Смисълът като висше добро

218 означава да полагаме усилия да построим Царството на Господ тук на земята.
Това е отговорна позиция и състояние на духа.
Юнг счита, че оформянето на такъв вид морална йерархия е неизбежно, дори да е неправилно изградена или да съдържа вътрешни противоречия.
Според Юнг това, което стои на върха на индивидуалната морална йерархия, е върховната ценност на индивида, неговият личен бог. То е онова, което мотивира действията му. То е израз на най-дълбоките му убеждения. Идеята, облечена в действие, не е факт, нито съвкупност от факти. Тя вече е идентичност, или по-точно, избор между две противоположни идентич- ности. Това е изборът между Шерлок Холмс и Мориарти. Между Батман и
Жокера. Между Супермен и Леке Лутор, Чарлс Франсис Ксавие и Магнито,
Тор и Локи
224
. Между Каин и Авел. И разбира се, между Исус и Сатаната.
Ако човекът се стреми към облагородяване на Битието и изграждане на Рая тук на земята, значи изборът е Исус. Но ако се стреми към пораждане и разпространение на ненужната болка и страдание, изборът е Сатаната.
Такава е неизбежната архетипна реалност.
Личната изгода е плод на слепия импулс. Тя е краткосрочна награда, повърхностна и егоистична. Готова е да излъже, за да постигне своето. С никого и с нищо не се съобразява. Тя е незряла и безотговорна. Смисълът е нейната зряла противоположност. Той се проявява, когато импулсите са под контрол, когато са подчинени на по-висшия ред и хармония. Всъщност смисълът се поражда от взаимодействието между възможностите, които светът предлага, и ценностната система, на която той се крепи. Ако ценностната система е насочена към подобряване на Битието, смисълът ще се прояви като утвърждаване на живота и ще предложи противоотрова срещу хаоса и страданието. Тогава всяко нещо ще придобие значение и ще стане по-добро.
Когато постъпвате правилно, действията ви позволяват да бъдете психологически интегрирани и днес, и утре, и в далечното бъдеще, като по този начин облагодетелствате себе си, семейството си и заобикалящия ви свят. Тогава всичко се синхронизира и обединява около една и съща смислова ос. Всичко се подрежда в идеална хармония. Животът се изпълва със смисъл. Това синхронизиране се случва на едно специално място във времето и пространството, чието съществуване успяваме да доловим с онази способност да усещаме неща, които са недоловими за сетивата, ограничени до функцията да събират информация и да я предават на мозъка. Затова смисълът е много повече от изгодата. Смисълът задоволява всички импулси, сега и завинаги. Точно затова успяваме да го доловим.
224
В скандинавската митология Тор, бог на гръмотевиците, бурите и плодородието, е символ на доброто, а Локи, бог на огъня и хитростта, е символ на злото. – Б.пр.

219
Ако решите, че няма причина да негодувате срещу Битието, въпреки неговата несправедливост и жестокост, ще започнете да забелязвате какво можете да поправите, за да намалите поне малко ненужната болка и страдание. Ще си задавате въпроса: „Какво мога да направя днес?“, или с други думи: „Как да оползотворя деня си така, че да направя света по-добър вместо по-лош?“. Отговорът може да е пред очите ви: растящият куп документи, които настояват за вашето внимание, стаята, която може да стане малко по-уютна, или ястието, което бихте могли да приготвите с повече желание и да поднесете с любов на семейството си.
Ако поставим „подобряването на света“ на върха на моралната си йерархия и се придържаме към това морално задължение, ще долавяме съществу- ването на все по-дълбок смисъл. Това не е блаженство. Не е и щастие. А по- скоро изкупление, защото сме допуснали Битието ни да бъде опорочено и осакатено. Това е отплатата, която дължим за безумното и плашещо чудо на собственото ни съществуване. Това е начин да отдадем почит на Холокоста.
Да отстраним частица от патологичните симптоми на историята. Това е поемане на отговорност като потенциални жители на Ада. А също и готовност да служим като пазители на Доброто.
Личната изгода означава да крием скелети в гардероба. Да крием под килима следите от чуждата кръв, която сме пролели. Това е бягство от отговорност. Нещо недостойно, повърхностно и погрешно. Погрешно е, защото, когато търсенето на изгода прерасне в модел на поведение, човекът се превръща в чудовище. Погрешно е, защото преследването на изгода означава да снемем проклятието от себе си и да го прехвърлим на някой друг или на бъдещото си „аз“, при което и нашето бъдеще, и бъдещето въобще, ще стане по-лошо, а не по-добро. Да правиш това, което е изгодно, е несъвместимо с вярата, със смелостта и саможертвата. Както и с наблюдението, че действията и намеренията ни имат значение и че светът, такъв, какъвто е, има смисъл.
В живота е по-добре да имаме смисъл, отколкото да имаме това, което искаме, защото много често ние не знаем нито какво искаме, нито от какво имаме нужда. Смисълът е това, което ни спохожда по собствена воля. Ние можем да създадем подходящи условия за него и да го последваме, щом се прояви, но не можем да го създадем с усилие на волята. Смисълът е знак, че се намираме на правилното място в правилния момент и балансираме на границата между хаоса и реда, където всичко се подрежда по най-добрия начин.
Това, което е изгодно, работи само в този момент. То е внезапно, импулсивно и ограничено. Докато смисълът превръща обикновената изгода в симфония на Битието. Смисълът е това, което намира мощна изява не в думите, а в музикални произведения като „Ода на радостта“ на Бетовен –

220 триумфална експлозия от прекрасни мотиви, които един след друг се оформят от нищото. Всеки инструмент свири своята партия в идеално съзвучие с хор от гласове, обхващайки цялото многообразие от човешки емоции, от отчаянието до радостната възбуда.
Смисълът е това, което се проявява, когато многобройните пластове на
Битието – от микрокосмоса на атомите, през клетките и органите, индивида, обществото и природата, чак до необятния Космос – се настройват в безупречно функционираща хармония така, че действието на всяко от тези нива улеснява действието в цялото, при което минало, настояще и бъдеще незабавно биват изкупени и съгласувани. Смисълът е свежата розова пъпка, която красиво и тържествено се ражда от нищото и се разтваря за светлината на слънцето и на Бога. Смисълът е лотосът, устремен нагоре от тъмните дълбини на езерото към пречистващите води, който разцъфва на самата повърхност и чрез съвършенството си разкрива съвършенството на Златния
Буда, така че Божествената воля да намери изява с всяка негова дума и жест.
Смисълът – това е, когато всичко съществуващо се съединява и се понася във възторжен танц с една-единствена цел: прослава на живота (и няма значение колко добър е станал изведнъж, той може да става все по-добър и по-добър, и още по-добър, и така до безкрай). Смисълът се проявява, когато танцът стане толкова екзалтиран, че всички ужаси на миналото, всички ужасни страдания, които произтичат от живота и които е преживяло човечеството, се превърнат в неизбежна, важна част от все по-успешния опит да изградим нещо трайно и добро.
Смисълът е съвършената хармония между хаоса на промяната и новите възможности, от една страна, и дисциплината на идеалния ред, от друга. А целта на тази хармония е от съществуващия хаос да създаде нов, по- съвършен порядък, който може да породи още по-голяма и плодотворна хармония между хаос и ред. Смисълът е Пътят – пътят на изобилието, мястото, където живеете, когато се ръководите от Любовта и говорите
Истината, и когато не правите компромис с всичко това заради нещата, които искате или може да поискате.
Преследвайте това, което е изпълнено със смисъл, а не това, което е изгодно.

221

222

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: