20. Фискална политика
Теоретични основания. Мултипликатор
Фискалната политика е политика на данъците и на държавните разходи. Държавата изземва данъци, което е приход за нея и разход за фирми и домакинства. Тя осъществява 2 типа разходи:
Балансирането на приходи и разходи на национално равнище се осъществява чрез държавния бюджет. Ако приходите са по-малко от разходите, налице е бюджетен дефицит. Ако приходите са по-високи от разходите, налице е бюджетен излишък.
Двата основни инструмента на фискалната политика са:
1) Правителствени покупки – G са елемент на съвкупните разходи и следователно са в състояние да увеличат или намалят същите, като с това увеличават или намаляват съвкупния доход и заетостта.
В затворена икономика ефектът от въвеждане на правителствените покупки в равновесен кейнсиански модел е: ΔY = ΔG. 1 .
MPS
Мултипликаторът е коефициент, показващ степента на изменение на дохода в резултат на въвеждане на единица допълнителни разходи.
Мултипликаторът на правителствените покупки (1/MPS) е коефициент , който показва с колко ще нарасне дохода при въвеждането на допълнителни единици разходи за правителствени покупки. При него усилващият ефект е по-голям при по-ниска пределна склонност към спестяване (MPS). G имат стимулиращо въздействие върху дохода и заетостта.
2) Данъчното облагане имат депресиращо въздействие върху дохода и заетостта. Данъците намаляват разполагаемия доход, а това води до намаление на С и S при всяко равнище на дохода.
Влиянието на данъчното облагане върху промяната в дохода се опосредства от действието на т.нар. данъчен мултипликатор (-MPC/MPS), който показва с колко ще намалее доходът при въвеждане на допълнителни единици данъчно облагане:
Сподели с приятели: |
