1 Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Какво да сторим когато нещата не вървят Свящ Александър
| ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ УРОК От незапомнени времена хората са слагали своите "скъпоценни-съкровища" на тавана, съкровищата на техните спомени. Понякога те ще си останат наполовина забравени, докато се решите да търсите съвсем друго нещо, та се покатерите по разклатената стълба и започнете да ровите в мрака, прахта и паяжините. Ето го стария манекен за шиене, който ви напомня болезнено за изминалите години и за стройната фигура на отминалата младост. Ето я кутията, пълна със стари писма, вързани с розова или синя панделка. Като се огледаме наоколо, откриваме хиляди щастливи или лоши спомени. Случва ли ви се да се качите на вашия таван? Той заслужава по едно посещение от време на време, защото там намираме много полезни неща, които съживяват спомените ни и се добавят към нашите познания. Трудностите, които е трябвало да посрещнем преди, са изметени с лекота благодарение на едно ново познание, благодарение на поуките, които сме извлекли с течение на годините. Но в този урок няма да ви посъветваме да се качите на вашия таван, а ще ви поведем с нас по старата стълба, която е толкова разклатена, че аха да се счупи, но продължава още да държи. Ще дойдете на нашия таван и ще намерите и този урок, и следващия. Там сме складирали известни познания, които може би нямат място в този урок, но са безкрайно ценни. Затова мислете за нашия таван, четете добре това, което следва, и вижте дали отговаря на вашето положение, дали ще прогоните съмненията, несигурността, които ви измъчват отдавна. Ние дълго се ровихме, за да приготвим този урок, огледахме всички ъгли, съборихме няколко теории и вдигнахме доста прах. Съсредоточихме духа си върху хората, които се съсредоточават прекалено. Възможно е и да се преуморите от работа, нали знаете? Не сме забравили и старата мъдрост "трудът е здраве", но ние твърдим, че ако правите прекалено много усилия да се съсредоточите, не напредвате - напротив, отстъпвате. Често получаваме писма, в които учениците се оплакват: "Толкова много усилия полагам! Съсредоточавам се, съсредоточавам се толкова, колкото мога, и вместо да видя това, което ми обещавате, само ме боли глава!" Ето едно малко "съкровище" от нашия таван, което ще разгледаме сега. Истина е, че се случва прекалено много да работим. Това е човешко или е една аномалия по-скоро на мозъка, при която, като се стараем прекалено, не стигаме до нищо и продължителните усилия дават отрицателен резултат. Всеки е видял зубрачи, които се трудят повече от всеки друг, но не стигат до никъде, защото мислите им потъват в несигурност и бъркотия. Щом изискваме от мозъка повече усилия от възможното, ние провокираме голям електрически товар, който в действителност унищожава процеса на мисълта. А това означава, че трябва така да се съсредоточаваме, че мозъкът да не се уморява. Правете онова, което можете да направите, не надценявайте способностите си, следвайте "средния път". Средният път е начин на живот в Ориента. Това означава, че не бива да бъдете нито много лош, нито много добър. Да държите златната среда. Ако сте много лош, полицията ще ви арестува, а ако сте много добър, ще станете педант или няма да стоите здраво на земята. Оказа се, че и най-големите същности, за да слязат в долината на сълзите, която е нашата земя, трябва да се подчинят на определени правила, да приемат някои недостатъци, за да не бъдат съвършени, защото нищо не може да бъде съвършено в този несъвършен свят. Още веднъж ви повтаряме да не прекалявате, да не правите много усилия, бъдете естествен, разумен, не надхвърляйте възможностите си. Не бива и да отстъпвате, като сервилничите пред мнението на другите. Бъдете разумен, приемете едно правило или начин на мислене в отговор на вашите способности. Можем да ви кажем например: "Този плат е червен", а вие може би ще го видите различен. За вас той може да е оранжев или виолетов, всичко зависи от условията, при които гледате плата, вашето