1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражд. По. Форми на незаконосъобразно развитие

59. Бързо производство

1.1. Общи бележки

1) Както и самото му наименование показва, БП цели бързина. БП дава окончателна искова защита, каквато дава общият исков процес, т. е. то завършва с решение, което има сила на пресъдено нещо. Единствените изключения са:

а. уре­дената от чл. 126ж – 126и защита на владението на недвижим имот;

б. решенията относно упражняване на родителски права, които не са проява на правосъдие, а на спорна съдебна админис­трация на семейните отношения, макар че чл. 126а, ал. 1, б. „е" говори за „искове за упражняване на родителски права".

2) Втората обща характеристика на БП е, че за разлика от другите особени искови производства, чието прилагане е предписано от ГПК, БП се прилага само ако ищецът поиска спорът да се разгледа по реда на БП. Ако такова искане не е направено, спорът, макар и да спада към изброените в б. „а" - „л" на ал. 1 и ал. З на чл. 12ба, ще бъде разгледан по реда на общия исков процес. До прилагане на общия исков ред по те­зи спорове ще се стигне и по преценка на съда, ако той намери по повод искане на ответника, че делото е фактически или правно сложно или събирането и проверката на допустимите по закона доказателства ще изисква продължително време, така че целената с БП бързина на произ­водството е неосъществима. Определението на съда, с което се разпо­режда да се премине от БП към общия исков процес, подлежи на обжал­ван (чл. 126д). Обжалването ще бъде пред въззивния съд и за него ще важи обжалването с частна жалба. Понеже това определение не прегражда изобщо исковата защита, а само прилагането на БП, определени­ето на въззивния съд не ще подлежи на обжалване пред ВКС (арг. чл. 218а, б. „в"). По изключение, чл. 126б-126в ще са винаги приложими по искания за отвод на арбитри - чл. 16, ал. 1 ЗМТА.

3) БП се прилага както по дела, подсъдни на районните съдилища, така и по дела, подсъдни на окръжните съдилища, например по дела за плащане на цената по договор за стоков кредит, когато цената на иска е над 10 000 лева. Понеже БП е исково, то е звено от триинстанционния исков процес, така че постановеното по него решение ще подлежи не са­мо на въззивно, но и на касационно обжалване, освен ако спада към необжалваемите пред ВКС решения (б. „а" на чл. 218а).

4) БП е приложимо само относно изчерпателно изброените в чл. 126а, ал. 1 и ал. З дела:

а. по искове, произтичащи от договор за заем, включително заем за послужване, както и по искове, произтичащи от договор за стоков кредит - когато б. „а" на чл. 126а, ал. 1 говори за договор за стоков кредит, той има предвид продажба на стоки на кредит, по която купувачът не е платил цената. Следователно чл. 126а важи за иска на продавача срещу купувача, а не и за искове на купувача сре­щу продавача.

б. по искове, произтичащи от договор за наем на недвижими имоти или движими вещи, както и по искове за освобождаването или предаването на отдадени под наем и аренда имущества – става дума само за конкретно посочените искове, а не за всички свързани с наем или аренда.

в. по искове, произтичащи от договор за влог;

г.по искове, произтичащи от договори за изработка и за извършване на определена работа с цена до 1000 лв;

д. по искове за издръжка и за нейното увеличаване;

е. по искове за упражняване на родителски права при разногласия между родителите;

ж. по владелчески искове и по искове за определяне на граници;

з. по искове по чл. 252 (положителен установителен иск), 254 и 255 (отрицателни установителни искове);

и. по искове по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация – става дума за уди­вително недоразумение. Във всички хипотези на чл. 19, ал. 1-2 ЗГР съдът по молба на заинтересувано лице допуща съответни промени на неговото име. Не може да има съм­нение, че във всички тези случаи сме пред типични охранителни производства. При тях няма спор за гражданско право и затова няма и ответник. Вместо обаче да препрати за тяхната уредба към чл. 424-435 ГПК, законът препраща към бързото производство, т. е. към особено исково производство, макар че при тях поради липсата на ответник едно от най-важните правила на това производст­во, а именно чл. 126 е неприложимо.

к.  по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда;

л. за парични вземания по трудови правоотношения.

ал. 3 – По реда на тази глава се разглеждат и делата по чл. 87, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания. Става дума за оспорване на актове за установяване на държавни вземания.

5) Недопустимо е БП, когато някои от исковете по ал. 1 на чл. 126а, освен тези по б. „к" се съединят обективно. Що се отнася до хипотезата на изменяване на иска при условията на чл. 116, БП става недопустимо, ако чрез изменението на иска се въвежда иск, невключен в изчерпателното изброяване на исковете, съдържащо се в ал. 1 на чл. 126а. Това не е пречка за обективно съединяване на иск за мораторни лихви с иск за връ­щане на главницата.

1.2. Особените правила за бързото производство са малко на брой.

1) Най-важното отклонение от общия исков процес е заместването на първото по делото заседание с писмен отговор от страна на ответника. Според чл. 126б в деня на исковата молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията към нея на ответника, който трябва да из­прати на съда своя писмен отговор, като посочи в него своите доказа­телства и представи писмените доказателства в 7-дневен срок от полу­чаване на преписа от исковата молба.

