1 Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Какво да сторим когато нещата не вървят Свящ Александър
| ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ УРОК Случвало ли ви се е да видите как умира многообичано от вас същество? Имали ли сте чувството, че слънцето се скрива зад облаците и че никога повече не ще изгрее за вас? Загубата на скъпия човек е безкрайно трагична - за вас и за онзи, който "си е отишъл", ако го оплаквате прекалено... В този урок ще разгледаме въпроси, които считаме обикновено за тъжни, мрачни и злокобни. Но ако видим нещата такива, каквито са, ще трябва да разберем, че смъртта не е тъжна, че тя не изисква траур и плачове. Да видим първо какво става, когато научим, че съществото, което обичаме, е минало на този стадий, който земляните наричат "смърт". Зает с вашите си занимания, вие не сте имали грижи. После изведнъж научавате, че този нежно обичан човек не е вече между живите. Чувствате, че сърцето ви бие силно, че сълзотворните жлези са готови да ви освободят от вътрешното напрежение. Откривате, че не виждате повече цветовете, че всичко е мрачно, сякаш лятното небе се е покрило със снежни облаци. Ето ги отново нашите стари приятели - електроните, защото, когато сме внезапно обхванати от мъка, волтажът, който идва от мозъка ни, се променя, може дори да смени посоката на тока така, че ако сме виждали "живота в розово", тъжната новина ни показва всичко в черно. В земен план това е просто една нормална физиологична функция, но в астрален ние сме потиснати от ужасната пречка, която се дължи на физическото ни тяло, като се опитваме да приемем тялото, което се издига в онова, което е наистина Големият живот, най-щастливият живот. Тъжно е, разбира се, да видим как скъп приятел заминава за някоя далечна страна, но се успокояваме, като си казваме, че можем да му пишем или телефонираме. Ала онова, което наричаме "смърт", също не изключва всякаква връзка. Може би си мислите, че "мъртвите" са недосегаеми? Колко се лъжете! Ние сме в състояние да ви разкажем, че сега има учени в цял свят, които работят, за да изработят уред, който ще ни позволи да разговаряме с онези, които ще наречем, по липса на по-добро, "безплътни духове". Това не е нито мечта, нито приказка, а информация, която започва да се разпространява от няколко години вече и според някои научни доклади можем да се надяваме, че новината скоро ще бъде публично достояние, а уредът - на разположение на всички. Преди да сме влезли в контакт с онези, които са минали отвъд и са извън нашия обсег, можем да направим всичко, за да им помогнем. Когато човек умира, физиологическите функции, тоест онези, които ръководят действието на физическото тяло, се забавят и спират. Вече видяхме в първите уроци, че човешкият живот може да продължи няколко минути, след като е бил лишен от кислород. Това означава, че мозъкът е една от първите части на тялото, които "умират". Със спирането на мозъчната дейност смъртта следва почти веднага, тя е неизбежна. След смъртта на мозъка другите органи, лишени от управлението на мозъка, спират на свой ред да действат като кола, лишена от шофьора си. Той е паркирал и е изключил двигателя, който се върти още за частица от секундата и изстива. С изстиването си ще издаде лек шум под действието на свиващия се метал. Същото е и с човешкото тяло. Един след друг органите минават на стадия, който наричаме разпадане, чуват се мърморения, скърцания, слабо потрепване на мускулите. За около три дни астралното тяло напуска окончателно физическото. Сребърната връв, закотвила астралното тяло във физическото повяхва, изсъхва, точно като пъпната връв, след като е отрязана, за да се отдели бебето от майката. За около три дни астралното тяло остава повече или по-малко в контакт с физическото, което започва вече да се разлага. Ето какво изживява вероятно човек непосредствено след смъртта си. Първоначално е в леглото си, заобиколен от роднини и приятели. Изведнъж той потрепва, чува се хъркане, последната му въздишка излиза през зъбите. Сърцето бие една секунда, забавя се, спира, бие отново и накрая спира окончателно. Тръпки минават през тялото и в самия момент на смъртта ясновидецът може да види как някаква сянка излиза от физическото тяло и плава леко, като сребърна мъглица, и застава точно над мъртвия. През трите следващи дни сребърната връв, свързваща двете тела, потъмнява, после почернява на мястото, където влиза във физическото тяло. Тогава на мястото около тази част на връвта може да се види нещо като черен прах. Най-накрая се откъсва и астралната форма е свободна да се роди в аст- ралния си живот. Но преди всичко тя трябва да огледа тялото, в което е живяла. Обикновено астралната форма придружава катафалката до гробището и присъства на погребението. Тя няма да изпита мъка, няма да бъде развълнувана, защото астралното при човек, който е неподготвен и не знае това, на което ни учи този урок, е, разбира се, в шоково състояние. И така, астралното тяло следва ковчега, почти както хвърчилото