осветление може да е различно от нашето, вашето виждане да е друго. В такъв случай не правете много усилия, не се подчинявайте сляпо на това, на което ви учим. Бъдете разумен, следвайте средния път, той е безкрайно полезен. Старайте се да следвате този път, това е пътят на толерантността, пътят на уважение към правата на другите и най-добрият начин сам да защитите своите права. В Ориента свещениците и духовните лица учат джудо и други подобни игри не защото свещениците са войнствени, а защото, като практикуват джудо и други подобни игри, те се учат да се владеят, да се контролират и най-вече да отстъпват, за да може по-добрият да победи. Да вземем за пример джудото. В ^ази дисциплина не си служим с нашата сила, а с тази на противника, за да победим. Една слаба жена, която знае джудо, може лесно да тръшне на земята мускулест мъж, който не познава тази форма на борба. Колкото мъжът е по-силен и атакува с всички сили, толкова е по-лесно да го хвърли на земята, защото пада по-тежко заради собствената си сила. Да се опитаме да използваме принципите на джудото или силата на съпротивата, за да разрешим нашите проблеми. Не се изморявайте, не се изтощавайте, мислете по въпроса, който искате да разрешите, а не гледайте да го заобиколите, както правят толкова хора. Обикновено се страхуваме да посрещнем някой тежък и сложен въпрос, заобикаляме го смътно, без да намерим решението и ключа. Колкото и да ви е неприятен този въпрос, каквато и да е вината, която изпитвате, не се колебайте, тръгнете на- право към корена на злото, открийте точно какво ви плаши и ви смущава. А после, след като сте обсъдили със самия себе си въпроса от всички страни, ЗАСПЕТЕ С НЕГО. Старата мъдрост е съвсем вярна: "Утрото е по-мъдро от вечерта". Като заспите с един въпрос, той ще бъде предаден на вашия Аз, който разбира много по-добре от вас, защото Азът е една огромна същност в сравнение с човеш- кото тяло. Ако вашият Аз или само подсъзнанието ви има възможността да разгледа въпроса и да намери решение то, то ще бъде предадено на съзнанието ви, записано в паметта ви и то така добре, че като се пробудите, ще откриете с изненада, че държите ключа на решението. Харесва ли ви нашият таван? Елате тогава да открием едно друго малко "съкровище", покрито с прах. Време е да го огледаме, да го извадим от тъмния му ъгъл и да го видим на дневна светлина. Какво има в тази кутия? Веднага ще я отворим. Много хора в днешно време мислят, че за да бъдеш чист, непременно трябва да си беден и нещастен. Съвсем погрешно вярват, че ако си "религиозен", физиономията ти ще бъде навъсена и строга. Те се страхуват да се усмихнат не защото това не им прилича, а защото подобна изява на веселост би могла, което е още по-лошо разбира се, да пропука лака на привидната им набожност. Всеки е виждал навъсени старци, които се страхуват да си разрешат и най-малкото удоволствие в живота от страх, че ще прекарат останалата част от вечността в ада заради този момент на забрава. Религията, истинската религия, предполага радост. Да не забравяме, че радостта е основната и първостепенна добродетел. Тя ни обещава вечен живот, компенсиране на всичките ни усилия, утвърждава, че смъртта не съществува, да не се безпокоим, да не се страхуваме. Всички имат един вроден страх от смъртта. Така и трябва, защото, ако мислим за радостите на отвъдния свят, ще бъдем изкушени да сложим край на дните си, за да ги познаем по-бързо. Тогава ще приличаме на децата, които бягат от училище, а това с нищо не може да ни помогне да напреднем. Религията, ако наистина човек вярва, ни обещава, че като напуснем земята, няма да видим повече нашите врагове, няма да срещаме повече хората, които ни лазят по нервите и ни огорчават. Радвайте се, вие, които вярвате, защото религията е радост, една възможност да се радвате. Уви, трябва да признаем, че е тъжно, но голяма част от хората, които изучават окултизма и метафизиката, са между най- големите грешници. Има една секта, няма да дадем тук името и, чиито членове вярват, че са единствените избрани. Че само те са |