ГЛАВА XVПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА ПРИ ОТЧИТАНЕТО И ОТСТРАНЯВАНЕТО

178
бил той престъпник или индустриалец, не може да постигне действителни резултати, ако не се научи да извършва работата си без излишни загуби.
В заводите, които имат висока производителност, често идват посетители. Те събират купчини различни картони, формуляри и други сведения за организацията. И си отиват, мислейки, че вземат със себе си тайната на производителността. Това е все едно да купиш от един юрист библиотеката му и да си въобразиш, че си купил и юридическото му образование. Издават се безброй картони, бланки,
формуляри и други такива неща, но никой не може да запомни и да разбере това разнообразие. Много е възможно нито една от тези форми да не е приложима на друго място, както човек не може да ползва чужди очила.
Ако приемем за възможно всички системи и методи да се обединят в десет, дванадесет, петнадесет групи, ако успеем да покажем, че те всички се определят само от няколко принципа, тогава съзнателният работник, като изхожда от тях, може да си изясни кои системи и приспособления ще бъдат удобни за него, кои от тях ще му осигурят точна, надеждна и пълна отчетност.
Не е трудно да се провери производителността на една фабрика или завод. Непроизводителността може да се дължи само на две причини, или принципите на производителността не са известни на администрацията, или тя ги пренебрегва. Ако не се прилагат принципите на производителността, не е възможно да има висока производителност; тя не е възможна и когато те се признават теоретически, без да се прилагат на практика. Една от най-главните изгоди от принципите на производителността е, че те дават в ръцете ни най-точен инструмент за проверка на производителността.
Ако една фабрика работи непроизводително, ние преди всичко трябва да установим точно фактическото положение на нещата.
Трябва да се изработят норми и строго да се настоява да се прилагат принципите. Така ще може, първо, да се провери годността на администрацията, а, второ, да се управлява предприятието: ние никак не се съмняваме, че ако тези принципи се прилагат от мъжествен и знаещ човек, установените норми неизбежно ще бъдат напълно осъществени. Разбира се, на света няма абсолютни и окончателни норми. Първоначално те винаги са много ниски и леснопостижими. В

179
момента влаковете по линията Ню Йорк — Чикаго изпълняват едночасова норма от 54 мили. Преди двадесет години такива изисквания можеха само да предизвикат смях. При построяването на
„Мавритания“ и „Лузитания“ инженерите разчитат на скорост от 25
възела в час и наистина тези параходи развиват такава скорост; но през 1862 г., когато преминаването на океана дори с най-бързите параходи е продължавало девет дни, а за такова пътешествие на един среден добър параход са били нужни 12–13 дни, такава скорост би изглеждала абсурд.
След като изяснят практиката и установят нормите, директорът на завода и неговите консултанти не трябва да търсят бланки,
формуляри и картони, да въвеждат контролни часове и различни хитроумни приспособления, да измислят системи и методи, а да се уединят и да се обърнат към собствения си ум и сърце. Нека те по какъвто и да било начин или метод да изяснят в каква степен е възможно да се приложат принципите на производителността. Много е удобно за всеки принцип да има специален картон, на който да отчита своето мнение и мнението на други опитни хора в каква степен е проведен даден принцип.
Не е важно колко служещи има предприятието, дали са каменни или тухлени постройките му, дали са нови или стари съоръженията,
дали в него работят мъже или жени, бели или негри, членуващи или не членуващи в профсъюзите, къде се намира заводът и какво произвежда. Главното е какви са идеалите на предприятието.
За да се илюстрира методът, нека се опитаме да го приложим към най-голямата производствена организация, каквато някога е виждал светът — Стоманения тръст на Съединените щати. Този тръст има много висока организация, по-висока от организацията на много и много съвременни предприятия. Той е създаден преди десет години и е започнал работата си с идеалите на 1901 г.; ако поне малко вярваме в прогреса, ще трябва да признаем, че тези идеали трябва да са по- високи от тези, с които на времето излезе на арената Стандарт Ойл. И
наистина безпощадните прийоми на Стандарт Ойл и приятелските банкети на Гери се различават както старозаветният принцип „око за око“ от новозаветната заповед „обичай ближния си“.
Преди дванадесет години американската стоманена промишленост се намираше в състояние на отчаяна дезорганизация.

