1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Процесуална субституция
По нашето право освен редовната (типична) процесуална легитимация е позната и друга процесуална легитимация. При нея правото на иск принадлежи на други лица, макар че те не са носители на правото, което е предмет на спора. Това са процесуални субституенти – той не е носител на материално, а само на процесуално право. Правото на иск може да бъде упражнено от тях само съвместно. Тогава говорим за съвместна процесуална легитимация. Такава процесуална легитимация има при задължителното другарство. Затова при него предявяването на иска от всички или срещу всички другари е предпоставка за допустимостта на процеса, за което съдът е длъжен да следи служебно. Процесуалната субституция е допустима само в случаите, предвидени в закона. – Според чл. 134 ЗЗД при бездействие на длъжника, заплашващо интересите на кредитора, той може да предяви съдебно от свое име неговите имуществени права. – За да защити законността в гражданските правоотношения, държавата чрез прокурорът може да предяви иск относно нуждаещи се от защита права на граждани или юридически лица в определени от закона случаи (чл.26). – Въз основа на правото си да упражняват от свое име правото на държавна собственост, което им е предоставено за управление, държавните учреждения и предприятия, които не са търговски дружества (чл. 62 ТЗ), са също така овластени да предявяват искове и да отговарят по искове за собственост на вещи, които са им предоставени за управление, а всъщност са собственост на държавата. – По взаимно съгласие на страните по делото и на подпомагащата страна тя може да замести подпомаганата в делото страна, носител на спорното право, и да води делото вместо нея. ПС дава възможност да бъдат постигнати спрямо носителя на спорното право последиците на процес, воден от негово име чрез представител. Въпреки това между процесуалното представитлство и ПС има дълбока разлика. Представителят не става страна и изобщо не се засяга от правните последици на водения от него процес. Те настъпват само в правната сфера на представлявания. Напротив, субституентът става страна и спрямо него важат както СПН и ИС, така и отговорността за разноски. Понеже не е носител на спорното право С не може да извършва никакви действия на разпореждане с него. Но като носител на право на иск той може да се разпорежда с предявения иск (да го оттегля, да се отказва от него, да го изменя). Овластяването да се води процес относно чуждото право включва като своя последица важимост спрямо носителя на правото на последиците от водения процес. Затова ПС е едно от основанията за разпростиране на СПН спрямо лица, които не са били страни по делото. Нашето право предвижда два вида ПС. Процесуално застъпничество. Това е правилото. Характерно за него е, че наред със С по служебен почин на съда се конституира като страна и носителят на спорното право (чл.26, ал. 4). Целта на закона е да не се стигне до развитие на процеса, без да вземе участие носителят на спорното право. Правото на иск се съчетава с упражняването на правото на иск на носителя на спорното право в качеството му на необходим другар. Процесуална суброгация. Този вид ПС важи по изключение, когато законът разпорежда, че в делото участва само ПС, а носителят на спорното право не става страна в делото, респективно изгубва това качество. Нашето право въвежда процесуална суброгация: А) при прехвърляне на спорното право, когато делото се води от прехвърлилия, без приобретателят да може да стане страна по делото; Б) при заместване на подпомаганата страна от подпомагащата страна, когато подпомаганата страна се освобождава от процеса и той се води занапред от името на подпомагащата страна, когато подпомагащата страна не е носител на спорното право. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|