1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Роля на съда при изясняване на фактическата страна на спора
| Допълнителен срок. В това заседание ищецът за първи път има възможност да вземе становище по поставените с отговора писмени доказателства, а ако и двете страни представят в подкрепа на репликата и дупликата си нови писмени доказателства, всяка от насрещните страни трябва да има възможност да се запознаят с тях, а не само ответникът.Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания. (2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.
Роля на съда при изясняване на фактическата страна на спора Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото. (2) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях – проява на служебно начало. Новата уредба не предвижда задължително участие на адвокат, каквато предписват законодателствата, основани на предварителната размяна на книжа. А и адвокатът може да допусне пропуски. Чл. 133. (Изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Оспорване на истинността на документ Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Задължителен доклад по делото, в които съдът определя релевантните за спора обстоятелства и дава правната им квалификация, определя обсега на доказване и доказателствената тежест. Докладът е устен, но трябва да бъде отразен пълно и точно в съдебния протокол. Той съдържа : Предявеното с иска право Конкретните обстоятелства, които оправдават петитума Правната квалификация на иска и възраженията на ответника Кои права и обстоятелства се признават Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване Как се разпределя доказателствената тежест Съдът предоставя възможност на страните да вземат становище с дадените указания и доклада по делото. 4.Съдът се произнася окончателно по доказателствените искания на страните- чл.146, (4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими. Събират се всички допуснати доказателства.Ако в откритото заседание не са искани и допускани нови доказателствени средства и не е даден допълнителен срок, съдът може да приключи попълването на делото с доказателства в това заседание и да пристъпи към устните състезания. Устни състезания. След събиране на допуснатите доказателства в необходимите за това заседания с участия на страните, съдът отново ги приканва към спогодба, а ако такава не се постигне, дава ход на устните състезания. Досега те се окачествяваха като връхна точка на защита.Сега такава проява е вече обсъждане на доклада па делото.Устните прения ще се съсредоточат главно върху преценката на доказателствата и фактическите констатации, както фактическите доводи на страните, обосноваващи правния извод. Предвид посочената промяна, вместо устните състезания, използвани в отменения ГПК, като краен срок за извършване на определени процесуални действия, новата уредба определя като такъв срок приключването на съдебното дирене в първата инстанция -чл. 214, (1). В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. -Чл. 218. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза Когато делото е изяснено от фактическата си страна, съдът обявява устните заседания за приключени и посочва деня, в който ще се обяви решението. Чл. 149. (3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|