180
Всеки капиталист правеше каквото си иска. Промишленият подем непрекъснато се сменяше с депресии, цените ту отскачаха, ту падаха;
смяташе се за аксиома, че състоянието на търговията с метали е най- чувствителният барометър на общата делова конюнктура. И за да се създаде ред в хаоса, се обединиха финансисти, юристи, най-влиятелни стоманопроизводители. Така беше формиран Стоманеният тръст на
Съединените щати.
По-нататък той се управляваше извънредно мъдро и благоразумно, толкова мъдро и благоразумно, че при съвременното състояние на науката за промишлеността може би повече не може и да се иска. Неотдавна тръстът беше обследван и за нас ще бъде много интересно да се възползваме от събраните материали, за да си изясним идеалите както на обследването, така и на ръководителите на обследваното предприятие.
Идеалите на тръста могат да се формулират по следния начин:
1. Подчинение на законите.
2. Разумна гласност.
3. Високи устойчиви цени.
4. Максимален тонаж на продукцията.
5. Непрекъснатост на производството, която се постига чрез създаване на големи запаси от каменни въглища и руда.
6. Бързо усъвършенствуване на всички предприятия, за да могат те действително да оправдаят вложения в тях капитал.
7. Поддържане високо равнище на заплащането на работниците и служителите.
8. Участие на работниците в печалбите, които повишават сред личния състав интереса към работата.
Тези идеали са резюмирани в речта на Гери, произнесена в
Брюксел пред 160 европейски и американски дейци на стоманеното производство. В тази реч той заяви: „Необходимо е да се установят и постоянно да се поддържат дружески делови отношения, които да заставят всеки да се грижи за ближния си така, както за самия себе си“. Принципно — това не е нищо друго, освен заповедта да се обича ближният, приложена в деловия живот.
Някои критици не без ехидство говореха за „Дружество на обичта към ближния с ограничена отговорност“: защото принципите на Гери обхващат само онези, които са заинтересовани от стоманеното

181
производство, а другата част от човечеството те оставят настрана. Но такова обвинение е и несправедливо, и ограничено. Съществена е не абсолютната, а относителната цена на каквато и да било стока, а още по-съществено е тази относителна цена да не се колебае, а постоянно да намалява по отношение на разходите за труда. Огромна заслуга на тръста е, че той консолидира цените на изделията и часовото заплащане на труда и същевременно — като премахна непроизводителните търговски разходи, разходите за конкуренцията
— осъществи установените през 1901 г. обществено ценни идеали.
Тръстът трябва да се критикува не за това, че той, без каквато и да е вреда за народното стопанство премахна загуби за много милиони долари, а за това, че той не можеше да премахне още повече загуби, не можеше да насочи икономията не само към повишаване на дивидентите, но и към постепенно намаляване цените на изделията и към постепенно увеличаване заплащането на най-добрите работници.
Ще се възползваме от Стоманения тръст на Съединените щати като конкретен пример, за да покажем по какъв начин принципите на производителността помагат в работата на ръководителите на големите предприятия и обединения.
Радикалното намаляване на производителните разходи все още не е станало един от основните идеали на тръста.
По-евтино ли е днес производството на стомана, отколкото преди 12–15 години, или е по-скъпо? Нима превозът на товари и пътници по железопътните линии не е поевтинял в сравнение с онова време? Постигнал ли е Стоманеният тръст онзи минимум себестойност на производството, който действително отговаря на условията на деня? Доколкото той не прилага системно и непрекъснато към всички свои най-дребни операции всички принципи на производителността, неговите производствени разходи безусловно са твърде големи. А прилагането на тези принципи би намалило разходите с пряка изгода за всички.
Стоманеният тръст все още не е прилагал принципите на производителността, първо, защото пред него стояха по-спешни жизнено необходими проблеми, и, второ, защото досега тези принципи още не бяха формулирани, а значението им беше показано от Ф. У. Тейлър, X. Л. Гат, Джеймс, М. Додж, В. Дж. Пауер, Е. Е.

182
Ериксън и други само в много ограничени мащаби, така че те са известни на малцина.
Ако дейността на Стоманения тръст се извършваше под знака на принципите на производителността, преди всичко щяха да бъдат разработени и формулирани идеали с всеобщо, универсално значение,
в чиято светлина щяха да получат своята оценка и тесните специални идеали на тръста. При проверката на първия принцип — принципа на идеалите — някои цели на тръста биха получили най-горещо признание, други биха били признати за допустими, а в трети биха се открили големи грешки. Иначе не може и да бъде, тъй като тръстът е тясно свързан с много хора, на които обществото не може да се доверява от морална гледна точка, хора, които са способни да разберат и осъществят идеали само на ниско равнище. Така например тонажът
— този фетиш на стоманеното производство — е низък идеал, който нанася много вреда.
Преминавайки към областта на здравия смисъл, трябва да признаем, че тръстът успя с голямо благоразумие да премине много трудни пътища. Като се вземе под внимание материалът, с който той трябваше да работи, трябва да се каже, че той извърши чудеса. В това отношение миналото на тръста е почти безупречно, но неговото бъдеще все още поражда съмнения. Стоманеният тръст в никакъв случай не може да се сравнява със съвременен американски броненосец, който може в най-кратък срок и на максимално разстояние да срази противника с голямо количество снаряди, за разлика от всеки боен кораб, от който и да е друг флот.
Следва компетентната консултация — тук отново отбелязваме недостатъци и пропуски. Тръстът използваше консултации по много въпроси: юридически, финансови, политически, технически, но все пак има една област, в която той никога не се е обръщал за съвет към знаещите хора, защото не е осъзнал нуждата от такъв съвет. Само в питсбургския завод на тръста работят хора от двадесет и шест националности и няколко раси. Скоро в Лондон се състоя международен конгрес, където бяха представени делегати от всички националности, от всички раси в света. Известни са ми редица американски частни предприятия, които изпратиха на този конгрес свои представители, за да се ориентират по-добре в националните проблеми, с които нашата промишленост постоянно се сблъсква.

