1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| Търговските банки са представители на т.нар. депозитни финансови учреждения. Те приемат влогове от своите клиенти и създават кредитни пари. По този начин банките посредничат между тези, които желаят да предоставят парични средства за заем срещу лихва, и тези, които желаят да получат заем, като заплатят лихва.
Всяка търговска банка извършва два вида операции: пасивни операции, по които търговската банка плаща лихва активни операции, по които търговската банка получава лихва Пасивните и активни операции се обвързват в баланса на търговската банка. Към пасивите на банката спадат безсрочните банкови депозити, срочните депозити, заемите и собственият капитал. Активите на банката включват кредитите, държавните ценни книжа и акции на големи доходоносни компании. Банките превръщат пасива в актив и това са техните резерви. Търговските банки са длъжни да държат част от вложените пари като резерв в централната банка и като своя касова наличност. Централната банка определя т.нар. норма на задължителен резерв, която показва каква част от влоговете остава като резерв и не може да се използва за активни операции. Основна функция на задължителния резерв е контрол върху паричното предлагане. Търговските банки могат да завишат резервите си над задължителната норма и тогава имат излишни резерви, които са потенциален източник на кредитна активност. Търговската банка може да прави пари и да участва в паричното предлагане, но само в рамките на определени принципи, част от които са чисто пазарни, а други произтичат от нейната обвързаност в цялостна система, начело на която стои централната банка. Интерес предтавлява резултатът от преминането на парите през цялата система, известен като депозитна експанзия. В теорията е изведен мултипликатор на депозитната експанзия, наричан още прост паричен мултипликатор. Това е число, което, умножено по промяната в резервите, дава промяната в депозитите. Паричният мултипликатор се изчислява като реципрочна стойност на задължителната норма на резерв ( , където m е паричен мултипликатор, rD задължителна норма на резерв). Той е свързан със задълженията и желаната резервна норма. Ако действителните резерви са по-малко от желаните, банката започва да търси кредити, а ако действителните са по-големи от желаните, тя раздава кредити. Чрез регулиране на размера на вземаните и отпусканите кредити банката непрекъснато се стреми да поддържа действителните си резерви на равнището на желаните. Тъй като банката цели максимално възможно да използва депозираните пари, желаните резерви винаги клонят към своята долна граница задължителни резерви. Ето защо съществува тенденция действителната резервна норма да клони към желаната, а последната към задължителната резервна норма. В реалната действителност действието на паричния мултипликатор се редуцира поради това, че част от парите, взети на заем, се държат като налични във фирмите и домакинствата. Когато парите са извън банките те намаляват действието на паричния мултипликатор. Причина за различаването на потенциален и реален паричен мултипликатор са и самите банки, които по някакви съображения могат да не превръщат излишните резерви в заеми. Този фактор влияе слабо, защото заемите носят лихва, а излишните резерви не. Съществуват и други парични мултипликатори (MMi), които отразяват по-точно реалното нарастване на парите. Те се пресмятат като отношение между съответния паричен агрегат (М1, М2 М3) към паричната база (MB): (i = 1, 2, 3). Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|