А. Видове решения: Уважаващи и отхвърлящи иска. Значението е свързано с правото на обжалване. При отхвърлящите иска решения могат да се обжалват от ищеца, а в други случаи само от ответника.
Делението е свързано с вида на иска, но не винаги е така. Всъщност се извършва на базата на вида на правото, установено в решението:
а) Установителни решения – констатират съществуването или несъществуването на дадено право, с което се отхвърля иска като неоснователен. Отнасят се само засилата на присъдено нещо.
б) Осъдителни решения – притезателно право. Отнасят се за силата на присъдено нещо и изпълнителната сила.
в) Конститутивни решения – преобразуващо право, установява се правната промяна. Имат сила на присъдено нещо и конститутивно – преобразуващо действие (променят материални правоотношения).
СТАБИЛИТЕТ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ: Съдебното решение преминава във времето през няколко степени на стабилизация. Ефектите на съдебното решение настъпват след втората степен на неговата стабилизация. Степените са три:
1) Настъпване с обявяване на решението. Съдът е изчерпил правораздавателната си власт.
2) Необжалваемост, т.е. влизане на решението в сила.
3) Неотменимост. Едно влязло в сила решение може да се отмени, когато и това основание отпадне, стане неприложимо, тогава решението е неотменяемо.
І. Присъствено решение. Новият ГПК държи сметка не само за поведението на ответника, но и за поведението на ищеца, а също и на факта на дезинтересираност от образуваното дело и на двете страни.Разпоредбата на чл. 235 , ал.2 и отчасти на ал. 3 важи само за постановяване на класическото присъствено решение, постановено с реалното участие на страните в производството.
Постановяване на решение Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
