1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
IІІ.Б.Неприсъствено решение срещу ищеца
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Процесуални възможности на ответника.
- Отмяната е от въззивен съд – 240, ал.1, и с нарочен иск – 240 ал. 2.
| IІІ.Б.Неприсъствено решение срещу ищеца.
Формални предпоставки. Кумулативно: – неявяване на ищеца в първото по делото заседание,не е взел становище по отговора на ИМ и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие. При не вземане на становище от страна на ищеца въпросът опира до понятието “процесуално бездействие на страната”. Законът не е предоставил на ищеца нито процесуалното право, нито пък му е предписал процесуално задължение.Азбучно право в гражданския процес винаги е било, че в качеството си на юридическо бездействие процесуалното бездействие е липса на възможно или дължимо поведение, т. е. неупражняване на процесуалното право или неизпълнение на процесуално задължение в установен от закона, обикновено преклузивен срок. Действие, което не е правно релевантно не може при неизвършването му , да доведе до правно релевантно бездействие, а това означава и до неизгодни за бездействалата страна процесуални тежести. Правно мислимо е само неявяването ищеца в откритото заседание, разбира се при условие, че е бил редовно призован. Процесуални възможности на ответника. Да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноските – в чл. 231 “Прекратяване на производството не е предвидено такова основание. Чл. 231. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва. (2) В случая по ал. 1 се прилага чл. 232, изречение второ. От друга страна, ищецът е сезирал съда и той му дължи нормално присъствено решение, докато не бъде десезиран чрез отказ или оттегляне на иска. Законодателят е направил връзка с прекратяването по 238, ал. 2 с оттегляне на иска по 232. Но! оттеглянето е действие само и единствено на ищеца. В чл. 238, ал.2 и дума не става за някакво презюмирано от неявяването на ищеца оттегляне на иска. Е как тогава да съвместим правото на ответника да иска прекратяване на делото със същността и понятието на оттеглянето на иска. Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. Определението прегражда защитата на ищеца и тъй като подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 съдът е длъжен да му го връчи – аргумент чл. 7, ал.2. Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Да поиска постановяване на неприсъствено решение. Както по отношение на ответника така и по отношение на ищеца, постановяване на неприсъствено решение предпоставя искане на страната, което може да се направи само в открито съдебно заседание. При неявяване на ищеца и при допустимо искане на ответника съдът може да постанови неприсъствено решение, когато искът е вероятно неоснователен, с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Ако искът не е вероятно неоснователен или възраженията на ответника са неотносими, или се опровергават от представените от ищеца доказателства още с исковата молба , съдът отхвърля искането за постановяване на неприсъствено решение и продължава разглеждането на делото.Определението не подлежи на обжалване. Отмяната е от въззивен съд – 240, ал.1, и с нарочен иск – 240 ал. 2. Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. (3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|