1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 21. Бюджет и фискална политика
22. Пари и парична политика Парите се дефинират като общоприето средство за плащане на стоки и услуги и за погасяване на дългове. Те изпълняват три основни функции: средство за размяна, средство за измерване на стойността и средство за съхраняване на стойността. Най-важната функция на парите е , че те са средство за размяна. По това те се различават от всички останали активи. В бартерната икономика няма пари и стоките се разменят непосредствено една за друга. За осъществяване на размяна между двама души е необходимо двустранно съвпадение на желанията. Това е труден процес, свързан с огромни разходи. Появата на парите улеснява размяната, намалява разходите по сделките и повишава ефективността на икономическата система. Втората функция на парите е свързана с измервне стойността на стоките. Парите изпълняват ролята на отчетна единица, с която се измерва стойността на стоките. В България за такава сега служи левът. В бартерната икономика съществуват огромен брой цени, защото всяка стока има цена, измерена не в пари, а чрез стотици други стоки. Това затруднява размяната. Използването на пари намалява общия брой на цените – всяка стока вече има една единствена цена, изразена в пари. И в тази си функция парите улесняват размянатаа и намаляват разходите по сделките. В третата си функция парите изпълняват ролята на средство за натрупване, т.е. на средство за запазване на покупателната сила във времето. Парите изпълняват добре тази функция само в условия на стабилни цени, но не и при инфлация. За да изпълняват добре своите функции, парите трябва да притежават определени характеристики: да са оскъдни, делими, трайни, лесноприносими, да не могат да се фалшифицират лесно и да бъдат общоприети при сделките. Могат да се разграничат следните основни видове пари: стокови, книжни и кредитни.Стоковите пари са исторически първата форма на парите. В различните времена и народи ролята на пари са изпълнявали различни стоки – кучешки зъби, морски ръковини, зърна от какао,сол, риба, тютюн, метали. Предлагане на пари Всики актив, който изпълнява трите основни функции на парите представлява пари. Точното измерване на количеството пари в икономиката е основа на ефективната парична политика. За целта ик. използват парични агрегати. Паричните агрегати представляват съвкупност от финансови активи, подредени в зависимост от тяхната ликвидност. От своя страна ликвидността е способността на един актив бързо, лесно и с най-малки загуби на стойност да се превърне в средство за размяна. Прието е паричните агрегати да бъдат отбелязани със символи в следната последователност: М0, М1, М2, М3, ... , Мn, L.Паричният агрегат М0 включва парите извън банките. Това са банкнотите и монетите в брой. Паричният агрегат М1 включва М0 и безсрочните депозити. Този паричен агрегат се нарича пари в тесен смисъл. Паричният агрегат М2 включва М1 плюс срочните депозити плюс спестовните депозити плюс депозити в чужда валута. В тази група, известна още като квази пари попадат срочните, спестовните и депозитите в чужда валута.Те имат сравнително висока ликвидност и затова М2 се приема като пари в широк смисъл на думата. Паричния агрегат М3, често наричан широки пари, включва М2 +някой спец. депозити с по-малка ликвидност. В страните с развита пазарна ик. съществуват и много по-голям набор от финансови активи, отколкото в Б-я. Поради това там съществуват и парични агрегати с по-голям № като М4,М5,М6 и т.н.Една от най-широките дефиниции за парите се отбелязва с латинското L. В този паричен агрегат се вкл. Всички краткосрочни финансови активи, това са активи с падеж до 1 гонина. Икономистите най-често използват паричните агрегати М1 и М2. Паричното предлагане представлява запас от активи, налични в даден момент.То не зависи от лихвения процент.Поради това графично се представя по следния начин: вертикална линия МS. Търсене на пари Богатството представлява съвкупност от различни финансови активи- пари, депозити, ЦК, недвижимо имущество, произведения на изкуството. Онази част от богатството , която ик. субекти притежават под формата на пари, представлява търсенето на пари. Има две причини, поради което ик. субекти искат да държат пари.На тях съответства два вида търсене на пари: Транзакционно търс. на пари и тъсене на пари като активи. Транзакционното търсене на пари произтича от функцията на парите средство за размяна. Хората се нуждаят от пари за плащане на заплати, мат-ли, енергия. Основен фактор, от който зависи размера на МтД е равнището на БВПн. Т.