следва момченцето, което държи връвчицата. Скоро обаче връвчицата се скъсва, сребърната връв, която вече не е сребърна, пада и астралното тяло най-после може свободно да се изкачи, да се издигне и да се подготви за втората си смърт. Тази втора смърт е безболезнена, съвсем безболезнена. www.spiralata.net 32 Пред втората смърт човекът трябва да иде в Паметната зала и да види всичко, което му се е случило през целия му живот. Човек сам на себе си е съдник - и няма по-строг съдник от него. Когато се видите освободен от всички малки дребнави суетности, всички грешни стойности, които са ни така скъпи на Земята, виждате, че въпреки парите, които оставяме след себе си, въпреки титлите и високото положение, човек не е чак толкова велик. Много, много по-често най-скромният, най-бедният получава по- благоприятна присъда. След като сте се видели в Паметната зала, вие преминавате в оная част на "другия свят", която най-добре ви подхожда. Няма да идете в ада, вярвайте ни, че адът е на земята, това е нашето училище. Несъмнено вие знаете, че в Ориента големите учители, големите мистици, скриват истинското си име, защото имената имат много голяма сила. Ако някой успее да възпроизведе точните вибрации на това име, съответното лице ще бъде силно привлечено и принудено да погледне към Земята. В някои области на Ориента и дори на Запад Бог е наречен "Онзи, чието име не бива да се споменава", защото, ако всеки започнеше да вика Бог, Творецът на този свят щеше да се чуди откъде да започне! Мнозина от големите учители приемат псевдоним, чието звучене е съвсем различно от истинското им име. Защото имената, не бива да забравяме, се състоят от вибрации, от съзвучия и ако ви викат с вашето лично хармонично съчетание на вибрациите, това ще ви разсее от работата, с която сте зает в момента. Ако оплаквате прекалено онези, които са минали в отвъдния свят, вие им причинявате страдания, защото те се чувстват силом привлечени към Земята. Те са като човек, който пада във водата облечен и чувства как тежестта на дрехите и обувките му го влече към дъното. Да разгледаме още веднъж въпроса за вибрациите, защото те са квинтесенцията на живота на земята, пък и на който и да било друг свят. Ние всички познаваме примера за силата на вибрациите. Когато войниците вървят в крак, те трябва да сменят ритъма на стъпката, когато минават по мост. Мостът може да понесе и най-тежките моторизирани редици, танкова композиция и дори влакове. Но ако един отряд мине в ритмова стъпка, това ще отприщи серия от вибрации, мостът ще потрепери и може би ще се срути. Подобен е примерът с цигуларя. Ако той свири една и съща нота в продължение на няколко секунди, може да предизвика в кристална чаша вибрации, от които тя ще експлодира. Да разгледаме сега думата Ом. Ако можем да произнесем думите "Ом Мани Падми Юм" по определен начин и да ги повтаряме няколко минути, можем да отприщим вибрация с фантастична сила. Затова си спомнете, че в имената се крие голяма мощ и не бива да зовем безразборно онези, които са минали отвъд. Имената им не бива да бъдат произнасяни с болка. С какво право ще ги караме отново да страдат? И без това те са страдали достатъчно! Можем да се питаме защо идваме на земята, щом ще умрем, но причината е проста. Смъртта ни извисява, страданието ни извисява, при условие че не е много тежко. Добре е да си припомним, че в повечето случаи (защото има и изключения, разбира се) нито едно същество не е понесло по-голямо страдание от онова, което е нужно за неговото духовно извисяване. Ще разберете по- добре, като си помислите за някоя жена, която припада от болка. Припадъкът е предпазната клапа, която я облекчава от прекаления товар на мъката й. Често се случва при голяма скръб да се затруднят и усещанията. Това е добре за онзи, който е останал, и за оногова, който си е отишъл. Притъпяването на усещанията обаче позволява да осъзнаете трагичната загуба и да се извисите, а не да се измъчвате от мъката. Човекът, минал отвъд, е закрилян от усещанията на останалия тук, без което оплакванията, плачът биха причинили непоносими страдания на отлитащата душа. С времето може би ще успеем да разговаряме с онези, които са ни напуснали, така, както сега телефонираме до далечни страни. Като изучаваме внимателно този урок с доверие в самите нас и с вяра в големите Сили в този живот и в другия, бихме могли да влезем в контакт с онези, които са ни напуснали. Възможна е връзка чрез телепатия, чрез ясновидство или чрез онова, което наричаме "автоматично писане". В подобен случай обаче трябва да внимаваме с въображението си - необходимо е да го контролираме, за да може думите, написани подсъзнателно, да не излизат от нашето подсъзнание, нито от самото съзнание, а направо от човека, който е минал отвъд и който ни вижда, въпреки че в момента е невидим за нас. Радвайте се, вярвайте, защото с вяра можете да направите чудеса. Не е ли казано, че вярата може и планини да повдигне? И е точно така! Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|