1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
д) производство по търговски спорове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| д) производство по търговски спорове.
За първи път в процесуалното ни право се въвежда с новия ГПК особено исково производство по търговски спорове. Приложно поле. Съгласно много широката формулировка, дадена в чл. 365, т. 1 ГПК, на практика всички искове с цена над 25 000 лева, които имат за предмет каквото и да е право или правноотношение, свързано с търговска сделка, подлежат на разглеждане по реда на това исково производство. Търговските сделки с цена до 25 000 лева се разглеждат от районния съд като първа инстанция по общия исков ред. Обявяват се за търговски спорове и такива правоотношения, които не са свързани с търговски сделки (провоотношения по приватизационни договори), или разкриват смесена природа (договори за обществени поръчки, концесионни). Тук са причислени и така наречените корпоративни спорове – споровете, свързани с участието в търговско дружество или друго юридическо лице – търговец. Към обхвата на производството са включени и исковете за попълване масата на несъстоятелността, включително установителните искове на кредиторите. Най-сетне, законът предвижда разглеждането на искове, свързани с картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение. Родова подсъдност Съгласно чл. 365, ал. 1 компетентен да разглежда търговски дела по реда на това производство е само окръжния съд. С предоставянето на споровете с материален интерес до 25 000 лева на районните съдилища като първа инстанция се получи уникално положение един и същ вид спорове да се разглеждат по различен съдопроизводствен ред. Искова молба Не предвижда особени изисквания с едно изключение – чл. 366, съгласно който: “Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления, за определяне на неговия размер”. За отговорът на исковата молба се предвижда по-кратък – двуседмичен срок. Не се разкриват съществени различия спрямо “основното производство” и по отношение на последиците от неподаване на отговор на исковата молба. За разлика от общия исков процес, при който с подаването на отговор от ответника (респективно при изтичане на срока за това) съдът пристъпва към изготвяне и постановяване на подгогвително определение по по-нататъшното движение на делото (чл. 140, ал. 1), в производството по търговски спорове отговорът се връчва на ищеца, като с връчването по отношение на последния възниква възможността да предяви допълнителна искова молба в нов двуседмичен срок. Докато в общия исков процес изменението на основанието на иска или петитума може да стане до първото по делото заседание, в производството по търговски спорове това може да стане само до изтичане на срока за предявяване на допълнителна искова молба. В същия срок може ищецът да предяви ИУИ, да привлече трети лица, да предяви искове срещу такива лица. За ответника също е предвидена възможност за подаване на допълнителен отговор в двуседмичен срок от получаването на препис от допълнителната искова молба заедно с приложенията. Тази възможност се превръща в императив ако на ответника се налага да предяви ИУИ, да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, да привлече трети лица, да предяви искове срещу такива лица. Подготовка на делото в закрито заседание. На фона на двойната размяна на становища на страните е предвидено произнасяне на съда по редовността и допустимостта на иска. Съдът изготвя проект на доклад по делото, който може да съобщи на страните. Предвижда се и напътстване на страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Открито заседание. При необходимост могат да се проведат толкова открити заседания, колкото са необходими за изясняване на фактическата страна на спора. Уредбата е същата като общата. Разглеждане на делото без провеждане на открито заседание. Когато в процеса на размяна на книжа са представени всички доказателства и съдът приеме, че не е необходимо изслушване на страните. До такова разглеждане на делото може да се стигне и по общо искане на страните. Би могло да се направи уговорка, че ако една от страните се изрично противопостави на този тип разглеждане на делото (в хипотезата на приложимост от страна на съда) съдът би следвало да насрочи открито заседание. Това е така, тъй като въпреки че по действащата Конституция “правото на страната да бъде изслушана от съда” не следва непременно от регламентиращите правото на защита текстове на чл. 56 и122, а и Европейската конвенция за правата на човека, по неизменност включват това право на страната като съставна част от правото на съдебна защита. Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се правилата за производството пред първо инстанция. Правилата по тази глава се прилагат и за производството пред въззивния съд. Поставя се въпросът за приложимостта на правилата за така наречените насрещни въззивни жалби във въззивното производство по търговски спорове, което наред със съответното прилагане на правилата за двойна размяна на книжа пред въззивната инстанция, би създало невъобразимо объркване на производството. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|