183
Стоманеният тръст беше ли представен на конгреса? Ако не е бил, как е могъл той да пропусне такъв случай.
Принципите на дисциплината и честността са осъзнати от тръста, той явно и настойчиво ги провежда въпреки някои местни затруднения и случайни нарушения, които се обясняват само с това, че още не целият низов апарат на тръста е възприел докрай тези принципи.
Що се отнася до принципа на бързото, точно и пълно отчитане,
както и до принципа на нормите, тръстът е направил много малко.
Той представлява предприятие, което е систематизирано, но не научно управлявано. Тръстът още не се е издигнал над онези остарели норми на счетоводния отчет, разработени блестящо от венецианците скоро след приемането на арабската цифрова система. Старите принципи на счетоводството се виждат ясно в съвременните банки. Те са три:
принадлежност или предназначение; пълномощия и баланс. За всяка банка е извънредно важно да знае в чий кредит да нанесе дадена вноска, т.е. да знае принадлежността на всяка сума; при всяка операция пълномощията имат огромно значение, ако дори най- близкият на вложителя човек — жена, съдружник, най-добър приятел
— се опита без неговия подпис да тегли пари от личната му сметка,
банката ще се ужаси и незабавно ще се обърне към пазителите на
Закона, за да пресекат и накажат това светотатство; и накрая, банката е щастлива, когато активът съвпада с пасива до последния цент.
Тези идеали са разработени тънко, те са много важни и много нужни, но са недостатъчни. Банката няма грижа нито откъде е взел вложителят парите, нито как ще се разпореди с тях, когато ги изтегли.
Следователно банковият надзор има много тесен обхват. Само това тясно поле досега се обхващаше от счетоводството на тръста. Но надзорът безусловно трябва да бъде по-широк.
Във вагоноремонтното депо при Илинойската железопътна линия са открити мошеничества, които струват на линията близо пет милиона долара.
В съответните операции счетоводното предназначение на сумите било спазено безупречно, всеки цент е бил нанесен на съответната сметка; всички разходни ордери били подписани от упълномощени за това лица, напълно е бил осъществен и принципът на пълномощията; накрая сумата на разходните ордери до цент съвпадала с касовия разход, т.е. никак не е пострадал и

184
принципът на баланса. Когато мошеничеството било разкрито,
председателят на управлението Гараган горчиво се оплаквал, че са го излъгали най-добрите му приятели.
Основа на съвременното отчитане себестойността на производството са нормите, производителността и еквивалентите.
Като пресича океана, „Лузитания“ извървява точен брой мили.
Продължителността на пътуването грижливо се отчита. За него се изразходват около 60 000 конски сили, а за всяка конска сила изгарят един и половина фунта каменни въглища. Не познавам ведомостите, в които е отразен разходът на каменни въглища на „Лузитания“ и никога не съм ги виждал, но мога предварително да кажа, че този параход изгаря за един ден 1000 т въглища. Това не са данни на отчета,
а норма.
„Лузитания“, както и всеки друг голям параход, който извършва определени, точно отмерени рейсове, има норма за употреба на каменни въглища, а фактическата употреба се сравнява или може да се сравнява с тази норма след всеки рейс. Ако съотношението се окаже неблагоприятно, трябва да се направи разследване.
Ако Илинойската централна железопътна линия имаше норми за себестойността на ремонта на вагоните — каквито и да са норми,
например 31 долара за вагон годишно (норма, която постигна Тернер на линията Питсбург-Ери), или 35 долара за вагон годишно (норма,
която Ван-Олстъйн въведе при Севернотихоокеанския път), или 42
долара за вагон, с които се задоволяват много железопътни линии, или
56 долара (някои специалисти смятат, че това е твърде много), или дори 70 долара в годината, което представлява средния разход за всички линии — с една дума, ако Илинойската централна железопътна линия имаше каквато и да е норма, нейният среден годишен разход за ремонт на вагон, равен на 140 долара в годината, би показал според нормата следния процент на производителност:

Изтегляне 1.48 Mb.

Сподели с приятели: