15 октомври Международен ден на Белия бастун символ на безопасност и независимост

През 1980 г. по предложение на президиума на бившия Световен съвет за благополучие на слепите се обявява 15 октомври за Международен на Белия бастун . За първи път идея за въвежданне на белия бастун като отличителен знак за слепи се дава през 1930 г. в Париж. Същата година той се популяризира в Америка. Създава се Асоциация в подкрепа на белия бастун ,в която членуват видни Американски общественици. В Европа се налага като официално помощно средство за слепи едва през 60- те години. ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ЧОВЕК С БЯЛ БАСТУН В РЪКА Е ПРИЕТО ЗА СИМВОЛ НА СЛЕПОТАТА В ЦЕЛИЯ СВЯТот Учредителното събрание на на Световния Съюз на слепите през октомври 1984. От тогава той се чества като Ден на безопастността на лицата с увредено зрение.

Белият бастун е признат като знак за зрително увреждане и символизира самостоятелността на зрително затруднените лица.Той не само сигнализира, че тези които го носят имат проблеми със зрението, но за сега е най – надеждното и достъпно средство за ориентиране и предвижване в пространството. Посредством него , прилагайки определени техники, зрително затруднените получават по тактилно- двигателен път информация за състоянието на обкръжаващата среда и преодоляват една от най тежките последици от слепотата- силно намалената способност за ориентиране и придвижване в пространството. По оживените улици на големия град, в магазините, в автобуса, във влака невиждащите хора могат да се движат безопастно само с бял бастун в ръка, най- простото и изпитано средство за самостоятелно движение.

Самостоятелността, която слепите постигат с използването на бял бастун не е абсолютна. Често пъти се налага те да търсят помощтта на зрящите. Безкрайно по- приятно е да можеш да предложиш помощ отколкото да се нуждаеш от нея. Затова ,ако забележите човек с бял бастун и прецените, че му е трудно да се справя сам не го отминавайте. Когато помощта е навременна, подходяща и искрена чувството за удовлетворение е за двете страни.

Слепите хора са като нас, но поставени в по- необичайна ситуация. Те живеят делнично, обикновено , имат своите проблеми и грижи и като всички имат нужда от разбиране и приятелство. Лошото,обаче е че ние зрящите не знаем как да общуваме с тях.

Употребата на белия бастун , придобиването на самостоятелност в ежедневието спомагат социалната интеграция на слепите в обществото ,те наравно с другите да мога да се включат в обществено- полезна дейност, да бъдат мобилни, квалифицирани и конкурентно способни.