Отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 231. Отмяна по молба от трето лице (чл. 233, ал. 2)

58. Отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 231. Отмяна по молба от трето лице (чл. 233, ал. 2)

2. Отмяна по чл. 231. Основания:

2.1. Същината на отмяната се съдържа в чл. 231, ал. 1, б. “а”: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази разпоредба са инкорпорирани две основания за отмяна.

1) Откриване на нови обстоятелства по делото от значение за решаването му, които не са могли да бъдат известни на страната.

а. Става дума за правно или доказателственорелевантни за делото факти. Тези факти сами по себе си не трябва да изграждат друго основание на иска, т.е. те трябва да са от значение по делото и свързани с основанието на предявения иск (напр. при делба на наследство, намерено по-късно завещателно разпореждане).

б. Тези правни или доказателственорелевантни факти, трябва да са съществували при разглеждането на делото, да са били релевантни до настъпването на силата на пресъдено нещо. Ако не са съществували, т.е. на настъпили по-късно за тях силата на пресъдено нещо не се отнася и те следва да се релевират с нов иск. Крайният момент за представянето на нови доказателства е приключването на устните прения, които са последни по делото. Ако ВКС не е се е произнесъл по същество, понеже е потвърдил решението на въззивната инстанция, последните устни състезания ще са пред въззивния съд.

в. Фактите трябва да са новооткрити т.е. те не трябва да са били на разположение на страната. Ако страната е могла с дължимата грижа да намери фактите, дори и небрежност да е проявила отмяната е недопустима.

г. Фактите следва да са от значение за делото, т.е ако биха били взети предвид биха довели до промяна на решението, в противен случай е процесуално недопустимо да се използва отмяната.

д. За да има ефект новото обстоятелство трябва да бъде доказано. Тъй като става дума за извънинстанционен способ доказването е ограничено само до документи. Този извод се извежда и от второто основание, включено в чл. 231, ал. 1, б. “а”.

2) Откриване на нови писмени доказателства, които не са били известни на страната и са от значение за делото. Писмените доказателства трябва да са официални документи или частни документи, изходящи от противната страна. Нови доказателства означава:

а. Новооткрити доказателства, т.е. доказателства, които са съществували по време на разглеждането на делото, но по обективни не са били достояние на страните. Дори да са знаели за тях, те не са могли да ги ползват в процеса.

б. Новите доказателства следва да се отнасят до факт, който вече е бил обсъждан.

в. Новите доказателства, за разлика от първата алтернатива, могат да бъдат и новосъздадени (напр. разписка за плащане, протокол за констатиране на доказателства), тъй като доказателствата имат помощно значение по отношение на фактите. Фактът трябва да е съществувал да края на устните състезания, но доказателствата могат да се създадат и след приключване на устните състезания.

2.2. Основание по чл. 231, ал. 1, б. “б”: когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото. Тук хипотезите са 2: 1) неистинност и 2) престъпно действие. Общото във всички варианти на тези хипотези е, че основанието за неправилност е извършено престъпление.

1) Не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление обуславящо отмяната, нито дори, че е започнало наказателно преследване за него. Престъплението трябва да е установено по надлежния ред, т.е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4.

2) Дори и да е установено по надлежния начин, извършеното престъпление не би било основание за отмяна ако то не е обусловило съдържанието на решението в атакуваната му част. Решението трябва да бъда основано на неистинските показания или заключения или повлияно от престъпното действие.

2.3. Основание по чл. 231, ал. 1, б. “в”: когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Тук отново са съчетани две самостоятелни основания:

1) Подправка на документ – основание, сходно с основанието “престъпно деяние” по б. “б”. Подправката, която се има предвид в този случай обхваща, както материална така и интелектуална подправка на документа. Тук отново трябва да има влязло в сила съдебно решение, което да потвърждава, че подправка е извършена.

2) Решението е обусловено от задължителна сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на съдебно решение. Отмяната на тези актове с обратна сила дава основание и за отмяната на обусловеното от тях неправилно решение.

