12 принципа на производителността
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
| МОРСКО МИНИСТЕРСТВО Вашингтон, 22 април 1911 г. Предлагаме да се обърне внимание на заповед № 36 от 20 август 1909 година. Стремежът да се икономисват каменни въглища не трябва да довежда до отслабване на производителността на работата на корабите или да влияе вредно върху здравето и удобството на персонала. Най-строго се забранява заради икономията да се намалява работата на кулите и машините или да се ограничава отоплението, осветлението, вентилацията и порционът на прясната вода. Трябва да се отбележи, че това разпореждане има за цел не да увеличи усилията, а, обратно, да задържи безразсъдно усърдните; то трябва да стимулира хората, които са обхванати от мързел и работят непроизводително, да задържа прекалената производителност на хората, които работят радостно и бодро и затова се престарават. То не създава „бясно препускане, в което оживяват само силните“, а, обратно, пази интересите на всички. Дисциплината и справедливостта не изискват обширни начални инструкции, въпреки че и дисциплината, и справедливостта задължително отслабват автоматизма. Сборникът от стандартни писани инструкции е кодификация на законите и практиката на предприятието. Всички тези закони, обичаи и практически методи трябва грижливо да се обследват от компетентен и висококвалифициран работник, а след това да се обобщят писмено. Още по-добре е, ако този работник има юридическо образование. Да се изясни действителната, фактическата практика на предприятието е много трудна и отнемаща много време работа. Различните работници, като се започне от самия председател на управителния съвет, могат да имат най-различни възгледи и теории, докато истинската практика, без да се съобразява с тези възгледи, постоянно се изменя. 161 Много често се случва директорът или председателят на управителния съвет да не знае как фактически се води работата в управляваното от него предприятие. Хората не правят това, което им се казва, а това, което могат. Нашата цел трябва да бъде не да изясняваме какво се смята за практика на предприятието, а да се изясни каква е тази практика. Като се постигне тази цел, трябва да се съгласуват всички противоречия, да се изхвърли излишното и да се добави необходимото. След завършването на тази съзидателна работа в ръцете ни се появява предварителният справочник. При изпробването му на практика той почти винаги ще се окаже слаб, непълен или противоречив. Но за да го направим практически годен, трябва да не отстъпваме пред трудностите, да не изхвърляме извършената работа през прозореца, да не се връщаме към предишното състояние на анархия, а да продължим разработването и съгласуването. Тъй като справочникът се състои от редица правила или указания, той може многократно да се попълва и изменя. Внасянето на новите правила трябва да се възложи на квалифициран и интересуващ се от тази работа сътрудник, при когото трябва да постъпват и всички предложения. Всъщност справочникът се създава не от този сътрудник, а от колективния опит на цялото предприятие. Справочникът се подписва от главния ръководител. Освен това могат да се наложат и допълнителни парафи на началниците на поделенията. Така например правилата за монтиране и поддържането на шайбите трябва да се съставят от завеждащия ремонтната част; сумирането и редакцията на тези правила се падат на „кодификатора“, а след това правилата се предават за подпис не само на председателя и директора, а и на председателя на управителния съвет, на завеждащите цеховете и работилниците и дори на майстора по поддържането на каишите. Ако този майстор не хареса правилата, той може да не ги подписва, докато не постигне своето или докато не му докажат, че не е прав. Но щом веднъж правилата са подписани, той не смее да отстъпва от тях. Естествената склонност винаги ни влече към анархия и индивидуален произвол, но трябва да се помни, че анархията не довежда до нищо добро. Така постепенно се създава истинският кодекс от писани инструкции, повечето от които са предложени и разработени от 162 самите работници и служещи. Функцията на отчета, ако ние искаме тя действително да се изпълнява бързо, точно и пълно, ще заеме много страници в тези инструкции. Нормализирането на условията също. В края на краищата справочникът може да се разрасне в цял том, но повече място ще трябва да се отреди на нормирането на операциите. Съществува мнение, което се проповядва с голям патос (все пак то е неграмотно), че стандартните инструкции убивали в работника инициативата, превръщали го в автомат. Да се работи по най-бързия и лек начин означава да се намаляват усилията, без да се намаляват резултатите, и да се освобождава мозъкът за по-висока инициатива, за изобретяване и разработване на по-добри методи. Авиаторът, който взема 72 мили в час, проявява максимална за нашето време инициатива. Но същевременно той в огромна степен е свързан с условията на своя мотор. За него няма по-желани от стандартните инструкции, които биха му позволили да поддържа хода на мотора и равновесието на апарата автоматически, без участие на съзнанието, което по този начин би се освобождавало за нова инициатива, за изработване на нови, още по-добри методи за тази дейност. Предприятието, което няма писани инструкции, не може да напредва. Писаните инструкции ни дават възможност да постигаме все нови и нови успехи. Не минаха и десет години от изобретяването на безжичния телеграф и нашето крайбрежие се покри с антени на съперничещите помежду си системи и зад океана полетяха телеграми. Полетите на по-тежки от въздуха апарати започнаха само преди осем години [1] , а тези апарати издигат дванадесет пътника и прелитат по 72 мили в час. Пет години планово и регистрирано движение напред дават повече, отколкото двадесет години случайни опити, чиито резултати остават само в паметта на сменящите се служещи. [1] Става дума за времето на написването на книгата. — Бел.ред. ↑ |