1 производствена безопасност (лекции)
Изтегляне 1.34 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Реферат
- Навигация на страницата:
- 4. Горене на газове
- 5. Дифузионно горене на течности Горенето на течностите винаги протича в парова фаза .
- 6.Горене на твърди вещества Механизъм на горене.
- Зона без реакция
- Зона на пиролиз
- Зона на пламъка
- Зона на продуктите на горене
| 3. Източници на запалване Най-вероятните източници на запалване в производствени условия са: • открит огън или горещи продукти на горенето; • електростатични разряди; • нагрети до висока температура повърхности на технологичното оборудване; • топлинно въздействие в резултат на механична или електрична енергия; • топлинно въздействие в резултат на химична реакция. • 4. Горене на газове Хомогенно Област на възпламеняване (КГВ – концентрационна граница на възпламеняване) Бедна смес – концентрации по-малки от ДКГВ – долна концентрационна граница на възпламеняване Богата смес – концентрации по-големи от ГКГВ – горна концентрационна граница на възпламеняване. Стехиометрична смес - количественото съотношение между горимото и окислителя съответства на стехиометричната реакция на горене. При горенето на такава смес се отделя най-голямо количество топлина, а скоростта на горене е близка до максималната. При горене на газове в свободен обем, продуктите на реакцията свободно се разширяват и налягането остава практически постоянно. Горенето в затворен обем се съпровожда с нарастване на налягането. Максималното налягане на взрива в затворен обем се определя от термодинамичните свойства на горимата смес и топлинните загуби от зоната на горене. 5. Дифузионно горене на течности Горенето на течностите винаги протича в парова фаза. Над повърхността на течността постоянно присъства паровъздушна смес, състояща се от пари на течността и въздух. Концентрацията на парите се характеризира с налягането на наситените пари, което зависи от температурата. На практика, изгарянето на образуваните пари протича почти мигновено, веднага след постъпването им в зоната на горене и смесване с въздуха. Поради тази причина, скоростта на изгаряне се определя от скоростта на изпарение като най-бавен процес. 6.Горене на твърди вещества Механизъм на горене. Горенето на кондензираните системи, към които се отнасят твърдите материали, за разлика от газовете, се характеризира с наличие на стадий на газификация на твърдата фаза. Горенето на твърдите материали във въздушна среда протича в резултат на възпламеняване на летливите вещества, които са продукт на пиролиз. Горенето на твърдите 36 вещества може да се разглежда като дифузионно квазихетерогенно, до колкото то протича не на границата на разделяне на фазите, а основно в газова фаза. Зона без реакция – това е зона на загряване (подгряване) на кондензираната фаза. При термопластичните материали тази зона се ограничава в слоя стопилка. Дебелината на зоната на подгряване зависи от съотношението между коефициента на топлопроводност и скоростта на горене. За много материали дебелината на тази зона е около 3 мм. Зона на пиролиз – реакционната зона в кондензираната фаза, в която протича разлагането на твърдия материал до газообразни продукти. Предпламенна зона в газовата фаза, в която нискомолекулните продукти на пиролиза допълнително се разлагат. Тук вече започва възпламеняването. Зона на пламъка или реакционна зона в газовата фаза. В тази зона протичат основните реакции на окисление, отделя се основната топлина и се наблюдава максималната температура на горене. Зона на продуктите на горене. Изтегляне 1.34 Mb. Сподели с приятели:
|