1 Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Какво да сторим когато нещата не вървят Свящ Александър
| ТРИНАДЕСЕТИ УРОК Всички искаме да ни се дава, всички искаме да ни се помага. Никой не може да твърди, че никога не е молил за помощ. Съвсем човешко е да се търси помощта на другия. Сам човек не се чувства в безопасност. Той има нужда от представата за "Бога отец" или "Майката", за да се чувства закрилян, да бъде част от едно голямо семейство. Ала не можем да получаваме, ако не даваме, давайки, ние усещаме онези, които искат да ни дадат това, което желаем. Като говорим за даване, нямаме предвид парите, въпреки че е нормално да се дават пари - нали това е, което хората желаят най-много. В наши дни парите са сигурност, спасяват ни от страха за глада, отървават ни и от визитата на данъчния контрольор. Парите могат и в някои случаи трябва да бъдат дадени, но "да дадеш" означава също да дадеш себе си, да служиш на другите. Ние можем и трябва да дадем пари, храна или духовно успокоение на нуждаещите се. С други думи, ако не даваме, не можем и да получим. В западния свят има погрешни идеи, що се отнася до дарението, милостинята, просията и милосърдието. Изглежда, че е срамно и упадъчно да се търси помощта на другите. Но това съвсем не е вярно. Парите са едно удобство, което ни е дадено временно, докато сме на земята, и с което можем да си купим щастието и извисяването на духа само и при условие, че си служим с тях да помагаме на другите, а не да го трупаме безполезно в банките. За нещастие живеем в търговски свят, в който стойността на човека се измерва с банковата му сметка и употребата на парите, които има. Елегантно облеченият мъж или елегантната дама искат да бъдат зачитани заради това, но те не са духовни, нито щедри. Те си дават парите не с мисълта за дарение, а егоистично, за да бъдат горди със самите себе си. За да покажат, че са богати. Но вън от този свят фалшивите стойности за богатство не значат нищо. Няма да се уморим да ви го повтаряме с мисълта, че ще достигне и проникне в подсъзнанието ви - никой никога не е успял да отнесе със себе си нито една стотинка, нито една изгоряла кибритена клечка от другата страна на Реката на Смъртта. Всичко, което можем да отнесем, е сумата от нашите познания, опита ни, добър или лош, щедър или скъпернически. Той ще бъде дестилиран тъй, че да остане само есенцията на опитите от преживяното. А човекът, който е живял на земята само за себе си, ще бъде в отвъдния свят беден духовно, дори да е бил милионер. В Ориента често може да се види домакиня да иде привечер до пътната врата и да види как монах просяк протяга скромно дървената си гаванка. Това е толкова естествено, защото всяка жена, даже и най-бедната, има парче хляб или малко супа да даде на един монах, който живее от щедрост. Това представлява истинско щастие за дома, когато просяк дойде да моли за храна на прага им. Противно на онова, което се мисли в западните страни, със скептицизъм, този религиозен човек не нито е просяк, нито мързеливец, който не иска да работи. Можете ли да си представите подобна сцена? Да си представим, че виждаме високо от небето една страна в Ориента, Индия, където е обичайно да се дава милостиня на монасите и както беше в Китай и Тибет преди идването на комунизма. Ето едно малко селце в Индия. Вечерта пада и сенките се удължават. Небето потъмнява и добива виолетови окраски, листата на банановите дървета леко шушнат от вятъра, който слиза от Хималаите. По прашния път върви бавно дрипав монах, понесъл върху себе си всичко, което притежава на земята: расото, сандалите и броеницата. На рамото му е одеялото, което му служи за легло. В ръцете си държи дълга сопа не за да се пази от хората и животните, а за да отстрани тревите и тръните по пътя. С нея мери и дълбочината на потока, преди да го пресече. Стига до една къща и търси под расото си гаванката, излъскана от употреба и от годините. Както се приближава, вратата се отваря внезапно и една жена се появява на прага, носейки в ръце добре подреден поднос. Тя свежда очи с уважение, без да гледа монаха, защото иначе би било дързост, а тя иска да каже със своето поведение, че го почита. В Ориента всеки държи купата или подноса с храна с две ръце, защото би било непочтително да се държи с една ръка само. Храната е рядкост и заслужава да бъде уважавана. И така, монахът протяга гаванката си и жената я напълва щедро, тя се обръща, без да разменят дума, без да се погледнат. Като нахрани ня- кой монах, тя плаща в известен смисъл един дълг, който всички лаици имат към Светите мъже. Жената мисли, че тя и домът й са имали честта да бъдат посетени от монаха, почели са кухнята й - и се пита дали някой друг монах не е казал няколко добри думи за нейните гозби, та е изпратил друг свой приятел до вратата й. Може би от съседните къщи жените са наблюдавали сцената със завист и съжаление, защото не са били избрани от Светия човек. Ние също трябва да дадем, за да получим! Някога един божи закон е изисквал всеки да отдава другиму една десета от своите блага. Този десятък е бил част от живота на хората. В Англия църквите са имали право да вземат една десета от това, което човек притежава. Парите са служили за поддръжка на параклисите и на бедните. Днес всичко е различно. Днес никой не плаща този десятък и никой не живее от това, за жалост. Съществено е, ако искаме да прогресираме духовно, да даваме тази една десета на другите за тяхно добро. Като помагаме на другите, правим добро и на самите нас. С една дума, можем да прогресираме само ако помагаме на ближния си. Окултните закони са валидни за недуховните и за духовните светове. Не е важно дали един човек чете и изучава духовни книги, ако самият той не е духовен. Прочетеното ще мине просто пред очите му и ще изчезне, без да е проникнало в съзнанието, и той ще се смята за "извисена www.spiralata.net 17 душа" и ще си мисли, че е прогресирал. В действителност често пъти той е егоистичен, не помага на никого, а ако бе помагал, би помогнал и на себе си. Пак повтаряме, ако даваме, можем да получим и ако помагаме някому, помагаме и на самия себе си. Не е нужно да се молите за това или онова, ако не покажете, че сте достоен, като давате на нуждаещите се. Давайте, винаги давайте, свикнете да давате, търсете какво можете да дадете, а то понякога е дума за утешение или една усмивка. Вижте какво можете да дадете и след като сте размислили и избрали, практикувайте в продължение на три месеца. След трите месеца ще откриете, че сте се обогатили духовно или парично, или и двете заедно. Учете този урок, учете и не забравяйте, че трябва "да дадете, за да получите". Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|