2) В петдневен срок след изтичане на срока за отговор от ответника съдът в закрито заседание се произна­ся с определение по допускането на посочените и представените дока­зателства и насрочва делото за след 15 дни. При призоваване за засе­данието не са прилага чл. 41, ал. 5, изискващ страната да бъде призована най-късно 7 дни преди заседанието, както и чл. 157, ал. 1, предпис­ващ, че заключението на вещото лице трябва да бъде представено по­не пет дни преди заседанието. Предвидените в чл. 126в срокове се спазват и при отлагане на делото, както и от въззивната инстанция (чл. 126в, ал. 2).

3) Съдът обявява решението заедно с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. От своя страна въззивният съд, пред който е обжалвано решение, поста­новено по реда на БП, е длъжен да разгледа делото и да постанови по не­го решение в месечен срок от образуване на въззивното производство.

4) Тази оскъдна уредба оставя открити някои важни въпроси.

а. Ще бъдат ли решенията на първоинстанционния и на въззивния съд опорочени и на това основание атакуеми и отменени, ако тези съдилища не спазят установените за тях срокове от чл. 126в, 126г и чл. 205, ал. 2? Струва ми се, че на този въпрос трябва да се отговори отрицателно.

б. Ще може ли ответникът, като понесе от­говорността по чл. 65, да посочи пред първата и пред въззивната инс­танция фактите и доказателствата, които е пропуснал да посочи и представи в срока по чл. 126б. Да, като се има предвид, че при уредбата на въззивното производство законодателят е държал сметка за БП (арг. чл. 205, ал. 2) и въпреки това е дал възможност на обжалващия да представи пред въззивната инстанция и такива нови факти и доказател­ства, които по своя вина е пропуснал да представи пред първата инстанция.

3. Защита на нарушено владение. Защита по административен ред е уредена от чл. 126ж-126и. Тя се характеризира със след­ните особености, като основната идея е бързината:

3.1. Засегнатото лице следва да подаде молба за възстановяване на владението до районния съд, в чийто район се намира недвижи­мият имот. В нея той трябва да посочи, че иска защитата да бъде да­дена по административен ред, за да изключи прилагането на чл. 126а, ал. 1, б. „ж". Молбата трябва да бъде писмена. В нея трябва да бъде по­сочен недвижимият имот и описан начинът на нарушението, както и кой е нарушителят, когато той е известен на молителя. Молбата трябва да бъде подадена в месечен срок от нарушението, а когато нарушителят е ползвател на имота, допуснат в него от молителя, този срок тече от деня на получаване на поканата, отправена от молителя до ползвателя. За да постигне сигурно доказване на поканата, желателно е молителят да използва нотариална покана. Срокът е преклузивен.

3.2. Най-късно в седемдневен срок от получаване на молбата районният съд проверява изложените в нея факти, като взема предвид и обяс­ненията на извършителя, когато той е известен. Тази уредба сочи, че из­вършителят (ако е известен) трябва да бъде изслушан.

3.3. Ако се увери в истинността на твърденията на молителя, районният съд издава заповед за възстановяване на владението. Заповедта се изпълнява не от съдия-изпълнителя чрез въвод във владение, а от органите на полицията или от кмета. Изпълнението трябва да бъде незабав­но и се извършва въз основа на заповедта, без да се издава изпълните­лен лист. Молителят представя препис от заповедта на полицията или на кмета. Със заповедта районният съд може да наложи на нарушителя на владението глоба в размер от 100 до 500 лева.

3.4. Както заповедта, така и отказът тя да бъде издадена подлежат на обжалване в 3-дневен срок от произнасянето на районния съд пред председателя на съответния окръжен съд. Заповедта или отказът да бъ­де тя издадена не се връчват на молителя. Той трябва да следи за тях. Иначе защитата би се забавила. Председателят на окръжния съд се произнася по жалбата при същите данни, с които е разполагал районни­ят съд и които се удостоверяват при нужда от преписката, изпратена на председателя на окръжния съд. Той се произнася в тридневен срок от постъпване на жалбата, подадена или от молителя при отказ, или от претендирания нарушител, когато молбата за възстановяване на владението е била уважена. Определението на председателя на окръжния съд не подлежи на обжалване (чл. 126ж). Не подлежат на отмяна по чл. 231 заповедите, постановени в производство за защита на владението по реда на чл. 126ж - 126и и определенията, с които те са оставени в сила.

3.5. Последната особеност на разглежданата защита е, че съдебни так­си за нея не се плащат при подаване на молбата за възстановяване на на­рушеното владение, а се определят в размер от 10 до 200 лева и се възлагат на тази страна, против която е постановено решението (чл. 126и).

3.6. Разгледаната уредба сочи, че ЗАР има не исков, а администрати­вен характер. Такъв характер има не само изпълнението на заповедта на районния съд, но и произнасянето на районния и окръжния съд по мол­бата за ЗАР Това произнасяне не може да претендира за сила на пресъдено нещо. Ето защо, то не прегражда възможността да бъдат използ­вани други способи за защита на владението, когато срокът за ЗАР е бил пропуснат (чл. 126ж, ал. 3) или молбата е била отхвърлена като неосно­вателна.