постановил. Привременните мерки не се ползват със силата на присъдено нещо. Съдържанието на решението за развод или унищожаване на брака включва освен произнасяне по брачния иск и свързаните с тях небрачни и други въпроси: – съдът е длъжен служебно да се произнесе относно вината; – ако има деца ненавършили пълнолетие съдът е длъжен да вземе мерки относно децата и да уреди ползването на семейно жилище. СПН по брачен иск важи спрямо всички, бъде ли отхвърлен иска за развод, СПН осуетява нов иск за развод, ако той е основан на същите, но не и когато е основан на други факти. Решенията по брачните искове не подлежат на касация. Тези решения не подлежат и на отмяна по чл.303. Съдебните разноски по брачните искове се определят от чл.329, за разноските отговаря виновния за развода или недобросъвестния съпруг. Ако няма вина никой от тях понася разноските този, който ги е направил. Развода по взаимно съгласие е охранително производство, искането за такъв развод е родово подсъдно на районния съд. Тук няма ответник, производството е едностранно и двамата съпрузи са молители. Те участват в производството лично. Недопустимо е да участват с представител. Производството започва с писмена молба, ако то е редовно съдът призовава съпрузите на първо заседание, на него съпрузите се явяват лично. Винаги се насрочва първо заседание. Ако не се яви един от съпрузите производството се прекратява. Ако не се постигне помирение, протокола и молбата се внасят за разглеждане в съдебно заседание. Взаимно съгласие за развод и постигнато между съпрузите споразумение – то трябва да урежда всички отношения между съпрузите. То може да бъде представено писмено или устно. Ако някои от условията не са налице за развод по взаимно съгласие съдът отхвърля молбата с решение. Това може да се обжалва със жалба подадена от двамата съпрузи. Тъй като производството е охранително, решение не се ползва със СПН. Ако са налице условията за развод по взаимно съгласие съдът: а/ прекратява брака; б/ утвърждава споразумението. И двата акта са охранителни и не подлежат на обжалване, затова влизат в сила веднага. То не може да се отменя по чл.303. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|