в) неприсъствено решение – основания, атакуване IІІ.Неприсъствено решение Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ: “Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.” (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява. Понятие:
– Неприсъственото решение е решение по съществото на спора.Това е общия белег с останалите решения – присъственото и решението при признание на иска.
– Неприсъственото решение се постановява по хипотеза при неучастие на едната или другата от редовно призованите страни.Неучастието и на двете страни (за ищеца то е само неявяване в открито заседание) дава право на съда да прекрати производството.
– Неприсъственото решение се основава на вероятната истинност.Свързано е с отстъпление от пълното изясняване на фактическата страна на спора, тъй като по хипотеза това е възможно само с участието и на двете страни
– Неприсъственото решение не се мотивира по същество.Достатъчно е в него да се укаже, че се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
– Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Оттук и производната разлика – неприсъственото решение влиза в сила веднага след обявяването му.
– Различна е защитата срещу двата вида порочни решения – присъственото подлежи на редовно обжалване, неприсъственото решение – по чл. 240 – разгледан е по-надолу при защита срещу неприсъствено решение.
По изрично разпореждане на закона неприсъствените решения са недопустими за брачни искове (324), по дела за гражданско състояние (334) и в производството за поставяне под запрещение (330).
Неприсъственото решение е немислимо по отношение на ответник, комуто преписът от исковата молба (или призовката за открито заседание) е връчен чрез залепване на уведомление или публично съобщение, тъй като законът е предвидил, че съдът им назначава особен представител.