Вина – същност и определение. Форми на вината. Умисъл – същност, определение и видове. Непредпазливост – същност, определение и видове. Грешката и нейното значение
4. Вина – същност и определение. Форми на вината. Умисъл – същност, определение и видове. Непредпазливост – същност, определение и видове. Грешката и нейното значение
Престъпление е само онова предвидено в НК общественоопасно деяние, което е извършено виновно – под формата на умисъл или непредпазливост. Вината следователно е едно от основните свойства на престъплението – основанието за НО.
При това вината служи и като предел на ангажирането на дееца с онези общественоопасни последици, които се намират в причинна връзка с извършеното от него деяние. Той може да бъде ангажиран само с онези последици, по отношение на които е проявил вина.
Вината е психическото отношение на дееца към обществената опасност на своето извършвано деяние и най-вече към неговите общественоопасни последици. Тя е налице, когато деецът е съзнавал или поне могъл да съзнава обществената опасност на деянието и най-вече неговите общественоопасните последици и въпреки това е решил да го извърши. Тя се проявява от началото до края на довършването на общественоопасното деяние.
Както всички други особености на престъплението, така и вината подлежи на установяване. За разлика от вината в гражданското право тя не се презюмира, а се доказва.
Вината е субективно свойство, защото е част от психическите преживявания на дееца. Тя е конкретен факт, но не от обективната, а от субективната реалност.
Вината не зависи и от противоправността. За нейното наличие не се изисква деецът да е съзнавал или да е могъл да съзнава, наред с обществената опасност и противоправността на своето деяние. Отделен въпрос е, че в процеса на правоприлагане установяването на противоправност е необходимо практическо условие , за да се стигне до търсене на вина.
Вината е материално правно свойство и трябва да се различава от виновността, която е процесуалноправно понятие и означава установена връзка на едно лице, намерено за виновно, с определено престъпление.
Има две схващания за вината. Едното от тях, застъпено у нас, е психологическото схващане. Според него вината има само и изцяло психическо съдържание. Другото схващане приема, че за наличието на вина се изисква оценка за съществуването и под формата на външен укор.
Форми на вината За да има вина, не е достатъчно деецът да съзнава или поне да може да съзнава ОО и най-вече ОО последици на своето деяние и въпреки това да реши да го извърши. Нужно е още психическите преживявания на дееца да имат изрично и изчерпателно определените от НК форми. Съгласно чл. 11, ал. 1 НК те са две – умисъл и непредпазливост. Умисълът бива пряк и евентуален, а непредпазливостта – самонадеяност (съзнавана непредпазливост) и небрежност (несъзнавана непредпазливост).
