1 Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Какво да сторим когато нещата не вървят Свящ Александър
| ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ УРОК Твърде жалко е, че някои думи са така деформирани, че звучат негативно. Във всеки език има описателни термини, с времето напълно променили смисъла си. Да вземем за пример думата "метреса". Навремето този термин се е отнасял за жената, която ръководи домакинството, прислугата и е внушавала уважение, означавало е жената на стопанина, т.е. стопанка. Сега тази дума се отнася за съвсем друг тип жена. Нямаме намерение да говорим нито за старите метреси, нито за техните стопани, но този пример е добър, защото в настоящия урок ще говорим за една дума, чийто смисъл се е променил с годините. Става дума за въображението. Този термин е изпаднал необичайно в немилост. Някога човекът с въображение означаваше личност с висока чувствителност, творец, който съчинява стихове или пише музика. Така че беше много добре да си надарен с въображение. Днес тази дума е свързана по-скоро с объркана и потисната жена в нервна депресия, на която й се "привиждат разни работи". Хората предпочитат да отстраняват явленията, вместо да ги изучават! Вместо да вдигат рамене- "Само си въобразяваш, не бъди глупав!" Въображението днес е дума, която не се ползва с добро име, обаче контролираното въображение е ключът, способен да отвори духа и да се разберат сума неща, забулени в мистерия. Добре е да си припомним от време на време, че в борбата между въображението и волята винаги въображението побеждава. Хората се хвалят с волята си, с голямата си смелост, с това, че от нищо не се плашат. Дотягат на събеседника си и повтаряйки, че волята им позволява да направят всичко, което поискат. В действителност волята им е безсилна, ако въображението им не я поддържа. Тези хора са се убедили, благодарение на въображението си, че волята им е крайно необходима. Повтаряме още веднъж, и всеки компетентен човек ще се съгласи с нас, че волята е нищо без въображението. Няма по-голяма сила от него. Ще продължите ли да твърдите въпреки всичко, че силата на волята ще ви позволи да направите нещо, което въображението ви отказва? Да вземем един хипотетичен пример, защото е на мода! Улицата е празна. Няма коли, няма хора, платното е празно. Да начертаем линия, широка един метър, от единия тротоар до другия. Без да се интересувате от колите, нито от любопитните, слизате от тротоара и пресичате улицата между двете начертани линии, не се колебаете нито за секунда, нито сърцето ви бие ускорено. Можете да прекосите улицата без страх, защото знаете, че земята няма да се отвори под вас, знаете, че няма да ви прегази кола, че нищо не рискувате и ако случайно се спънете, не ще паднете по-ниско от земята. Да сменим сега декора. Улицата е същата, ние я прекосяваме и се качваме на двадесетия етаж в отсрещната сграда на покрива тераса. Оттам виждаме, че на отсрещната страна на улицата има точно такава тераса, на каквато се намираме. Ако се наведем през парапета, ще видим разчертаните линии на уличното платно. Добре. Сега ще се снабдим с една дъска, широка един метър - със същата ширина, която начертахме на земята. Прехвърляме дъската до отсрещната сграда на двадесет етажа над тротоара. Закрепваме я колкото се може по-добре и проверяваме дали няма някаква грапавина, която да ни спъне. Значи, имаме път със същата ширина като тази на земята. Можете ли да вървите по тази дъска, която е здраво закрепена на 60-70 метра над земята, и да пресечете безпрепятствено разстоянието от единия покрив до другия? Ако въображението ви казва, че можете, тогава ще вървите спокойно по дъската и ще стигнете без трудности отсреща. Но ако въображението ви не е така любезно, сърцето ви ще бие лудо само при мисълта за подобен подвиг, стомахът ви ще се свие, ще станете бял като платно от страх. Но защо? След като вече сте пресекли улицата, защо да не я пресечете по здраво закрепената дъска? Отговорът е ясен: въображението си прави каквото си иска, крещи ви, че има опасност, че ако загубите равновесие, че ако се подхлъзнете,.