к. лихвения процент е алтернативна цена на парите е важно да се покаже връзката между МтД и Л%. Допускаме, че МтД не зависи от Л%. Тази връзка е показана на след. фигура- съвършенно нееластична. Вторият вид търсене на пари е търсе. на пари като активи. То произтича от функцията на парите средство за натрупване. Богатството може да се натрупва в различни форми: ДЦК, недвижима собственост и т. н .Една от формите за натрупване са парите. Основните фактори, които влияят върху търсенето на активи, в това число и на пари са : ликвидност, доходност и риск. При равни други условия ликвидноста и риска са определящти. Парите са най-ликвидния актив и в условия на стабилни цени рискът от загуба на стойността е минимален. Недостатък от държането на пари като актив е, че те или не носят доход или той е минимален в сравнение с др. активи. Това означава, че всеки ик. субект трябва да реши каква част от от богатството му трябва да бъде в пари и каква в др. активи. Липсата на доходност или ниската доходност на парите означава, че тяхното държане е свързано с алтернативни разходи. Последните са равни на жертвания Л%. Следователно ако Л% е нисък, загубата от държане на пари като А не би била голяма и хората ще предпочитат държането им поради високата им ликвидност и нисък риск и обратно.При висок Л% алтернативните р-ди от държане на пари като А ще са значително високи и затова субектите ще предпочетат др по- доходоносни А, което значи, че търсенето на пари при висок Л% ще е незначително. Следователно съществува обратна зависимост между търсеното количество пари като А и Л%. Отрицателната връзка м/у МД и Л% е обоснована за първи път от Кейнс. Той разглежда три мотива, които стимулират тъсенето на пари: транзакционнен, предпазен и спекулативен. Именно анализът на спекулативния мотив , беше изложен по-горе като отразява обратната за висимост на Л% и МД. Съществуват три основни теории за търсене на пари: • Класическа теория за търсене на пари Известна е още като количествена теория за търсене на парите. Същността и се свежда до определянето на количеството пари, необходио за осъществяване на транзакциите, при съответстващи на дадена величина на брутния номинален доход. Анализа се свежда до уравнението на размяната: M.V=P.Q • Кейнсиански подход за търсене на пари В кейнсианската теория за търсене на пари се приема, че богатството може да съществува в две форми: пари и облигации. От това следва, че ако знаем какво е търсенето на пари ще знаем и какво е търсенето на облигации. При дадено равнищте на богатството, увеличеното търсене напари ше означава намалено търсене на облигации. Освен това ако домакинствата са в равновесие по отношение на парите то те ще са ив равновесие и по отношение на пазара на ценни книжа. Кейнс формулира три основни мотива: транзакционнен, спекулативен и предпазен. Според транзакционния мотив, търсенето на пари в часта му свързана с транзакциите , е в положителна зависимост спрямо дохода. Спекулативен мотив – облигациите имат две осн характеристики:лихвата която носят и цената им. При висок Л% търсенето на облигации ще е голямо, а търсенето на количеството пари малко. Следователно, търсенено на пари със спекулативна цел е в отрицателна зависимост от лихвения процент. Предпазния мотив има две разновидности:предпазен транзакционнен и предпазен спекулативен мотиви. Първия е в положителна зависимост спрямо дохода , а втория в отрицателна спрямо Л%. Анализът на трите мотива за търсене на пари води до извода, че търсенето на пари като цяло зависи както от дохода, така и от Л%. Реалното търсене на пари се получава, като количеството пари в дадена година се раздели на индекса на цените спрямо базисна година. Именно реалното търсене на пари е функция от Л%. • Търсенето на пари в теорията на монетаризма Тази теория е известна като монетаризъм. Фридман смятя, че търсенето на пари зависи от два фактора: - постоянния доход- с увеличаването му расте и търсенето на пари и обратно - очакваната изгода от притежанието на пари в сравнение с притежаването на др активи. Във функцията на търсене на пари на монетаристите кото единствен фактор поставят постояния доход. Този резултат е аналогичен на касическия извод, че търсенето на пари е в положителна зависимост спрямо дохода и поради това монетаризма се разглежда като съвременна количествена теория на парите. Централната банка носи главната отговорност за контрола над паричното предлагане, но движещо колело на всяка финансова система са търговските банки. Процесът, в който търговските банки създават пари, се нарича експанзия на банкови депозити. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|