а. Административният акт, който е отменен трябва да е индивидуален, а не нормативен, защото в противен случай ще се създаде ново правно положение, което обуславя нов иск, а не отмяна.

б. Когато бъде отменен официален документ, на който решението е основано и бъде заменен с нов официален документ ще сме изправени пред новоиздадено писмено доказателство – отмяна по б. “а”.

2.4. Основание по чл. 231, ал. 1, б. “в”: когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушение на чл. 224, законът предвижда отмяна на това от тях, което е неправилно.

1) Противоречието трябва да съществува между решения, изхождащи от еднакво компетентни правораздавателни органи.

2) Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви или между решение и мотиви.

3) За да имам противоречи е нужно да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. Достатъчно е обаче предметът на едното дело да се включва в другото или пък част от страните по едното дело да са участвали в друго по същия предмет.

4) Това основание се прилага и когато отводът за сила на пресъдено нещо е бил пропуснат или неправилно отхвърлен.

2.5. Основание по чл. 231, ал. 1, б. “д”: когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тук става дума за две отменителни решения на ВКС по едно и също дело, с които делото е върнато, но са дадени противоречиви указания по тълкуването и прилагането на закона. За да няма 3ти указания, ако се получат вторите указания могат да се атакуват и двете решения с указанията и чак тогава делото ще се върне във въззивната инстанция, защото тя трябва да се съобрази с решението на ВКС.

2.6. Основание по чл. 231, ал. 1, б. “е”: когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В този текст отново са съчетани няколко основания като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие във воденето на делото лично или чрез надлежен представител. Така се установява презумпцията, че в този случай делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти и обстоятелства и поради това решението е неправилно.

1) Първата хипотеза е, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушение на съдопроизводствени правила. Такива са случаите, когато страната не е била призована по делото, не са призовани наследниците и т.н.

2) Втората хипотеза е, когато страната не е била надлежно представлявана. Такива са случаите, когато страната е била недееспособна, а в делото не е взел участие нейният законен представител или попечител; била представлявана от представител без представителна власт или представителят е излязъл извън границите на представителната власт и др.

3) Третата хипотеза е, когато страната не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована нито лично, нито чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. Причина за неявяването трябва да е свързано с внезапна и непреодолима причина или с причина, чието преодоляване представлява значителен риск за страната, напр. природно бедствие, внезапна болест.

2.7. Основание по чл. 231, ал. 1, б. “ж”: когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал. 5, макар да е имала установено местожителство. Това е хипотезата, когато страната е била призована чрез обнародване, а тя е имала установено местожителство.

2.8. Основание по чл. 231, ал. 1, б. “з”: когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Става дума за хипотеза, когато с решение на съда, не е взета предвид или приложена Европейската конвенция.

3. Право на отмяна – това процесуално право съществува и трябва да бъде упражнено в определен от закона преклузивен срок. Легитимирани да искат отмяна са лицата, конституирани в производството като страни. Те трябва да имат интерес, т.е. чрез отмяната те трябва да търсят промяна в съдебно решение, неизгодно за тях.

3.1. Преклузивният срок е уреден общо в чл. 232 за всички основания по чл. 231. Характерно за определянето на срока е, че всъщност става дума за два срока с различен начален момент, като единият тече в рамките на другия. Срокът е 3 месеца от узнаването на обстоятелството, но не може да е по-дълъг от 1 година от момента на възникване на основанието. Ако основанието се е узнало на 11 месец от възникването му преклузивният срок ще изтече 12 месеца след възникването ме, т.е. 1 месец след узнаването. Ако обстоятелство е узнато 3 месеца след възникването му срокът ще изтече 3 месеца след узнаването.

1) По буква “ж” обаче узнаването за решението ще бъде доста по-късно от предвидените срокове. В този случай обстоятелството, което е основание за отмяната възниква със самия факт на нередовното призоваване. Ако приложим едногодишния срок той ще е изтекъл (почти) винаги преди произнасяне на решението. В този случай срокът започва да тече от постановяването на решението. Същото се отнася и за основанията по буква “д” и “е”.