ще паднете и ще се убиете. Другите ще се опитват.да ви успокоят - излишно, защото вашето въображение е по-силно от волята ви. Ако обаче владеете силата на волята си, нервите ще откажат, ще започнете да треперите, ще пребледнеете и дишането ви съвсем ще се обърка. Ние притежаваме известни механизми, които ни предпазват от опасността, автоматични системи за самосъхранение, които ни възпират от глупави рискове. Въображението прави невъзможно преминаването по дъската и никой не ще ви убеди, че нищо не рискувате, че можете да го сторите. До момента, в който не се "видите" прав върху дъската, вървейки мирно и без страх към другия покрив, няма да успеете. Ако викате на помощ волята, ако се мъчите да направите нещо, което въображението не одобрява, рискувате нервна депресия, защото, пак ви повтаряме - че в случай на борба между въображението и волята винаги първият печели. Ако се стремите да направите нещо, след като всички тревожни звънци отекват във вас, нито нервите ви ще издържат, нито здравето ви. Някои хора се ужасяват да минат нощно време край гробище. Ако все пак са принудени да го сторят, чувстват, че "косите им се изправят". Ръцете им са влажни, възприятията им са изострени, всяко впечатление е преувеличено и са способни да направят един невероятен за възможностите им скок, ако им се стори, че виждат призрак. Хората, които не обичат работата си, често трябва да се насилват, което задейства един механизъм на измъкване. Някои от тези явления дават странни резултати, но пък всяко зло за добро, защото това са предупреждения, за които ако не се държи сметка, нервната депресия или направо лудостта не са далеч. Ще ви разкажем една истинска история. Познаваме лично фактите, познаваме човека и знаем какви са резултатите в този случай. Човекът беше счетоводител и работеше по цял ден прав, работата му го изискваше. Беше отличен счетоводител и имаше усет към цифрите, но си имаше и фобия, живееше със страха, че един ден ще стори някоя грешка и може би ще бъде обвинен, че е фалшифицирал нарочно документите, за да краде своя работодател. В действителност беше свръхчестен човек, един от ония, все по-редки лица, които кутия кибрит няма да вземат от хотела, забравен вестник от пейката не ще отнесат. И въпреки това се страхуваше, че шефът му ще се усъмни в честността му. Работата беше станала за него източник на постоянно безпокойство. Ставаше все по-нервен, все по-загрижен. Опита се да обясни на жена си, че професията му тежи и че иска да я смени, но тя отказа да го слуша. Така той запази службата си. Но с времето стана жертва на въображението си. Първо заболява от язва на стомаха. Благодарение на добрите грижи и на строгия режим оздравя и започна отново работа, винаги прав на работното си място. Един ден си каза, че не може да издържа повече прав и че ще трябва да напусне работата си. След няколко седмици се отвори рана в крака му. Няколко дни ходи куцайки на работа, раната му се влоши и трябваше да остане на легло. Далеч от службата си, на спокойствие вкъщи той оздравя бързо и се върна на работа. Подсъзнанието му го безпокоеше непрекъснато, като се опитваше да го накара да разсъди по следния начин: "Отървах се от тази ужасна служба с болките в краката, но ме излекуваха много бързо, трябва да намерим нещо по-сериозно". Няколко месеца по-късно нова рана се появи в глезена. Не можеше да движи крака си и трябваше да го оперират. След седмици продължително лечение се върна в канцеларията. Омразата към работата му го минираше. Скоро друга рана се появи между глезена и коляното му и то толкова сериозно, че трябваше да го отрежат. Тогава, за голяма радост на този човек, работодателят му отказа да го вземе пак на работа, защото нямаше нужда от сакати и вечно болни хора. В болницата лекарите вече бяха разгледали и разбрали този случай. Постараха се да намерят на човека работа, към която бе проявил голям интерес - нямаше да работи с цифри. Работата се хареса на нашия приятел и той се справи прекрасно. Вече не се |