130 години от рождението на
Академик Стефан Ангелов
Световно известният български учен академик професор доктор Стефан Ангелов е роден на 28 февруари 1878 г. в Котел. През 1901 г. завършва ветеринарна мдицина в Берлинския университет. През 1905-1908 г. специализира микробиология в Института Роберт Кох, Берлин, под ръководството на нобеловия лауреат проф. Роберт Кох и известните му сътрудници – Васерман, Ленц, Шилинг, Дьониц, Льофлер и Гафки. Работи и в лабораторията на проф. Остертаг в Института по хигиена, Берлин. През 1907 г. защитава докторска дисертация в Гисен, където работи с проф. Уленхут. По-късно специализира във Франкфурт при проф. Пол Ерлих и в Института Пастьор, Париж, при проф. Гастон Рамон.
Приносите на акад. Ангелов като основоположник на микробиологията у нас, в изследователската област и медицинската и ветеринарно-медцинската практика, в образованеито и изграждането на специалисти, са многобройни. Сред тях:
1909: Въвежда у нас реакцията на Васерман в серодиагностиката на сифилиса.
От 1909 оглавява Ветеринарния бактериологичен институт (понастоящем НДНИВМИ).
1910: Произвежда за пръв път в България туберкулин, малеин, анти-антрксна ваксина и противоантраксен серум. Провежда изследвания върху хеморагичния сепсис при човека. Организира борбата срещу туберкулозата. Работи по диагностиката на холерата.
1912: Произвежда серум срещу чумата по свинете.
По време на Балканската война извършва диагностика на холерата и петнистия тиф.
1913: Директор на Медицинския бактериологичен институт (днешния НЦЗПБ). Разработва противохолерна ваксина. С изследванията си върху хемоспоридиозата в Егейската област и върху дурина в коневъдните ферми полага основата на протозоологичните изследвания в България.
Основава Противочумната станция в Лъджакьой край Малко Търново и създава ваксина срещу чумата по говедата,с която за пръв път спира опустошителните епизоотии, унищожавали стопанството на Европа през вековете.
1923: Основател и пръв професор в Катедрата по бактериология и инфекциозни болести към Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. Впоследствие пет пъти е избиран за декан на този факултет.
1930: Въвежда диагностиката на шапа. Избран е за почетен член на Съюза на ветеринарите в Унгария.
1932: Доктор хонорис кауза на Берлинския университет.
1935: Почетен член на Съюза на ветеринарите в България.
1940: Доктор хонорис кауза на Висшето ветеринарно училище в Хановер. Почетен член на Кралската Леополдин-Каролинска академия по природни науки в Хале (отскоро Германска академия на науките, включила и институтите „Макс Планк”).
1941-1942: Ректор на Софийския университет „Климент Охридски”.
1943: Избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките.
1947: Избран е за редовен член (академик) на Българската академия на науките.
1947-1961: Основател и директор на Института по микробиология към Българската академия на науките.
1949: Заедно с проф. Л. Попов за пръв път описва еризипелоида при хората.
1951: Първо съобщение за Q-треска в България.
1955: Избран е за член-кореспондент на Академията по селскостопански науки, Берлин.
Получил е две държавни награди: през 1950 – за цяластен научен принос и през 1952 – за създаванто на препарата „Бистрин”.
С дейността си акад. С. Ангелов е положил научните и практическите основи на микробиологията в България и е създал научна школа, която понастоящем работи във всички области на микробиологията.
Сподели с приятели: |