2) При влязла в сила присъда за лъжесвидетелстване срокът е 1 година от влизането й в сила (ако страната не е узнала за присъдата в срок значи няма интерес).

  3) По буква “а” обаче има различно тълкуване на срока. Например при завещанието документа материализира новия факт. Поставя се въпроса ако завещанието се открие 5-6 години по-късно може ли да се търси отмяна. Отговорът е да, защото възникването на обстоятелството ще е откриването на завещанието, това ще е и моментът на узнаването. Друго тълкуване на тази хипотеза няма смисъл, тъй като откриването не може да се тълкува в риск на страната.

3.2. Правото на отмяна се упражнява в рамките на срока чрез писмена молба, като за съдържанието й има препращане към изискванията към жалбата. Тази молба за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд като няма значение че решението е на друг съд. Това е така, защото при влизане в сила на съдебния акт той се архивира и се съхранява при първоинстанционния съд. Отново съдът има съответните правомощия по допустимостта на молбата – молбата е допустима, когато легитимирана страна твърди обстоятелствата по чл. 231.

1) ВКС също първо проверява допустимостта на молбата и само ако приеме, че е допустима започва да проверява основателността. ВКС не може да излезе извън посоченото основание, но може да формулира правилно това, което е посочено.

2) Производството има чисто контролно-отменителен характер. Ефектът от молбата е или отхвърляне на молбата като неоснователна или отмяна на решението. Отмяната налага ново разглеждане на делото. Ако е отменено решение на въззивната инстанция, поради порок настъпил пред първата, делото се връща на първата инстанция, т.е. от порока зависи, кой съд ще се произнася по същество.

3) ВКС разглежда делото в открито заседание по правило в 3членен състав, освен ако не се търси отмяна на решение на ВКС – тогава компетентен е 5членен състав. Това е вторият случай на използване на 5членен състав.

4) Ако отмяната се търси само на едно основание, няма пречка да се търси отмяна и на друго основание ако се спази срока. Възможно е да се кумулират и няколко основания, като съдът следва да се произнесе по всяко едно.

5) Възможно е ако решението е било осъдително то да подлежи на принудително изпълнение. В този случай молбата за отмяна не спира изпълнението – чл. 236. Възможно е да е приключило принудителното изпълнение и решението да бъде отменено, в този случай на лицето, което е търсило отмяната може да се издаде обратен изпълнителен лист.

4. Отмяна по 233, ал. 2: Отмяна на решението в срока по чл. 232 може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото (чл. 172. ал. 2).

3.1. Това е особена хипотеза, в която става дума за:

1) Атакуване на влязло в сила съдебно решение от лице, което не е конституирано като страна.

2) Това лице е имало право да участва като страна и не по свое решение не е участвало.

3) Участието трябва да е било като необходим другар.

3.2. Ако тези предпоставки са на лице, въпросното лице може да търси отмяна. Ако не поиска отмяна то ще се е лишило от правото си на защита, защото не е изразило въобще позицията си по делото. Съдебните решения проявяват своята сила спрямо лицата, които са могли да бъдат конституирани като необходими другари, но не са били. Няма значение какво е било необходимото другарство. Лицето цели производството да започне от начало, за да може с лични действия да влияе на постановяването на решение или ако става дума за задължително другарство лицето може да цели отмяна на решението и въобще да няма процес (задължителните другари имат съвместна процесуална легитимация). Във всички случаи съдът ще прецени дали е на лице необходимо другарство (хипотезата на чл. 233, ал. 2) като тук не трябва да се търсят основанията по чл. 231. Сроковете за молбата са по чл. 232 – според проф. Сталев само 3 месеца, а делото се разглежда от същия състав като при другата хипотеза на отмяна – 3членен или 5 членен. При отмяна делото се връща в първоинстанционната фаза, а при задължително другарство може да се прекрати.