1 На моята жена Пола, моята сестра Жозефина, моя брат Хуан и всички мои синове и дъщери: Хосе Силва, Ана-Мария Мартинес, Хилда Силва Гонзалес, Лаура Силва Перес, Даяна Силва Хосе Силва

109
5. Ще се появи отговор. Приемете го. Може да се появят други впечатления, но обикновено първото е най-силно и то е вярното.
В. Възможно е алергенът да не е храна или вещество. Например, от години винаги, когато
В.М. влизал в стая, в която имало рози, очите му сълзели, носът му потичал и синусите му напълно се запушвали. Накрая той отишъл на лекар. Лекарят казал: „Получавате пристъп от рози - алергия към рози". „Но докторе, - отговорил В.М., - това се случва, дори когато вляза в стая с изкуствени рози".
Лекарят замълчал малко. „На емоционална основа е", заявил той.
По-късно В.М. се записал в курса по Метода Силва. Той решил да използва алфа ниво да се върне назад във времето, за да открие дали някое събитие в живота му, свързано с рози, може да е довело до алергия. Представил си, че е до календар и поискал да знае кога е започнал проблемът с розите. Обръщал назад страниците на календара, месец след месец, година след година. Когато стигнал февруари на годината, в която бил четиригодишен, започнала да се разгръща една сцена.
На вратата се позвънило и майка му отворила. Доставчик на поръчки и връчил рози - подарък за празника, деня на любовта. Тя ги потопила в най-красивата ваза, поставила ги на пианото и отново изчезнала в кухнята. В.М. никога до тогава не бил виждал рози. Той издърпал една табуретка, качил се и започнал да докосва и мирише красивите цветове. Внезапно те паднали. Тряс!
Майка му влязла в стаята, видяла какво се е случило и започнала да крещи.
Сега, в алфа ниво, В.М. чувствал това, което почувствал и тогава. Паника.
Майка му не го обичала вече. Кой ще се грижи за него? Ще го храни? Ще го облича? Той плачел. През цялото време, докато майка му оправяла бъркотията и слагала цветята в друга ваза, сълзите му течали. Накрая тя се приближила до него, „никога не повтаряй това", потупала го по главата и го целунала. Той спрял да плаче и сцената завършила.
Отново в бета, В.М. разбрал какво се е случило. За четиригодишната му възраст, неговата майка е била опорната система на живота му. Ако тя спре да го обича, животът му е застрашен.
Цялото преживяване с „рози" е складирано в мозъчния раздел за оцеляване. Така че, винаги, щом има рози, дори след години, тревогата се надигала и мозъчните неврони в раздела за оцеляване се задействали.
Вероятно произтичащото общуване е протичало горе-долу така:
„Животът е заплашен - рози".
„Какво правехме преди?"
„Плачехме и това спаси живота ни"
„Хайде пак да го направим"
Така посланието излизало до очите, носа и всичко останало от механизма за плач. Всеки отделен „спасяващ живота" случай подсилвал „алергичните" симптоми като механизъм за оцеляване.
В.М. решил да отиде в цветарски магазин и да наблюдава процеса. Въоръжен с новото самопознание, той приближил към розите в една хладилна стъклена витрина, отворил плъзгащото се стъкло, помирисал ги и зачакал пороя от очите и носа си. Нищо подобно. По-късно В.М. разбрал защо. Като открил какво се било случило и поклатил учудено глава, той си помислил: „Колко смешно. Майка ми никога не е преставала да ме обича. Животът ми никога не е бил застрашаван.
Всеки би постъпил по този начин, ако това се случеше с неговите рози". Това ново схващане е извършило корекция в нежеланото програмиране. Вероятно невроните са разговаряли по този повод така:
„Хей, приятели, розите са били погрешно регистрирани. Те не трябва да са в раздела за оцеляване"
Край на алергията.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: